Националната кампания "Горска класна стая", съвместна инициатива на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), започна днес от землището на с. Железница, попадащо в територията на Държавно горско стопанство - София. Началото на инициативата постави служебният заместник-министър на земеделието и храните д-р инж. Мирослав Маринов в присъствието на служители на ИАГ, преподаватели и студенти от Лесотехническия университет.
Кампанията ще продължи две седмици. В програмата ѝ са предвидени повече от 40 събития в цялата страна, съобразени с регионалната особеност на всяка една територия. В тях ще вземат участие повече от 60 национални горски структури - Национални дирекции по горите; Държавните горски и ловни стопанства; Лесозащитните станции; Семеконтролните станции и природните паркове, активни в разпространяването на знание за гората сред подрастващите.
"Целта на нашата кампания "Горска класна стая" е да запознаем младите хора - учениците от гимназиалните класове, студентите, но и обществото като цяло с лесовъдските дейности, които се извършват реално в горските територии", посочи заместник-министър Маринов. "При нас в горите всичко е планувано за 10-годишен период. Работи се с горски стопански планове, преминали през екологична оценка. В тях е разписано всяко едно горскостопанско насаждение какво може да се прави, какъв вид сеч може да се направи", обясни той.
"Горската класна стая" е продължение на дейностите на ИАГ за работа с обществеността по методите на горската педагогика, разясни Ани Петракиева, преподавател по "Горска педагогика" в Лесотехническия университет и заместник-изпълнителен директор на ИАГ.
"Горската педагогика се наложи като един от най-резултатните методи за работа с обществото. Той осигурява най-прекия мост между него и лесовъдите. Чрез нея ние успяваме да достигнем до всички членове на обществото", разясни Петракиева.
Първото събитие от кампанията беше насочено към студенти от трети и по-горен курс в Лесотехническия университет и бъдещи лесовъди. Акцентът беше поставен върху процеса на залесяване на горски територии. Младежите бяха запознати с процеса на подбор на дърветата за сеч, кога се маркират те, каква е целта на сечта и др. практически лесовъдни въпроси. Организаторите представиха на първите участници в инициативата три вида терени. Първият представляваше залесена територия с участието на доброволци след изведена принудителна сеч, втори - с 90 процента изсъхнали нови насаждения след грешки при засаждането и трети, на който се извършва активно извеждане на сечта.
Цветан Динев, директор на Държавно горско стопанство - София, запозна присъстващите с процеса на възстановяване на гората след извършена санитарна или принудителна сеч. Това става поетапно, като се започва с почистване на сечището, следва подготовката на почвата, за да се премине към залесяване по схема и грижи за фиданките и инвентаризация на новосада през следващите три години. Целта е да се гарантира, че на петата година всички насаждения са се прихванали. Намесата на лесовъдите със залесителни дейности се налага на места, на които гората не успява или няма изгледи да се възстанови сама, уточни Кирил Пиронков, заместник-директор на Държавното горско стопанство - София. Залесяването на площ става след утвърден технологичен план, съгласно Наредбата за залесяване, обясни инж. Вера Станишева, началник отдел "Възобновяване на горите" в Югозападно държавно предприятие. Тя призова доброволците за отговорност и да се съветват с професионалните лесовъди, преди да пристъпят към засаждане на фиданки.
"Съвременното виждане за природосъобразно стопанисване на горите е насочено към това, че гората е възобновим ресурс", изтъкна ас. д-р Нено Александров, преподавател по "Лесовъдство" в Лесотехническия университет. "Присъща нейна черта е тя да се възстановява добре самостоятелно, стига да се стопанисва добре. Обществото трябва да разбере, че сечите в горите са също такъв инструмент, какъвто и залесяването, с идеята да се поддържат горите в състояние, което да намали възможността да бъдат повреждани от мокър сняг, вятър и съчетание от неблагоприятни явления".
Той акцентира върху посланието, че на сечите не трябва да се гледа задължително като на дейност, която влошава състоянието на гората, защото с тях се цели създаването на гори, устойчиви на метеорологичните явления. Асистент Нено Александров е убеден, че нито една осъществена сеч от специалисти лесовъди не води до влошаване на състоянието на гората и това, според него, трябва да се обясни ясно на обществото.
"Това е важно за работата на лесовъдите, които, за да не провокират крайни обществени настроения и заради подаваните чести сигнали, работят плахо и са склонни на големи компромиси при реалната интензивност на сечта, спрямо предписанията в плана. В резултат на тази предпазливост устойчивостта на гората не се подобрява", посочи заместник-министър Мирослав Маринов.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
