site.btaИзложбата „Жорж Папазов, когото (не) познаваме“, посветена на 130 години от рождението на художника, ще бъде представена в Ямбол
Изложбата „Жорж Папазов, когото (не) познаваме“, посветена на 130 години от рождението на художника, ще бъде представена на 24 октомври в ямболската галерия, носеща неговото име, съобщиха от културната институция.
Експозицията включва творби от фондовете на Националната галерия, Художествената галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествената галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол и рисунки от частна колекция, които ще бъдат представени за първи път пред широка публика. Гост куратор ще е Мария Василева – пряко ангажирана с предаването на картина на Жорж Папазов в колекцията на Националния музей за модерно изкуство на Франция.
Жорж Папазов е един от малцината, а може би и единственият български художник, чието творчество се свързва с модернизма в Европа. Той твори във времена на трескава смяна на теченията в изкуството, но остава самобитен и разпознаваем. Като всички европейски творци, работили от началото на ХХ век, той преминава през различни течения, прави различни експерименти, за да достигне до зрелия си стил, който го прави разпознаваем, посочват организаторите на изложбата. Самият Жорж Папазов споделя пред Кирил Кръстев: „Всичко опитвах експресионизъм, инстинктивна живопис, пясъчна живопис, абстракционизъм, „блъскани бои“ (ташизъм), за да изразя моите блянове, мечти и видения, което са същност на моите разбирания за живопис.“
Жорж Папазов е роден в Ямбол през 1894 г., в семейството на търговец на едро на жито, вино и бакалски стоки. Той е най-малкото от шест деца и е отгледан с грижите на братята и сестрите си. Всички залагат големи надежди за развитието му и правят възможно заминаването му в чужбина, къде той успява да улови духа на времето и да се оформи като художник със своя физиономия. Образованието му преминава през Инженерно-техническото училище в Прага, където следва за паркостроител и строител на вили (1913 – 1918), а по-късно (1918) посещава в Мюнхен частната художествена школа на Ханс Хофман.
Следващите няколко години (1920 – 1924) работи в различни европейски столици – Виена, Берлин, Париж. От 1924 г. Франция се превръща във втора родина за Жорж Папазов. Веднага след установяването си там, той започва активно да участва в художествения живот на страната. Прави самостоятелни изложби, както и участва в общи такива и в други европейски държави, както и в Ню Йорк. Франция е мястото, където той намира кончината си през 1972 г. и прахът му е разпръснат над Средиземно море между Кан и Атниб, недалеч от Ванс.
През 1934 – 1935 г. се опитва да се наложи и в България, но не среща нужното одобрение и подкрепа. След години той с горчивина ще сподели пред Кирил Кръстев: „Не бях очарован от приема ми през 1934 – 1935 г. и мисля, че и сега не ме разбират. (...) Тук все пак правя нещо за името на България, която ми е на сърцето.“
Въпреки желанието да сподели изкуството си със своите сънародници, Жорж Папазов остава неприет и непознат до края на дните си. Години по-късно творчеството му се оценява високо от специалистите, но въпреки това то остава непознато за широката публика. В последните десетилетия все повече се повдига завесата над творбите му, те придобиват популярност и постепенно Жорж Папазов заема нужното място на сцената на българските творци, посочват още от ямболската галерия.
/ХК/
news.modal.header
news.modal.text