site.btaНяма припокриване между съдебния процес и медиацията, каза Албена Пенова, медиатор, адвокат, обучител по медиация

Няма припокриване между съдебния процес и медиацията, каза за БТА Албена Пенова, медиатор, адвокат, обучител по медиация и председател на Управителния съвет на Сдружение „Българска асоциация за медиация“.

Макар и да предстои създаване на съдебни центрове по медиация, не трябва да се приема, че медиацията е част от съдебния процес. Провеждането на двете процедури-медиационна и съдебна, се подчинява на различни правила, медиаторът и съдията имат различна роля. Акцент в работата на медиатора е способстване на добрата комуникация между страните, посочи тя.

Законът за медиацията в България е приет през 2004 година, с измененията през 2011 година и с измененията в Гражданско процесуалния кодекс, българското законодателство се хармонизира с изискванията на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, уточни тя.

Последните изменения са публикувани в  Държавен вестник. бр.11 от 2 Февруари 2023г., посочи Пенова. По думите ѝ от повече от 40 години този извънсъдебен способ за решаване на спорове се прилага и урежда нормативно в целия свят. Той е предпочитан, защото спестява срокове, средства и е поверителна процедура.

Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за медиацията предмет за решаване могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически или юридически лица, включително и когато са презгранични. Не е задължително медиаторът да е с юридическо образование, но преди да се впусне в това поприще, той трябва да премине през специализирано и нормативно регламентирано обучение, което вписани в Министерство на правосъдието обучителни организации могат да провеждат, посочи Пенова и допълни, че с последните законови промени у нас се въвежда изискване за медиаторите в съдебните центрове да са юристи.

По света публични личности, хора и големи компании, които не желаят личният им живот или бизнесът им да бъдат на коментирани на всеослушание, предпочитат медиацията, защото в нея поверителността е гарантирана, посочи Пенова. Една от отличителните черти на процедурата по медиация е възможността на спорещите с помощта на медиатор да успеят да осъществят комуникация, която да доведе от противопоставяне и налагане на позиции до изясняване на интереси до възможност за търсене и намиране на решение. Медиаторът е неутрален, безпристрастен и обучен да улеснява проблемна комуникация, с цел да се намали напрежението и да се потърсят възможни решения на спорните въпроси. 

С последните законодателни промени, приети от 48-то Народно събрание, публикувани в „Държавен вестник“, от 2 февруари 2023 година, от 1 юли, 2024 година се въвежда съдебната медиация, като се предвижда задължаване от съда за провеждане на първа медиационна среща при висящи съдебни дела по някои спорове, посочени в чл.140-а от  ГПК, която ще се провежда в съдебни центрове по медиация.  

Сред тях са разпределяне на ползването на съсобствена вещ, парични вземания, произтичащи от съсобственост, делба, изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. Други възможности за бързо решаване на споровете са изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност.

При други спорове, изрично посочени в чл.140а, ал.2 ГПК, съдът може, след преценка дали спорът е подходящ за медиация, да задължи страните да участват в процедурата. Сред тях са  развод по чл. 49 от Семейния кодекс,  разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му, изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права. Друга посока за решаване на споровете по извънсъдебен път са възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, защита на права на интелектуална собственост, патенти, както и казуси, свързани със Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Целта на законодателните промени е медиацията да стане разпознаваема в по-голяма степен и да се предостави на гражданите и на бизнеса по-икономична от гледна точка на време и финансови ресурси, алтернатива при решаване на спорове, посочи Пенова. По думите ѝ България и Румъния са първите държави в ЕС, които са приложили медиацията в своето законодателство, в съответствие с директивата. 

Във връзка с очакваните законови промени, които влизат в сила от юли следващата година, във Великотърновския университет адвокат Албена Пенова ще изнесе публична лекция на тема „Медиацията – законодателни промени и перспективи за прилагане“ на 26 октомври от 14:00 часа в Библиотечно-информационния център (Корпус № 5) на Великотърновския университет.  В рамките на лекцията ще бъде представена нейната книга „Активното слушане в медиацията“ от проф. Янка Тянкова, адвокат към ВТАК, медиатор и преподавател в Юридическия факултет на Великотърновския университет.