site.btaЗаместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов ще присъства на отбелязването на 50-ата годишнина на АЕЦ "Козлодуй"

Заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов ще присъства на честванията по повод 50 годишнината от пуска на първи блок на АЕЦ "Козлодуй", съобщиха за БТА от Министерството на енергетиката. Утре, 4 септември, тържествата ще се проведат в Ботевия парк в Козлодуй. 

АЕЦ "Козлодуй" е изградена на брега на река Дунав, на 5 км от град Козлодуй, сочи информация на отдел "Справочна" на БТА.

Тя е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.

История на строителството

На 15 юли 1966 г. в София в правителствената резиденция "Лозенец" е подписана Спогодба между България и СССР за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала в България. Две години по-късно с Разпореждане 413 на Министерският съвет от 1 ноември 1968 г. е одобрен и идейният проект за строежа на атомната електроцентрала. 

На 14 октомври 1969 г. е направена първата копка от строежа на атомната централа от Пенчо Кубадински, заместник-председател на Министерския съвет и министър на строежите и архитектурата. Предвидено е новата атомна електроцентрала да бъде с мощност 800 000 киловата и да произвежда годишно 5,6 милиарда киловатчаса електрическа енергия, което ще представлява 16,5 на сто от цялото електропроизводство на страната за 1975 година. 

За нуждите на АЕЦ "Козлодуй" на брега на река Дунав е изградена най-мощната помпена станция в България, която ежесекундно подава по 120 куб. метра вода. 

На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ "Козлодуй” с дължина 240 метра, ширина 105 метра и височина 40 метра. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. Широкомащабните строителни дейности и монтажи са осъществени по съветски и български проекти, част от които се внедряват за първи път в световната практика по строителството на атомни централи и представляват значителни инженерни постижения. Благодарение на новаторските за времето си решения Първи блок на атомната централа е построен и въведен в експлоатация за четири години и половина. 

В строителството участват колективите на 38 строителни и монтажни управления, организации и предприятия. Във върховите моменти на обекта работят по около 8000 души. В изграждането на атомната централа са вложени 31 000 тона арматура, използвани са 38 000 тона стоманени конструкции и са монтирани към 34 500 тона различни съоръжения. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделните съоръжения от Германската демократична република, Чехословакия, Унгария и Румъния.

На 19 юни 1972 г. с кораба "Ташкент" от Съветския съюз пристига първият реактор за атомната електроцентрала. Той тежи 200 тона. Реакторът е спуснат в шахтата си в 15:35 ч. на 20 ноември 1972 г., а вторият - година по-късно, на 5 ноември 1973 г. Първата турбина с мощност 220 мегавата е пусната пробно в действие на 13 февруари 1974 г. 

На 30 юни 1974 г. в 6:54 ч. е осъществен физическият пуск на Първи енергоблок. На 24 юли 1974 г. в 22:01 ч. той е включен към енергийната система на България. На 26 август 1974 г. влиза в действие втората турбина на първи енергоблок с мощност 220 мегавата. 

На 4 септември 1974 г. председателят на Държавния съвет Тодор Живков тържествено открива атомната електроцентрала. С това България става първата страна в Югоизточна Европа и една от първите в света, усвоили ядрената технология за производство на електроенергия. Това е и рождената дата на българската ядрена енергетика.