site.btaЗа гаданията и гадателните книги в миналото като безценен извор за историците разказва етнографът д-р Сашка Бизеранова

От най-дълбока древност хората са се интересували от бъдещето, не защото са били любопитни да научат какво им предстои в личен план, а защото животът на семействата им е бил зависим от капризите на природата. Това каза за БТА д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин. В своята работа тя издирва и изследва стари книги, поверия, свързани с гадаенето и предсказването. За различните гадателски практика по нашите земи свидетелстват различни гадателни книги, които отначало са преводни от византийски съчинения, споделя етнографът. Една такава ценна книга за гадаене и предсказване, на повече от век и половина, притежава видинският музей. 

Книгата „Вечен календар“ от 1860 г. е експонат на отдел „Етнография“ при Регионален исторически музей – Видин, заведен под номер  Вд МЕ 3239. В него кръгът на Слънцето означава броя на циклите. Те са 28. Първото число на месеца съответства на датата 14 по новия стил. Броенето в България от 1916 г. е по Григорианския календар, допълва Бизеранова. Най-любопитната част от книгата „Вечен календар“ е тази, с предсказанията по години. Те са направени на база подреждането на планетите спрямо Слънцето и връзката им със зодиакалните знаци, уточнява Бизеранова. Всеки един цикъл от предсказания е от 28 години, след което има повтаряемост, допълва етнографът. В книгата предсказанията са до края на 20 век по години, след което започва новият повтаряем цикъл от 28 години, като се запазва структурата на гадаене и предсказание по положението на планетите и на зодиакалните знаци, допълва Бизеранова.

Книгата е издадена в Букурещ през 1860 година, когато още в българските земи няма книгопечатане. Отпечатана е с помощта на възрожденци от големи български градове, между които са изброени имената и на видински учители, търговци и занаятчии. Експонатът е откупен от РИМ през 1999 г. и постъпва от частно лице Иван Иванов от Видин, но е намерен в град Дунавци при неговата баба, разказва етнографът. Допреди две години експонатът не бе проучван, нито е публикуван. Книгата е на български език, има много рисунки, щампи, орнаменти и винетки по страниците. Книгата е ценна, допълва д-р Бизеранова, и с това, че има много преписки по страниците й. От тях ние, съвременните хора, разбираме и добиваме представа за бита на хората притежавали книгата, за техния живот, както и на спомоществователите – професиите , интересите им, именната система във Видинско и др. Откриват се и рисунки , правени по текстовете в книгата и по бележките на собствениците, допълва д-р Бизеранова. Книгата е с дебела кожена подвързия, липсват няколко страници и е малък формат- 15 на 25 см. Интересна е и със своето съдържание, което включва няколко раздела: исторически събития, станали в България и света, бележити дати, които всеки трябва да почита и знае – отново за България и света. В отделени раздели има: родословие, месецослов, подвижни празници, писани зодиакални знаци и вечен календар с предсказания и др. Специално място е отделено на съновник с гадания, с обяснителни и тълкувателни бележки, разказва Бизеранова.

На практика „Вечен календар” представлява хронологично една енциклопедия, която е особено ценна с информацията,  която носи за света и България, притежанието й е било въпрос на чест, показвало е определен социален статус и просперитет на собственика й. Д-р Сашка Бизеранова уточнява, че голямата й ценност се състои в това, че е една от първите книги на български език във време, когато в България е непознато книгопечатането. В нея етнографи и историци намират информация за хората и бита им във Видинския край. На страниците на книгата се откриват имената на спомоществователите, които са дали пари, за да се издаде книгата и да я притежават. Общо във Видинско са попаднали 74 книги, но имената на хората за значително по-малко. Причината е, че някои от спомоществователите за купили по две и три книги, като срещу името е отбелязана и бройката закупени книги – в повечето случаи за наследниците им. Отличава се един спомоществовател – търговец, който е закупил 5 екземпляра от „Вечен календар”. От имената, записани като спомоществователи, етнографите са получили една пълна картина на съществуващия през 1860 г. видински еснаф. В него са преобладавали куюмджиите – златари, търговци, които са търгували основно с румънския град Брашов и са наричани брашовяни. Сред спомоществователите се откриват и имената  на учители –възрожденци, и единствената жена, поръчала книгата – учителката Татияна, допълва Бизеранова. 

Подобни гадателски книги се срещат още от ХI век, та до ХIХ век. Те са обект на изследване от редица учени, между които Божидарка Иванова и проф. Миляна Каймакамова. Обект на пророчествата в книгите, стигнали до нас, са изхранването и благоденствието на народа, семействата, което е свързано с климата през различните сезони и от природните явления и катаклизми. Затова й пророчествата са кратки, но често са придружени с положителни или отрицателни характеристики. Структурата на гаданията е верига от еднотипни, многократно повтарящи се елементи, обяснява Бизеранова. Подредбата на словата често се търси умишлено, за да внуши истинност. Краткостта на изразяване, липсата на литературни символи, метафори и алегории сочи, че има стремеж към яснота – какво и при какви условия ще се случи. Най-често в гаданията се търси връзка с климатичните и природните промени. 

От Средновековието са запазени два „Коледник“-а, от периода XII-XIV век. Според тях от особено значение е в какъв ден се пада 1 януари или Рождество Христово. Първият от сборниците се казва точно „Коледник“, а вторият – „Така казва коледарникът за Божич“ (Божич е названието на Рождество, най-употребявано в северозападните български земи). В друг труд - „Сказание Гръмовно“, предсказанията са съобразно гръмотевици в някоя конкретна фаза на Луната. Гръмовниците се появяват през 9-ти век и се намират в различните гадателни книги до XIX в. включително. Някои от тях са свързани със зодиите, които се проследяват от Риби до Водолей. Българският произход на съчинението „Гръмовник“ е виден от факта, че някои от зодиите са трансформирани, т.е. побългарени: например Телец става Юнец, от юница – младо женско теле се стига до юнец – мъжко теле, Дева става Девица, с типичната наставка "ица". Този тип съчинения се срещат още в древността при Хипарх (190-120 г. пр. н.е.) и Птолемей (100-160 г.) Посочените автори свързват отделни зодии и техните знаци с различни градове: зодия Овен – с Рим, Риби – с франките, а в българските книги зодия Близнаци е свързана с Търновград, Рак – с Русчук, Лъв – с р. Дунав, което показва българския характер на писанието.

Сведения, от които историците могат да черпят познания, се съдържат и в няколко „Лунници“ – от XIII-XIV век. Хората от онези времена в „Сказание за месеца“ (месец е равнозначно на Луна, оттам е и народното „месечинка“) гадаят според обръча на Луната (дали е прав или полегат). Започва се от м. септември, защото тогава е било началото на годината, което и до днес е запазено за църковната нова година. Друг запазен „Лунник“ е с разширеното заглавие „Оттук да узнаем кой месец е съпроводен с бури, или кой е сушав, или студен, или какво добро или зло носи, и коя Луна е права или полегата“. Названията на месеците са славянски: септември е руен, октомври е листопад, ноември е просинец, декември е студен…

Често в книгата се предсказват бури, градушки, вятър, добри ветрове или „силни ветрища“. Дъждът е онзи фактор, който определя плодородието и изобилието, но ако се казва „ще се излеят“, „ще придойдат притоците“, означава бедствие. Лошо е и предсказанието „на водата намаляване“, защото означава суша, а това е равносилно на глад, на мор, на смърт дори, обяснява етнографът.

През Средновековието има и смесени свободно съчинения между Лунник и Гръмник. Например ако прогърми през месец май, ще има суша и „реките ще пресъхнат“; ако прогърми при растяща Луна през месец юни – водата ще намалее. Традиционният студ е от септември до март, но гадаенето обикновено става по друго време: ако прогърми през юни, зимата ще е студена, ако прогърми през септември, тя ще е снежна. Зимата е най-проблемна за хората по онова време, тя е страшна и затова предсказанията за нея се следят с повишено внимание. Ако Луната нараства и има гръмотевици, то зимата ще настъпи късно, чак през декември. През септември при намаляване на Луната, ако има гръмотевици, „зимата люта ще бъде“. Същото е предсказанието, ако през август и декември има мълнии. Ако през м. януари има земетресение, зимата ще е дълга, обяснява гадателните практики в миналото д-р Сашка Бизеранова.

Дните от седмицата също имат значение в предсказанията от Средновековието. За зимата се предсказва, че ще е люта и тежка, ако Коледа е в понеделник, сряда и събота. „Добра“ и „хубава“ ще бъде зимата, ако Коледа е в неделя. Дълга ще е, ако е във вторник, снежна и мразовита, ако е в понеделник. Пролетта е отбелязана само в „Коледника“. Тя ще е зла, ако Коледа е в сряда, хубава, ако е в петък, бурна, ако е в четвъртък или в неделя. Лятото ще е хубаво и добро всички дни от седмицата, само ако е в неделя, ще е ветровито. Есента ще е дъждовна и ветровита, ако Коледа е във вторник, сряда, четвъртък и неделя. Ако Коледа е в събота, още през есента ще има сняг. Така от гадателните книги може да се наблюдават интересите на хората в конкретни епохи, свързани с промените във времето и климата. Природните явления и катаклизми влияят на човека, защото от тях зависи добрата реколта и плодородието, а оттам изхранването на семейството и оцеляването му са свързани с капризите на времето. Пророчествата се свързват с човешкия опит и конкретни наблюдения, спецификите на сезоните и температурните амплитуди. Забелязва се редуване на сухи и студени години, благоприятни и неблагоприятни лета, ветровити и дъждовни есени, а те са безценен извор за историците.