site.btaБългарската фотография не е представена добре в чужбина и във виртуалната среда, смята Надежда Павлова

Българската фотография не е представена добре в чужбина и във виртуалната среда, смята Надежда Павлова
Българската фотография не е представена добре в чужбина и във виртуалната среда, смята Надежда Павлова
Кураторката Надежда Павлова от галерия „Синтезис“ гостува във Варна. Снимка: Кореспондент на БТА във Варна Валентина Добринчева

Българските фотографи трудно представят своята работа извън страната, защото това е свързано с лобита и финансиране. Има много талантливи хора, които работят друго, за да се преживяват. Може да се каже, че изкуството в България е хоби за артистите. От друга страна, архивите с художествена фотография се пазят от частни организации и не са достъпни нито в музеи, нито във виртуалната среда. Това мнение изрази пред БТА Надежда Павлова, която е куратор в галерия „Синтезис“, преподавател в Националната художествена академия и Нов български университет и член на управителния съвет на Българската фотографска академия. Тя гостува във Варна на творческите срещи, организирани във „Фотосинтезис“.

Павлова има поглед върху тази сфера от културната сцена от 15 години. По думите й изяви на нашите фотографи излизат трудно извън страната, защото както и в другите изкуства има лобита, в които хората се познават и е по-лесно да се организира представяне на проект когато се движиш в позната среда. Участието на форум в чужбина е свързано и с финансиране, каквото нашата държава осигурява, но недостатъчно. По думите й проблем за присъствието на български артисти на международната сцена е и фактът, че те не я познават много добре, не знаят кои са сериозните фестивали и галерии. „Нашата сцена е доста затворена и вторична, което важи за всички изкуства. Ако се върнем назад в историята можем да видим с какво забавяне новите тенденции, стилове, дори революции в изкуството идват у нас, а някои и не идват. В България има много интересни автори, които са стигнали до фаза на безразличие, дори отчаяние, а имат интересно творчество, което трябва да се покаже на публиката. Особено трудно е за младите автори. Познавам много, които в момента работят съвсем други неща, дори не комерсиална фотография. Те са талантливи, но нямат форма на изява за своите проекти и трябва да оцеляват с други неща“, сподели кураторката.

На въпрос кое в изкуството ни се цени повече извън България, изява на родните ни ценности или универсални теми, Павлова изрази мнение, че доколкото страната ни е леко изолирана и изостанала, все още има екзотични неща, които може да предложи и това трябва да се развие. „Много важно е нашите артисти да могат да се позиционират на международната сцена, да преценят кое е уникално и то да бъде представено по адекватен начин, като разбира се има финансиране за това“, посочи тя. По думите й един от начините за добра реализация на фотографите е обучението в чужбина. „На Запад има специализирани учебни заведения или курсове, където преподават хора, които са водещ фактор във фотографските среди. Така се създават контакти, които са много важни във всяка форма на изкуство когато става дума за комерсиален успех или участие в престижен форум. Има артисти у нас, които са завършили другаде и имат по-широк поглед и самочувствие. Знаят какво може да бъде интересно и за тях има повече възможности“, каза Павлова.

Друг проблем според нея пред българската фотография е отношението към културното наследство.

„В историята ни има автори, които са развили различни теми, но тъй като нямаме музей на фотографията, дори департамент в Националната галерия, те не са представени адекватно“, посочи Павлова. По думите й архивите с художествена фотография се пазят от частни организации и трябва да се отделят средства, за да се дигитализират и да станат достъпни за публиката и за работа на учени и куратори. „Сега за легенди като варненския фотограф Гаро Кешишян се знае, но няма къде да се види какво прави той. Последните поколения са свикнали да търсят всичко във виртуална среда, а и това пространство позволява неограничен достъп и разпространение на широко знание“, посочи специалистката.

Българската фотографска академия пази огромен архив от художествени фотоси, над 16 хиляди хартиени копия от над 2 хиляди автори, каза още Павлова. Организацията е получила дарения с архивите на едни от най-значимите наши фотографи и те трябва да видят достойно бял свят с подходящите проучвания към тях, за да се знае какво се е случвало в историята, смята тя. 

Надежда Павлова от 11 години е част от екипа на галерия „Синтезис“ в София, която е единствената специализирана за фотография в България, част от структурата на „Фотосинтезис“. Занимава се с кураторска работа от 15 години, преди това е била фотограф. Има четири магистратури, сред които инженерна, финансова и фотографско изкуство в Нов български университет (НБУ). В момента завършва докторантура в Националната художествена академия, където преподава История на българската фотография. Води и два курса в НБУ по история на световната фотография и връзка на фотографията с другите изобразителни изкуства.

 

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:08 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация