site.btaПаметник на поета и преводач Петър Алипиев ще бъде поставен в къщата музей на Шандор Петьофи в Унгария

Скулптурен портрет на поета и преводач Петър Алипиев, чийто творчески път е свързан с Варна, ще бъде поставен в парка на преводачите „Шандор Петьофи” в унгарската община Кишкьорьош. Паметникът е изработен от бронз от варненския скулптор Альоша Кафеджийски и е дарение от Община Варна и вече пътува за Унгария. Инициативата е на поета и преводач Марин Георгиев от изданието „Литературен форум“. 

Идеята да се постави паметен знак на Петър Алипиев в къщата музей на Шандор Петьофи има повече от десетилетна давност и е на бившия директор на Унгарския културен институт у нас Дьорд Арато, разказа за БТА Марин Георгиев. Той уточни, че мястото е паметно за унгарската култура и литература и в него има бюстове на всички световни поети, които са превеждали Петьофи. По думите му най-много сред тях са българи. Досега там са били поставени скулптури на Иван Вазов и Атанас Далчев, а вече ще има и на Петър Алипиев. 

Алипиев превежда Петьофи през 80-те години на ХХ век в луксозен том с твърди корици на варненското издателство „Георги Бакалов“, разказа Георгиев и уточни, че той остихотворил буквален превод, подготвен от литературния критик, преводач и изследовател Петер Юхас. Според него този том е изменил коренно представата за унгареца у нас извън лансирания негов образ на революционен поет, показвайки го като универсален автор с широк поглед върху човека и природата, пишещ пейзажни стихотворения за пустата и за унгарския начин на живот. Силно впечатлен от труда на Алипиев, Георгиев пише тогава статия за превода в „Литературен фронт“. Смятам, че той заслужава неговият бюст да бъде в Кишкьорьош, а като родолюбец се радвам там да бъдат паметниците на трима българи, посочи инициаторът. Забавянето в реализирането на идеята според него се дължи на бюрокрация, а ценна помощ за крайния резултат е оказала подкрепата от дъщерята на поета проф. Антоанета Алипиева. 

Марин Георгиев уточни, че двамата с Алипиев са от българските поети, които много обичат Унгария. Той посещава Будапеща за първи път през 1982 г. и казва, че когато вижда центъра на столицата усеща какво е Европа. С Алипиев, който е бил много любознателен и обичал да пътува, двамата отиват в Унгария в края на октомври 1989 година, когато вече техният гид Петер Юхас знае, че на 10 ноември ще падне режимът у нас. През 90-те години Георгиев свързва силно съдбата си със страната, пътува често дотам, превежда местни автори на български език. 

Той каза, че Петър Алипиев е сред тези наши поети и писатели, които е открил сам, обича много и е имал щастието да бъде техен близък приятел, както е станало с Иван Цанев, Николай Кънчев и Ивайло Петров. Статии и спомени за тях той включва в свои книги. Последната бе „Камъчета под езика“, предстои скоро да излезе от печат още едно мемоарно издание, съобщи авторът.

През 1967 г., когато прочита Алипиев за първи път, Георгиев открива, че това, което познава най-добре, може да бъде предмет на поезия. „Алипиев ми откри простотата и яснотата. Леонардо да Винчи казва, че простотата е висша форма на изтънченост. От едно прочитане само и досега помня три негови стихотворения наизуст. Той е постигнал това, което наричам класическото съвършенство“, каза Георгиев. В триптих, който пише за Алипиев през годините, той изтъква тезата, че грешат онези, които виждат в лириката на Алипиев само пейзажа, защото при него идеите и мотивите произлизат от самата природа, от картината или състоянието, които пресъздава, неотделими от изображението. „В края на 50-те и началото на 60-те години, когато мнозина бяха изкушени от експеримента и модерното, Алипиев защити традицията, вечно стария и вечно нов реализъм, но с оглед на своето време. Той потърси и намери нов отговор на старите въпроси. Книгата, която пише три десетилетия, той кръсти със скромното название „Лирика“, приел риска да бъде отминаван в панорамата на съвременната поезия. ...Неговата класичност не идва от външното - формата: римуван стих, ясен и точен образ и език, простота и завършеност, а от вечните, неписани правила на битието, които Алипиев има дарбата да улови и изрази, които не зависят от нас и затова сме им подвластни. Тази подвластност не е избегнал никой никога. Същите стъпки предстоят и на всеки новороден. В мигове на съзерцание и самопознание, той не може да не застане очи в очи пред същите въпроси, мисли, чувства и заключения. Всичко се мени, но те остават. Оттук иде трайността на тази поезия във времето. Тя винаги ще има малък, но постоянен кръг читатели и почитатели във всички поколения. В тази константност е и нейната елитарност“, казва в своя материал Георгиев.

Според него с Кишкьорош е свързана по особен начин и кончината на Петър Алипиев, който гостува там за последно на тържеството за поставяне на паметника на Атанас Далчев в къщата музей на Петьофи. Тогава той е бил вече болен и малко по-късно умира. Алипиев пред бюста на Далчев е запечатан на снимка, която е публикувана във вестник „Литературен форум“, припомни издателят. 

Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 г. в село Босилковци, Русенско. Завършва основното си образование в град Бяла. Професионалният му литературен живот минава в София, село Койнаре, Врачанско и Варна. Работи като литературен редактор в Радио София и в Държавно издателство „Георги Бакалов” във Варна. В последните години от живота си е на свободна практика като превежда множество световни поети. Негови произведения са превеждани на почти всички европейски езици. Сред значимите му книги са „Лирика“, „Без малко Тиртей. Картини от една изложба“, „Българска поезия. Антология“. Умира през 1999 г.