Организацията има проект за социализация на архитектурното наследство

site.btaОсъзнаването на ценността на културното наследство ще накара хората да го опазват, смята Мария Иванова от фондация „Креа“

Осъзнаването на ценността на културното наследство ще накара хората да го опазват, смята Мария Иванова от фондация „Креа“
Осъзнаването на ценността на културното наследство ще накара хората да го опазват, смята Мария Иванова от фондация „Креа“
Снимка: Мария Иванова, личен архив

Когато хората осъзнават ценността на културното наследство, няма да остават равнодушни в случаите на посегателства над това безценно богатство за България. Това каза в интервю за БТА Мария Иванова от Фондация за изкуство и култура „Креа“, която е инициатор на проект за социализация на архитектурното наследство. В рамките му се провежда пленер с ученици, който имаше своето пето издание. Както БТА съобщи, произведенията от пленера участват в изложба и каталог

Откъде дойде идеята за проекта за архитектурата на Стара Варна?

- Идея за проект за социализация на архитектурното наследство посредством пленер по рисуване и още няколко дейности със синергичен ефект ми хрумна в края на 2018 г. Една от целите ми беше да се изнесе процесът на създаване на изобразително изкуство по улиците и площадчетата на творческия квартал „Таляна“ (замислен като аналог на пловдивския квартал на креативните индустрии „Капана“), защото какво е творчески квартал без творчество, без артистизъм в най-широкия смисъл на думата?

Младите художници от Средното училище по хуманитарни науки и изкуства (СУ за ХНИ) „Константин Преславски” внасят точно този артистичен дух, когато разположат стативите си в квартала и започнат да рисуват. Идеята младите таланти да рисуват сгради със статут на културни ценности възникна, тъй като точно тези здания в голяма степен формират характера, идентичността, уникалната атмосфера на „Таляна“, който е обособен на територията на част от Стара Варна. 

Проектът още в началото ли бе с ученици и защо се обърнахте към СУ за ХНИ „Константин Преславски”? 

- Да, още в началото стартира с ученици и то от Средното училище за хуманитарни науки и изкуства. Проектът се различава от традиционните ученически пленери. Практиката за рисуване на открито, наречена пленер, тук използваме като инструмент за привличане вниманието на минувачите към ценните сгради. По-голяма част от гражданите, които минават през локациите, на които се рисува, проявяват интерес към творбите на учениците, към сградите, които те рисуват, както и към личността на самия ученик.

Минувачите спират, за да си поговорят с младите художници и в този момент в комуникацията се включват т.нар. презентатори на архитектурното наследство. Те също са ученици от училището, само че не с профил „Изобразително изкуство”, а „Хуманитарни науки” или „Обществени науки”. Тъй като проявяват интерес към историята, в рамките на проекта подготвяме презентаторите да разказват на минувачите за архитекта, проектирал зданието, за собствениците и т.н. Ето защо още от първото издание на проекта през 2019 г. основен партньор ни е СУ за ХНИ „Константин Преславски”, за което благодаря на ръководството, представлявано от Емил Груев и Валентина Крачунова, както и на учителката Мина Сиракова и на всички, които съдействат. 

Като успешни презентатори през годините са се включвали и ученици от езикови гимназии във Варна. Най-важното в случая е дали младежите се вълнуват от историята на града, дали проявяват желание да научат нови неща, свързани с архитектурното наследство и културните влияния, които то разкрива.

Колко ученици са участвали досега и какво е впечатлението Ви - те за първи път ли опознаваха историята на града посредством пленера?

- Средно на година са се включвали по около двадесет ученици с профил „Изобразително изкуство” и около дузина презентатори на архитектурното наследство. Разбира се, в училище те изучават история на изкуството, както и история на България по-задълбочено, тъй като са в специализирана гимназия. Но в детайли историята на Стара Варна посредством недвижимото й културно наследство те имат възможност да опознаят чрез проекта. С други думи, гимназията им дава солидна основа по различни дисциплини, на база на която проектът надгражда с фокус върху Стара Варна. Огромна роля за това има творческият директор на проекта арх. Белин Моллов, който е и художник. Той рисува предимно архитектурно наследство от всички краища на България и го познава в детайли. Безценен е приносът по проекта и на учителките по изобразително изкуство Севдалина Драгнева, Калия Йорданова-Братанова, както и на изследователите на културното наследство Християн Облаков и на доц. д-р арх. Жечка Илиева. 

Кои са партньорите Ви в проекта? 

- Освен с училището си партнираме и със Съюза на архитектите в България - Дружество Варна, и Камарата на архитектите в България - Регионална колегия Варна. По тяхна покана изложбите от последните две години се откриват в Дома на архитекта. И петте издания на проекта досега се реализираха с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна и спонсори.

Всяка година ли правите изложби и каталог? 

- Да, чрез изложбата и каталога продължаваме да комуникираме с публиката на тема защо е ценна архитектурата на Таляна и Стара Варна. Изложбата е събитие, което още веднъж насочва вниманието на широката общественост към красотата и значимостта на сградите, а също и поощрява младите таланти. Каталогът е печатна медия, в която под всяка творба предоставяме и кратка информация за историята на изобразения архитектурен обект. На страниците му представяме и младежите, участвали в проекта. Тяхната гледна точка относно културното наследство е особено интересна, тъй като те са хората, които ще вземат решения в бъдеще. 

Какви са намеренията Ви в бъдеще? 

- Да продължим да разширяваме териториалния обхват на проекта в Стара Варна. Първите три години се фокусирахме единствено върху сгради, които се намират в Таляна. От 2022 г. учениците започнаха да рисуват и извън него, като първата зона от Стара Варна, която добавихме, се намира между Кукления театър и Адвокатската градинка. Това разширяване на обхвата ще ни даде възможност да представим историята и красотата на повече сгради, които формират облика на морската столица.

Може ли една подобна дейност да повлияе положително за съхранението на недвижимото културно наследство? 

- Учениците споделят, че след участието си в пленера много по-често в ежедневието си вдигат поглед нагоре към красотата на фасадите. Ако съдим по обратната връзка и от родители и педагози, проектът допринася за развитието на младежите като ценители на културното наследство, провокира траен интерес към него. Колкото повече хора осъзнават ценността му, толкова повече няма да остават равнодушни в случаите на посегателства над това безценно богатство за България и ще реагират. Следователно, толкова по-голям ще е шансът то да бъде съхранено. Така че се надяваме дейността ни да повлияе положително. За да стигнем някой ден нивото на Чехия, Испания или Австрия по отношение опазването на ценните сгради, със сигурност е необходим още цял комплекс от мерки, който да се разработи с експерти от НИНКН и други институции, но това е тема за отделен разговор.

Мария Иванова е израснала в района на Стара Варна, който й е любим. Има бакалавърска степен по Книгоиздаване от Великотърновския университет и магистърска от Софийския университет, където е докторант във Факултета по журналистика и масова комуникация. Работила е в сферата на издателската дейност, комуникациите и в НПО сектора, предимно по проекти в сферата на културата. 

 

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:23 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация