site.btaЛитературната ни критика е задала жалоните за четене на „Бай Ганьо“, каза проф. Гайдаржиева на срещата „Алеко днес“ във Варна

Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература. Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Великотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб на БТА във Варна. 

Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба. Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“. Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“. 

Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме. „Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата. 

На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие. „Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева. 

Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката. Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване. 

Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“. 

Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним. На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „ЛИК“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. 

Както БТА вече писа, на дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна.