site.btaОт присъединяването на България към ЕС до момента страната е получила 16,7 млрд. лева по кохезионните фондове, съобщи Йорданка Чобанова

От присъединяването на България към Европейския съюз до момента страната е получила 16,7 милиарда лева по кохезионните фондове, съобщи Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на ЕК в България на конференцията във Велики Преслав, с която БТА дава началото на новия си проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание". Откриващото събитие по проекта е в Археологическия музей "Велики Преслав".

Между 2021 и 2027 г., тоест за настоящия програмен период, са налични над 35 млрд.лв., информира Чобанова. Тя подчерта, че благодарение на тези инвестиции в публичния сектор БВП на България нараства от 35% на 60% от средното ниво за ЕС, но все още има много какво да се желае и да се прави. И тук въпросът е как да направим така, че инвестирането на европейските средства максимално много да подобри стандарта на живот на хората, каза Чобанова.

Според нея първият отговор е чрез свързаност и затова голяма част от средствата за периода до 2020 г. бяха насочени именно в инфраструктура. Имаме изградени 375 км нови пътища, около 1800 км рехабилитирани пътища, 380 км жп линии, които представляват около 10% от цялата мрежа, разкрити са около 15 хиляди работни места в малките и средни предприятия, припомни Чобанова. По думите ѝ именно свързаността е ключова за развитието на бизнеса, за по-доброто движение на стоките и услугите между регионите.

Вторият отговор е знанието, каза ръководителят на представителството на ЕК у нас. Държавите, към които бихме искали България да се доближи – това са тези, в които образованието и науката са най-добре развити, коментира тя. Според нея за българите винаги инвестициите в знание и просвета са били приоритет. Източникът на богатство днес не е толкова резултат на природни ресурси или географско местоположение, а е резултат на знанията и уменията, които превръщат суровините в нови високотехнологични стоки и услуги с висока добавена стойност, каза Чобанова.

Тя коментира, че конкурентоспособността зависи от умението държавите, регионите, България и Балканите - всички заедно, да действат отвъд националните си граници, за да може да реализират икономиката си и да покорят света. Висококвалифицираната работна сила е следващият елемент особено в сфери като цифрови технологии, в точните и природните науки, заяви Чобанова. По този повод тя подчерта, че по Националния план за възстановяване и устойчивост България ще инвестира над 800 000 лева в четирите училища във Велики Преслав, ще направи STEM лаборатории във всяка, за да може учениците да развиват умения, които са близки до решаване на проблемите в реалния свят. За тези умения учениците ще бъдат по-добре подготвени за работните места във високотехнологичните индустрии като информационни технологии, машиностроене, биотехнологии, заяви Чобанова.

По повод днешната конференция тя коментира, че нейното заглавие - „Заедно чрез знание", е много символично и неслучайно е, че това се случва, днес, тук-  на това светло място на 1 ноември - Денят на народните будители. Това е празник на българския гений, на всички тези големи българи, които са водили народа напред към просвета, свобода, култура и са вдъхновявали чрез своя свят образ младите хора към смисленост и идейност. Това е празник на нашите корени, славно минало, празник на всички будители днес, които водите България напред, заяви Чобанова.

Тя заяви, че величествената история на Велики Преслав ни задължава много и изтъкна ролята на Преславска книжовна школа за развитието на българската и европейска цивилизация. Тук са открити най-старите текстове на кирилицата, азбуката, която днес е равна на останалите в ЕС. Образованието и науката са основата за постигане на успешно развитие, което гражданите на България и на Европа заслужават, каза Чобанова.

Градът на Златния век днес е различен и България е различна, но именно подаряването на живота на хората днес в региона е отговорност на всички нас – на националните, на местните власти, на европейските интуиции и на медиите, посочи Йорданка Чобанова. Тя каза, че това догонване на икономическото развитие спрямо другите народи в Европа е приоритет на националните власти, но и на ЕК, и е видно от мащабните инвестиции от европейския бюджет, което се прави през оперативните програми.