site.btaОБНОВЕНА Кирил Вълчев: На Деня на народните будители във Велики Преслав БТА започва осмия съвместен проект с институции на ЕС от 2021 г. досега - "Европа на Балканите: Заедно чрез знание"

На Деня на народните будители - 1 ноември, във Велики Преслав БТА започва осмият съвместен проект с институции на Европейския съюз (ЕС) от 2021 г. досега. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на конференцията във Велики Преслав, с която БТА дава началото на новия си проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание". Откриващото събитие по проекта е в Археологическия музей "Велики Преслав".

За тези три години националната информационна агенция на България осъществи четири европейски проекта и участва в други три, които са в процес на реализация, посочи Вълчев.

“Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ е продължение на завършилия това лято проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“, осъществяван от БТА отново в партньорство с Европейската комисия (ЕК). В името на новия проект присъства "заедно", защото “Заедно за ЕС” беше мотото на български език на европейските избори през юни тази година, коментира Кирил Вълчев.

В откриването на проекта във втората българска столица Преслав точно на Деня на народните будители има три важни послания, заяви Вълчев. Първо, знанието е в основата на сближаването. Затова в проекта ще бъдат представени общите знания и умения, чрез които народите на Европа се сближават, обясни той.

Преслав е една от люлките на знанието в християнска Европа със следата на творилите тук Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски. А изложбата „Преславското съкровище, отражение на златното българско средновековие“ в музея „Лувър“ в Париж (Франция) през 2018 г., всъщност е и за отражението на българското в общото европейско средновековие, каза Вълчев. Както откриващата се в неделя в музея „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ, изложба „Древна Тракия и античния свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ е пример, че България е лице на Европа с древната култура по своите земи на западния бряг на САЩ, добави Вълчев

Кирил Вълчев обясни, че представянето на такива места и личности е част и от идеята на съвместната инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) “14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история, които са със значение изобщо за общата ни европейска история, предстоящи през следващите години до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г.

Една от стратегическите цели на БТА е именно “Знание” - насочена към осигуряване на разнообразна истинска информация от света в България и за България по света. “Медии и знание” ще бъде темата и на следващата Двадесета световна среща на българските медии, която се планира да бъде организирана отново от БТА и открита на 24 май 2025 г. в София, обясни Вълчев.

В името на повече знание за съседите БТА вложи много усилия да установи постоянен обмен на новини с националните новинарски агенции на останалите балкански страни и вече всеки ден разменя поне една новина с всички балкански агенции, отбеляза той. А от 2022 г. БТА стана и седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ) - единствената засега международна организация, регистрирана в България, посочи Вълчев.

По думите му всички усилия на БТА за по-добро познаване между съседите на Балканите са част на политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. на разширяването на съюза на Западните Балкани.

Второто послание във Велики Преслав днес е, че сближаването е взаимен процес. То не може да се купи с пари, както понякога изглежда, когато някои говорят за “усвояване” на кохезионните еврофондове. Затова в този проект акцент ще бъде поставен не само на получаваните от България и останалите балкански страни средства от кохезионните фондове на ЕС, а и на българския и изобщо балканския принос за Европа, коментира Вълчев.

Най-яркият пример за българския принос е кирилицата - третата азбука, която България даде на ЕС след присъединяването към съюза и тя вече присъства на европейската валута евро, заяви генералният директор на БТА.

По думите му такива приноси са най-видими в културата, образованието и науката - на тях БТА всеки месец посвещава брой на списание ЛИК. Например, през април броят беше за 45-ата годишнина от полета на Георги Иванов, който прави България шестата държава с човек в Космоса, докато първата западноевропейска държава Франция е едва дванадесета. През май излезе брой за българската наука на Антарктида, където България е сред едната трета държави в ЕС със собствен научноизследователски кораб, за чието придобиване не са инвестирани еврофондове, но се използва от учени от различни европейски държави като Испания със съседна антарктическа база на българската или Гърция, която благодарение на България тази година ще изпрати свой учен на Антарктида, обясни Кирил Вълчев.

Но и всичко, което българите и които и да е от съседните им народи на Балканите създават, произвеждат, продават, е също е принос към европейската икономика, заяви той.

Най-големият принос в Европа на България и останалите балкански държави са хората и то на един континент с тежки демографски проблеми в сравнение с разрастващото се младо население на съседните Африка и Азия. Но интересът на Европа и смисълът на фондовете на ЕС е да дават възможност хората да остават на Балканите, а не да отиват в Западна Европа и така в дългосрочен исторически план всъщност да освободят източноевропейските територии за азиатци и африканци, коментира Кирил Вълчев.

Третото послание на откриването на проекта на БТА и ЕК във Велики Преслав е за нуждата от подкрепа за по-малките населени места в България. Много по-лесно е да организираме такива форуми в София, Пловдив, Варна или Бургас, но Европа и България като част от нея няма интерес да накара българите - европейски граждани, да се преместят в няколко големи града и да оставят градове като Преслав в някогашния Златен век в историята на България, посочи генералният директор на БТА.

Затова общите пари на ЕС и на бюджета България трябва повече да се влагат в места като Велики Преслав. Затова форуми като този имат място във Велики Преслав, каза Вълчев.

БТА планира да използва за събитията по проекта обновената и разширена през последните три години мрежа от 41 национални пресклуба на БТА в цяла България (включително в пет града, които не са областни центрове), в съседни страни на Балканите и в региони с българско присъствие в чужбина. Това е възможност българите навсякъде в страната, включително и в по-малки градове, както и българските общности по света да се включат в общите европейски разговори, обясни Кирил Вълчев.

По думите му БТА използва за тези разговори и постоянните си кореспонденти в Скопие (Република Северна Македония), Букурещ (Румъния) и Анкара (Турция), от следващата седмица и в Белград (Сърбия), а предстои и в Атина (Гърция). В Босилеград (Сърбия) и Истанбул (Турция) агенцията също има кореспонденти - стрингери. Целта е навсякъде на Балканите кореспондентите на БТА да имат и национален пресклуб, който да бъде медийно средище за срещи и събития, добави той.

В заключение ще завърша с още едно послание - битките по света все повече стават за умовете на хората, а не за територии. А в битката за истината информационните агенции като БТА са много важни. Изобщо са важни медиите, които - за разлика от пишещите в социалните мрежи - носят отговорност. Защото най-общо казано те дават истинно знание на хората за ставащото в днешния ден, каза Вълчев.

Знаещият човек много по-трудно може да бъде купен или уплашен, включително да даде гласа си за пари или от страх на избори, което е злободневната тема в България днес, заяви генералният директор на БТА. Според него затова най-важното послание в разговорите ни по проекти като този трябва да бъде насочено не просто към усвояване на пари чрез превръщането им в други материални резултати на късчета нови за ЕС територии, а към това, което трябва да бъде най-ценното за нашата европейска цивилизация - знаещият човек.

Защото - както пише и покровителят на българския народ свети Йоан Рилски, на чийто празник по стар стил 1 ноември всъщност отбелязваме Денят на народните будители - трябва да четем книги и да се стараем да бъдем подражатели на тези, които със своите добри дела просияха като светила в света, каза Кирил Вълчев.

По проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, чието осъществяване започва на 1 ноември 2024 г. и ще приключи на 30 септември 2025 г., са предвидени комуникационни дейности за популяризиране на приноса на страните от Балканския полуостров към развитието на Европейския съюз и за популяризиране на Кохезионната политика на Европейската комисия във всичките шест региона в България и на Балканите, обясни Вълчев

Хибридните събития в цяла България са 30 - в София, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Включени са и шест трансгранични конференции - в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун;  3D mapping прожекция на сградата на БТА в София в деня на Европа 9 май 2025 г., както и една международна конференция, каза още Вълчев. По проекта ще бъдат публикувани по най-малко 70 статии, кратки видеоклипа, инфографики, анимирани инфографики. Предвидена е и кампания в социалните медии. Проектът е на стойност 269 712, 76 евро.