site.btaКак образователните и научните организации да преодолеят разликите с бизнеса обсъдиха на среща в Пловдив

Как де се преодолее разликата между мисленето и разбирането за развитието на една образователна и научна организация и какъв е темпът на развитие и предизвикателствата пред бизнеса, обсъдиха на среща в Университета за хранителни технологии (УХТ) в Пловдив министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева, фирми от Тракия икономическа зона (ТИЗ) и представители на висши училища в града. Като министерство сме заложили на икономическият растеж, който е свързан с иновации, както и на ясно припознаване на ролята и значимостта за добавяне на висока стойност към бизнес начинанията от страна на научните и образователните организации, посочи министърът. Според нея има нужда от интензивен и конкретен диалог, ориентиран към предлагане на решения на проблемите. 

Министър Стойчева подчерта, че при създаването на стойност и подкрепа на бизнеса трябва да се отчете иновацията като средство и модел, през който да се повиши растежът. По думите й инвестициите, които се правят, трябва да са свързани и с иновационния потенциал на предприятията, и с техните конкурентни предимства. Като пример за стъпка към решаване на проблемите тя посочи създаването на иновационни екосистеми и долини, като концепция и модел в Европа, който да преодолее различията. Тези политики трябва да бъдат синхронизирани, да бъдат обект на обща стратегия, която да е по-дългосрочна, отвъд мандати на правителство, допълни Стойчева. По думите й ръководеното от нея министерство работи активно по Закон за иновациите съвместно с Министерството на образованието и науката. Все още няма достатъчно разбиране от страна на научните среди какво е да се правят иновации, каза министърът и допълни, че това означава те да стигнат до пазара и да имат реален ефект върху обществото и икономиката.

По време на срещата стана ясно, че бизнесът отчита като проблеми изоставането на образователната система, както и липсата на синхрон между придобитите компетентности и търсенето на пазара на труда. Според фирмите липсва информираност относно научните разработки и постижения в институтите и бе предложено държавата да бъде медиатор за популяризирането им. Според министър Стойчева една от формите за това е започването на по-интензивен вид разговори на форуми, представянето на конкретни проекти с добри практики и създаването на активна дигитална платформа. Тя може да съдържа информация за подкрепа на бизнеса в растежа и иновациите му, да бъде ориентир къде какви проекти се случват, както и източник на учене и вдъхновение, каза Стойчева. Според нея е необходимо да има повече примери, които да мотивират и вдъхновяват младите хора при избора им за развитие и да вдъхновява бизнеса за взаимодействие с университетите. Нивото на чуваемост от страна на университетите се е повишило, но не предприемат действие, каза министърът. По думите й предприемаческото мислене и поведение е въпрос на проактивност и инициативност, която трябва да стане част от културата и начина на работа в тези институции и организации, за да може да има направена следваща крачка напред.

"Не е необходимо да се инвестира в огромни бази в самите университети, където да се обучават специалистите. Достатъчно е те да ходят на място в предприятия и заводи, които имат най-качественото и модерно оборудване". Това каза зам.-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев, който посочи, че е важно бизнесът да каже какви са проблемите и предизвикателствата пред него. С 1,5 млрд. лева са се увеличили инвестициите през миналата година, които са общо 7 млрд. лева. Това е ръст от около 28 процента, коментира Шотев. По думите му министерството на икономиката и индустрията работи с бизнеса, като помага за развитието на икономически зони, където те имат достъп до подготвени имоти и подпомага бизнеса при проучването на потенциален партньор и в търсенето на пазари и контакти. 

Изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев посочи, че зоната е българският отговор на това, как едновременно зелената сделка и  конкурентоспособността на европейската индустрия работят като едно цяло. Той припомни, че ТИЗ пое ангажимента да е въглеродно неутрална до 2040 година и допълни, че зоната е в основата на проект за Интегрирани териториални инвестиции, който е одобрен на първи етап. Основни партньори в него са общините Пловдив, "Марица", Куклен, Енергийния системен оператор, професионални гимназии, университети. Чрез него ще дадем сигурност на фирмите, зелено захранване, нова инфраструктура - пътища и канализация, и ще създаваме професионални кадри, каза още Панчев.

На срещата присъстваха представители на фирми от Тракия икономическа зона, ректорът на УХТ проф. Галин Иванов и директорът на Технически университет - Филиал Пловдив доц. Никола Шакев.