Мария Панайотова, ръководител на "Европа Директно Враца" към Търговско-промишлена палата Враца:

site.bta2024 г. може да се окаже изключително предизвикателна, с голям финансов ресурс, който трябва да усвоим до 2026-2027 г. и да направим реформите

2024 г. може да се окаже изключително предизвикателна, с голям финансов ресурс, който трябва да усвоим до 2026-2027 г. и да направим реформите
2024 г. може да се окаже изключително предизвикателна, с голям финансов ресурс, който трябва да усвоим до 2026-2027 г. и да направим реформите
Мария Панайотова, ръководител на "Европа Директно Враца" към Търговско-промишлена палата Враца, снимка: Цветомир Петров/БТА

Планът за възстановяване и устойчивост на България и подадените по него проектни предложения от област Монтана бяха представени от Мария Панайотова от "Европа Директно Враца" към Търговско-промишлената палата в града Това стана по време на местна конференция в Монтана по проект "Европа в България: Общо бъдеще", който БТА изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. 

Панайотова обясни първо какво представлява центъра, като част от мрежата с общо 423 центъра в Европейския съюз. По думите й 13 от тях действат в България, а два са в Северозапада – във Видин и Враца. 

Центровете са най-пряк достъп на гражданите до информацията от Европейския съюз, обясни Мария Панайотова и допълни, че Търговско-промишлена палата - Враца е сключила договор за функционирането на център "Европа директно" от 2021 до 2025 година, като той освен Враца, обслужва и област Монтана.

Все по-често ще се чуват в близките години думите NextGenerstion EU, заяви експертът, обяснявайки, че това е временен инструмент за възстановяване с бюджет над 800 млрд. евро, който има за цел да поправи непосредствените щети, причинени от пандемията от коронавирус. "След нея Европа трябва да бъде по екологична, по-цифровизирана и по-добре пригодена към днешните и бъдещи предизвикателства. Основният инструмент на NextGenerstion EU е Механизмът за възстановяване и устойчивост. Общата му стойност е 723,8 млрд. евро. Те ще бъдат разпределени между отделните държави-членки на базата на изготвените от тях планове.

"България също има такъв план, който вече действа и се наслагва като финансов ресурс към програмите", изтъкна Мария Панайотова. 

Тя представи Плана, който разполага с 5,69 млрд. евро безвъзмездни средства, има 4 стълба с по три компонента всеки, 103 мерки, от които 47 са реформи, а 56 - инвестиции. При тяхното изпълнение трябва да се постигнат 346 ключови етапа и цели.

Мария Панайотова се спря поотделно на четирите основни стълба в Плана, с техните общо 12 компонента, посочвайки в кои области ще трябва да се направят реформи и в кои ще са инвестициите. "Безвъзмездните средства за разлика от програмите не могат да се случат без реформи", посочи Мария Панайотова. 

Тя информира присъстващите и че към днешна дата България все още не е направила искане за преразглеждане на Плана, каквото решение взе Народното събрание на 12 януари. Ако правителството подаде искане за преразглеждането му към ЕК - тя ще го разглежда 2 месеца, обясни Панайотова. След това ще започне да тече друг срок, който е за одобрение на Плана от всички държави членки и на практика означава отново внасяне на План за възстановяване и устойчивост.

"Всичко това, ако нямаме правителство и Народно събрание, трудно ще се случи до края на тази година, а това забавяне означава, че ще ни се наложи да вземем 3 години за 2, тъй като Планът е със срок 2026 година. Паралелно ще вървят и програмите за кандидатстване. Така 2024 година ще бъде изключително предизвикателна, с изключително голям финансов ресурс, който трябва да усвоим до 2026-2027 г. и да направим реформите", предупреди експертът.

Мария Панайотова говори и за Професионалната гимназия по строителство, архитектура и компютърни науки "Проф. арх. Ст. Стефанов", гр. Монтана, която е една от 28-те професионални гимназии в страната и единствена в област Монтана, определена за Център за високи постижения в професионалното образование и обучение, след комплексна оценка на професионалните гимназии в България. Статутът на център за високи постижения в професионалното образование ще осигури на училището финансиране до 3 462 857 лева с ДДС по Националния план за възстановяване и устойчивост в рамките на Процедура "Изграждане на центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение".

Средствата ще бъдат инвестирани в реконструкция и обновяване на съществуващия неизползван по предназначение кухненски блок за превръщането му в център за практическо обучение и за осигуряване на високотехнологично оборудване за всички специалности, което ще даде възможност учениците да усвоят най-новите технологии.

Центърът за високи постижения ще се използва и за обучение на възрастни и последваща квалификация и преквалификация на кадри от местния бизнес, в съответствие с потребностите му. Дейностите включват още разширяване партньорството между гимназията с работодателите и с висшите учебни заведения със сходна насоченост, обмяна на добри практики с професионални центрове от други държави и обучение на педагогически екипи.

Днешната конференция в Монтана е втората в Северозапада по проекта "Европа в България: Общо бъдеще". Началото на дискусията за развитието на региона бе поставено на регионалната конференция във Видин, която се проведе миналата седмица. Първата местна конференция бе във Враца на 14 март, а следващите ще са в Плевен (21 март) и Ловеч (23 март). На 30 март ще бъде организирана Регионална конференция в Русе, с която ще започне поредица от конференции за Северен централен район.

Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".

/ВЙ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:31 на 07.06.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация