site.btaКюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на конференцията "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" по проекта на БТА, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. Събитието се провежда в Националния пресклуб на агенцията в Кюстендил.

Той посочи, че конкурсът “Кюстендилска пролет” не случайно е празник. Това е времето, отредено за пробуждането през пролетта, когато природата показва най-видимо съзиданието и разнообразието, каза Вълчев. Той припомни, че присъствието на БТА в града е такава съзидателна история като тя се дължи на богатството на новини от града. С Кюстендил през последните години се свързват няколко важни инициативи на националната информационна агенция на България. Шестнадесета световна среща на българските медии от 16 до 19 октомври 2021 г. на тема „Медии и истина“ беше в Рилския манастир и Кюстендил. Следващата Седемнадесетата световна среща на българските медии от 1 до 3 ноември 2022 г. в Йерусалим и Тел Авив, Израел, на тема "Медии и спасение" също беше свързана със съзидателна история от Кюстендил - спасяването на българските евреи през 1942 г., за което огромна заслуга има кюстендилската общественост, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, до чиято къща е пресклубът на БТА, припомни Вълчев. За 140-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров-Майстора, родом от Кюстендилско, БТА посвети специален брой на списание ЛИК и представи в зала "МаксиМ" на БТА мултимедийния проект на Националния дарителски фонд "13 века България" “Светлина и дух", като част от партньорството между Общината и агенцията за отбелязването на годишнината. БТА традиционно популяризира и Празника на черешата - предвестника на лятото, чиито корени идват от първото овощарско изложение в България през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба, каза генералният директор на БТА. 

По думите му предлаганите възможности за съчетаване на балнео туризъм заради минералните води в района със зимен и летен планински туризъм са причина представители на Кюстендил винаги да са поканени на организираните от БТА форуми “БГ ТУРИЗЪМ”, които се провеждат два пъти всяка година - в началото на летния и зимния туристически сезони, за обсъждане на посланията при представянето на туризма в България през предстоящия сезон с представители на държавни и общински институции, туристическия бизнес, неправителствени организации, учени и експерти.

Помислете колко много други европейски градове с мащаба на Кюстендил не могат да се похвалят с такова разнообразие от възможности за своите жители. Затова цялата тази палитра от разнообразни възможности за хората в Кюстендил - от емблематичните празници на пролетта и черешата, през културния живот със символ Владимир Димитров - Майстора и славната история на спасението на българските евреи, до модерния туризъм, без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града - имат нужда от повече видимост, за да виждат младите кюстендилци, да остават в своя град, който е част от националните новини благодарение на БТА, и от общоевропейските разговори благодарение на форуми като този, подчерта Кирил Вълчев. 

Кюстендил е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори благодарение на открития за първи път Национален пресклуб в града на този ден преди 11 години на 3 април 2014 г., когато тогавашният генерален директор на агенцията Максим Минчев и кметовете на София и на Кюстендил Йорданка Фандъкова и Петър Паунов откриват пресклуб на БТА в града, припомни Вълчев. 

Пресклубът се премести на това по-добро място и беше осветен на 21 март 2024 г. - на празника “Кюстендилска пролет”, в деня на първия пролетен ден, благодарение на кмета Огнян Атанасов и Общинския съвет, които предоставиха безвъзмездно на националната информационна агенция на България цяла къща с двор на емблематично място до галерията “Владимир Димитров - Майстора” и къщата музей на Димитър Пешев, каза генералният директор на БТА. Вълчев припомни историята и каза, че в Кюстендил БТА има половин вековна история - първият кореспондент Борислав Тасев е от 1975 г., а след него от 1988 г. от региона предава Емил Михайлов (базиран в Благоевград), а от 1995 г. кореспондент от Кюстендил става Лили Границка, като от 10 март 2011 г. за БТА работи настоящият кюстендилски кореспондент Елица Иванова и от миналата година и Ярослав Ставрев. Благодарение на екипа на вече двамата кореспонденти от 397 публикации за Кюстендил през 2023 г. през миналата 2024 г. публикациите за града вече са 897 - точно с 500 повече, каза Вълчев. 

Той заяви, че за последните 4 години БТА е утроила националните си пресклубове и е съхранила и развила отворените през предишните 18 години 14 пресклуба. В момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. Благодарение на националните пресклубове на БТА повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори, каза Вълчев. 

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, подчерта Кирил Вълчев. 

Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. Нека отбележим, че през тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий, припомни генералният директор на БТА. Той добави, че в Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии, е станало дума за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. 

В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града, говорихме за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, каза Кирил Вълчев. Той добави, че в Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес, е бил обсъден предприемчивият дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, "но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България". 

В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. говорихме за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години, каза Вълчев. Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий обсъдихме значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии, добави генералният директор на БТА. 

В Перник говорихме за българския принос в съвременна Европа и примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала, добави Кирил Вълчев. Във Видин обсъдихме, че приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл, и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство, до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, добави той. 

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, припомни Вълчев. 

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб - денят, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България, каза генералният директор на БТА. 

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа, каза Кирил Вълчев. 

В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов, през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов, до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа, припомни Вълчев. 

Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая, като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г., каза той. 

Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години, каза Кирил Вълчев.  

В Ямбол конференцията бе в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ и ни бе повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”, коментира Кирил Вълчев. 

Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа, посочи генералният директор на БТА.

Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там, каза Вълчев. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти, добави той. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе, коментира Кирил Вълчев. 

На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на седмата годишнина от деня, в който влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца, в който се отбелязват три години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. В националния пресклуб на БТА в Букурещ бе отчетено, че двете държави са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им, каза още Кирил Вълчев.