site.btaАпликациите от Летница са част от националното, европейското и световното културно наследство
Апликации от Летнишкото съкровище са включени в изложбата в музея "Гети" в Лос Анджелис, САЩ, посветена на Древна Тракия.
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети". Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.
Летнишкото съкровище се състои от апликации към конска амуниция, поставяни върху ремъците на оглавника, поводите, нагръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и желязна юзда. Освен тях в съкровището има и по-дребни предмети - сребърни с позлата осемлистни розети, жълъди, голям брой сребърни тръбички, мъниста, и др., съобщи за БТА главен уредник Радослав Гущераклиев в отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей в Ловеч.
По думите му апликациите от Летница са част от националното, европейското и световното културно наследство. Показвани са в най-големите музеи в различни градове и държави на няколко континента (Европа, Азия и Америка).
Регионалният исторически музей в Ловеч участва с три апликации от Летнишкото съкровище - изображение на „Богиня и триглав змей“, „Хиерогамия“ и „Лъв и грифон“.
Повече за това какво представляват експонатите, тяхното значение и стойност разказва в интервю за БТА Радослав Гущераклиев.
По думите му Летнишкото съкровище е едно от най-богатите на разказан текст чрез образен език върху тракийската торевтика. Още при появата на апликациите от Летница до ден днешен те продължават да будят умовете на историци, учени, епиграфи, археолози.
Съкровището от Летница е открито случайно в околностите на селото (сега град) през 1963 г. По време на изкопни работи на дълбочина 50-60 см, работници попадат на бронзов съд, обърнат с устието надолу. За кратко време съдът е изваден, а съдържанието му изсипано на земята и пръснато. Благодарение на местните власти, археологът от Ловешкия музей Павел Павлов събира намерените предмети.
С голяма научна стойност са 23 от апликациите изработени от сребро с позлата от двама майстори в периода на разцвета на тракийската култура и изкуство между 385-335 г. пр. Хр. Върху апликациите са представени изображения на конници, облечени в пластинчати ризници и панталони, борба на животни, хиерогамия (свещен брак), посочи главният уредник.
По думите му ажурните апликации са били разположени по ремъците на оглавника на коня. Комплектът включва начелник, набузник, фалери във вид на трискели и четири щампирани апликации с орли и грифони. Изработени са в средата на ІV в. пр. Хр. от елински майстор.
Апликациите на фон - за презгръдния ремък на коня, са изработени от тракийски майстор, в характерния за Северна Тракия художествен стил на епохата, по време на управлението на тракийския одриски владетел Котис І (383-359 г. пр. Хр.).
Съществуват и други предположения/хипотези относно предназначението на апликациите на фон. Служили са за украса на параден тракийски шлем; за украса на щит; фалери към ризници; украса на облекло.
Апликациите от съкровището, най-вероятно са заровени в земята през 335 г. пр. Хр. при похода на Александър ІІІ, в тракийските земи. Като своеобразен трезор е послужил бронзовият котел, в който са били поставени.
Положените апликации в земята са обреден дар на Великата богиня – майка (земята). Самото съкровище е символично жертвоприношение. Спада към т.нар. погребани съкровища в земята, като царски дар на Великата богиня майка. Актът на полагането им в земята е тъждествен на съединяване на царя с богинята в свещен брак/хиерогамия.
Посланията им са общочовешки, изтръгнати от заобикалящия ги тракийски и средиземноморски свят. Разказват различни митове, свързани с тракийската и елинска действителност.
Изображенията потвърждават ранната поява на култа и иконографията на тракийския конник, на появата на женски божества, свързани с Великата богиня майка в тракийската религия и изкуство.
В изложбата в музея "Гети" в Лос Анджелис ще бъдат представени три от най-значимите апликации от колекцията на Регионалния исторически музей в Ловеч, които понастоящем се намират в Националния исторически музей в София. Това е така наречената хиерогамия или свещен брак. Това е момента, в който след като е постигнал определени знания и стигнал необходимото равнище, тракийският аристократ, освобождавайки водите или плодородието в обществото и природата, получава правото да се ожени за тракийската принцеса, заяви уредникът.
„Другата от плочките е свързана с богиня и триглав змей. Това е именно змеят, който иска ежегоден откуп от девица, която му е предоставена, за да може той да освободи водите, които спира. След като тракийският герой побеждава този змей, той получава правото да се ожени за тази тракийска принцеса и по този начин да стане съвладетел на тракийския цар“, разказа Радослав Гущераклиев.
Третата от плочките, която е направена в средата на 4-ти век, е борба между лъв и грифон.
„Интересът към апликациите от Летница е такъв какъвто е бил и при тяхното откриване. Почти няма проучване свързано с епохата на разцвета на Тракия, в което да не се споменават шедьоврите на торевтиката от Летница. Те стоят на титулните страници на почти всички издания, свързани с Тракия и траките“, посочи главният уредник.
От 1974 г. апликациите от Летница, рядко са връщани в Ловеч. Участват в десетки изложби посветени на траките и древна Тракия. Това е поредното им участие, в изложба в САЩ, каза още Радослав Гущераклиев.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЛОВЕЧ
Идеята за създаване на музей в Ловеч възниква непосредствено след освобождението от османско владичество. Взема се решение по инициатива на проф. д-р Стефан Ватев за основаване на музей към Ловчанското читалище „Наука”. Годината е 1895 г.
Музеят е уреден на втория етаж на читалищната сграда.
Към 1899 г. музеят притежава 1254 експоната: монети, български носии, документи и каменни предмети, постъпили главно от дарения.
Съществен принос за изучаването на историческото минало на Ловеч има проф. д-р Параскев Стоянов. По негова инициатива са анкетирани съратниците на Васил Левски през 1901 г. В резултат написва и издава книгата „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков”.
От 1902 г. музеят при Ловчанско читалище „Наука” носи името на унгарския учен Феликс Каниц.
В трудните години на войните за национално обединение работата е силно затруднена. Стига се до затварянето на музея по време на Балканската и Междусъюзническата войни (1912-1913).
След Първата световна война дейността е възродена с активната дейност на учителите по история Гено Василев и Михаил Хаджинеделчев. Именно те започват първите археологически разкопки на Ловешката крепост през 1921 г.
През 20-те години на ХХ в. музеят има експозиция в две стаи на читалището, а за фондохранилище служи едно малко и крайно недостатъчно помещение. Усилията на музейните работници са насочени основно към събирателската дейност. През 1925 г. се обособяват отдели – „Предисторически“, „Класически“, „Монетен“, „Средновековен“, „Въстанически“, „Военен“, „Етнографски“, „Иконографски“ и „Художествен“.
През 1925 г. е основано историко-археологическото дружество „Васил Левски” при Ловешкото смесено педагогическо училище. Пет години по-късно то наброява около 500 членове. Правят се разкопки на Деветашката пещера и на манастира Ястреб. Находките обогатяват музейните фондове. През 1934 г. е създадено и археологическо дружество „Феликс Каниц”.
От 1934 г. до 1944 г. Музеят получава големи дарения от Гено Иванов, проф. д-р Параскев Стоянов, Атанас Антипов и Михаил Хаджинеделчев. Отделите вече са „Исторически“, „Нумизматичен“, „Художествен“, „Ръкописи и старопечатни книги“ и „Етнографски“.
Новите политически условия, създадени след 9 септември 1944 г., водят със себе си промени в музейната работа. Започват да се събират материали за съпротивителното движение и партийни функционери. След Указ №1 на Министерския съвет част от събраните документи и вещи се изпращат в Музея на съпротивителното движение – София. С останалата част се поставя началото на новия отдел „Съпротивително движение”. През 1946 г. към музея се създава библиотека от 512 тома.
Читалищният музей е обявен за държавен през 1952 г. Предаден е на Околийския народен съвет. Нормативната база е определена с ПМС № 1608 от 30.12.1951 г. и № 165 от 05.08.1958 г. Създават се условия и предпоставка за изграждането на нова структура на музеите. Определя се редът по опазване, регистриране, консервация и реставрация на паметниците на културата.
В този период е създаден първият музеен съвет. Поставена е основната задача – изготвяне на план за експозиция на Музей „Васил Левски”. Той е открит на 19 февруари 1954 г. в къщата на Иван Крачула в махала „Дръстене”. С табла, снимки и документи се проследява делото на Апостола на българската свобода. Две години по-късно е отворен за посетители и филиал „Къкринското ханче”.
С решение № 37 от 7 март 1958 г. Околийският народен съвет обединява в една структурна единица Околийския народен музей и Музей „Васил Левски”. На следващата година получава статут на Окръжен музей. Музей „Васил Левски” се премества в нова сграда през 1967 г. Открита е нова експозиция. Тя е преработвана и обновявана през 1982 и през 2008 г. Основните акценти на нейния разказ са Васил Левски, Вътрешната революционна организация, Априлското въстание и освобождението на Ловеч през руско-турската война (1877-1878).
Отдел „Етнография” разполага с тематична експозиция от 1973 г. Тогава в Драсовата къща е представена „Ловешката градска къща през втората половина на ХІХ в.“, а от 1983 г. в Рашевата къща е показан „Дом на среднозаможен интелигент от 30-те-40-те години на ХХ в.”. Двете къщи днес оформят ловешкия Етнографски комплекс.
Окръжният исторически музей открива природонаучната експозиция на новосформирания отдел „Природа” в село Черни Осъм на 30 април 1976 г.
В този период музеят има осем отдела: „Археология“, „Възраждане и национално-освободителни борби“, „Етнография“, „История на капитализма и работническото революционно движение“, „Социалистическо строителство“, „Природа“, „Художествен“ и „Културно-масов“.
От 1992 г. отдел „Природа“ в с. Черни Осъм е обособен в самостоятелен музей, а отдел „Художествен“ – в Художествена галерия (днес ХГ „Проф. Теофан Сокеров“) – Ловеч.
В Регионалния исторически музей днес има седем отдела: „Административно-финансов“, „Консервация и реставрация“, „Работа с публики“, „Археология“, „История на България ХV-ХІХ век“, „Етнография“ и „Нова и най-нова история“. В резултат от събирателската работа на няколко поколения музейни работници във фондохранилищата на музея се съхраняват над 70 000 движими културни ценности.
/РБ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text