site.btaИзложбата Acqua alta в Пловдив е първото цялостно изследване на българските участия във Венецианското биенале, каза изкуствоведът д-р Пламен Петров

Изложбата “Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024”, която може да бъде разгледана в галерия “Капана” в Пловдив, е сред най-важните изследователски изложби в страната за тази година. Това каза в интервю за БТА изкуствоведът и директор на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров, който е куратор на експозицията, съвместно с изкуствоведа Светлана Куюмджиева. Това е така, защото тя акцентира върху проблем, който никога до момента не е бил обект на цялостно оглеждане, а именно всички 11 участия на България в най-стария форум и най-престижен международен форум на изкуството в света, посочи той.

Изложбата е инициатива на д-р Куюмджиева, а идеята се е родила преди 11 месеца след нейна лекция в галерията в Казанлък, посветена именно на тази тема, разказа директорът и допълни, че тя се е занимавала изследователски с проблема над две десетилетия. В експозицията са включени над 70 автори. “Опитали сме се да реконструираме всяко едно от участията ни на биеналето”, каза д-р Петров и обясни, че e било доста сложно да бъдат издирени част от произведенията, тъй като няма богат фотографски материал от по-ранните участия. 

Д-р Пламен Петров посочи още, че Художествената галерия в Казанлък е съдействала активно като е предоставила важни творби от колекцията си, включително и творбата “Малък павилион” - фрагмент от проекта на Лазар Лютаков и Рада Букова, представил през 2019 година България на първото официално държавно участие във форума. “С тази творба в началото на годината положихме началото на фонд “Съвременно изкуство” и се радвам, че тя вече има свой изложбен живот”, каза той и допълни, че съвременните ни участия на биеналето почти не са представяни в България и могат да бъдат разгледани за пръв път в тази изложба, макар и в адаптиран вариант. От фонда на казанлъшката галерия може да се види още творбата “Шоп” на Жеко Спиридонов, която е представена в първото ни участие на изложението през 1910, както и “Мома” на Владимир Димитров – Майстора, която е сред най-представителните му творби. “Тя доминира в пространството и в изложбата се оказва заедно със съвременните павилиони”, посочи д-р Петров и отбеляза, че много интересно в пространството на галерия “Капана” е “визуалното напрежение” между старите майстори и съвременното изкуство, затова тази изложба трябва да се преживее на място. Такъв тип изложби са много любопитни, защото всяка една от тези творби през годините е изминала свой собствен път и в нея ние отново ги “срещаме”, каза още изкуствоведът. Според него, макар да не се променят, те вече имат друга енергия, а кураторите са се опитали да доведат това до знанието на публиката.

Венецианското биенале на изкуствата е създадено през 1895 година, когато в България дори няма рисувално училище, а ние участваме още през 1910 година, само 15 години след създаването му, разказа още д-р Пламен Петров. По думите му проследяването на тези участия ни дава възможност да проследим и развитието на собствената си история на изкуството и как самите ние се представяме пред света. “Като че ли на биеналето ние винаги се появяваме в много особено време в държавата ни, в особен външнополитически момент”, посочи той и отбеляза, че това също може да бъде проследено в изложбата. Друг особен момент, който тя ни разкрива, е рефлексията на критиката към участията ни и обикновено тя е доста негативна. “Нашият поглед към нашето участие е винаги много критичен, както например през 2019 година. През 1910 оценката също е била такава”, каза д-р Петров и изрази мнение, че българинът не припознава тези участия като национална кауза. “Може би на-важното за тази изложба е, че може да ни помогне да огледаме самите себе си, как ние мислим за страната си в това участие, особено през произведенията, защото те ни позволяват много ясно да очертаем различните стилове и подчерци през годините”, коментира той. 

Много важно за проекта е, че представя творби на повече от десет държавни колекции, включително и Националната галерия в София, както и галерии в Пловдив, Варна, Сливен, Плевен, Русе и други. В изследователската работа безценни бяха архивите на Венецианското биенале, каза още директорът на казанлъшката галерия. Той допълни, че в изложбата са представени и отказите за участие, които страната ни е получавала и че причината за тях обикновено е била късното кандидатстване. “Архивите ни дадоха много интересни нюанси около цялата комуникация, около транспортирането на произведенията и организацията. Много емоционално пътуване изминахме по време на подготовката и се надявам да сме успели да доведем това пътешествие през времето и до зрителите”, коментира д-р Пламен Петров. Според него всяка подобна изложба има поглед към нас самите. “Обикновено винаги нещо не ни харесва, а се оказва, че има място и да бъдем горди с това, което показваме и да бъдем по-позитивни към себе си”, каза той. 

В рамките на изложбата ще има и голям образователен модул, в който ще вземат участие кураторите на павилионите през годините, както и турове с кураторите на експозицията, в които посетителите ще имат възможност да научат за изследователския път, който я предхожда. Предстои и издаване на каталог. В него ще бъдат показани и други творби от българските участия във Венецианското биенале на изкуствата, които не са били предоставени за експозицията.

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“, а организатори са Градска художествена галерия – Пловдив и Община Пловдив. Изложбата “Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024” ще остане в галерия “Капана” до 20 февруари идната година. Асистент- куратор е Рамона Димова, а автор на изложбения и графичния дизайн е дизайнерът на казанлъшката галерия Георги Шаров. Acqua alta (от ит. „висока вода“) e феномен, типичен за Венеция, и се отнася до приливите на Адриатическо море, които причиняват частични наводнения в града в различни периоди от годината.