site.btaНезависимостта е състояние на духа, а вярата винаги крепи духа, казаха граждани на Добрич

Какво е независимостта, означава ли тя същото за сегашното поколение, каквото е значела преди 116 години и дали вярата все още крепи българския дух отговориха за БТА обществени личности от Добрич във връзка с отбелязването на 116 години от обявяването на Независимостта на България (22 септември 1908 година). По техните думи независимостта всъщност е състояние на духа, а вярата винаги крепи българския дух.

Според журналиста Преслав Нейчев независимостта за сегашното поколение е може би по-абстрактна, защото живеем в свят на глобални взаимовръзки и зависимост, особено в икономическо отношение. Нейчев каза, че историческата памет на нацията не е заличена, но често я възприемаме като нещо далечно, свързано предимно с празници. "Предците ни са ни оставили повече от територии и институции – завещали са ни идеята, че личната и обществената свобода не се подаряват, а се отстояват", каза още Преслав Нейчев и допълни, че трябва да възвърнем вярата в себе си. "Трябва да се върнем към основите на свободната и справедлива демокрация, където гласът на хората има значение, а решенията се вземат в интерес на обществото", завърши той. 

Общинският съветник Георги Джендов смята, че независимостта е силата да държим съдбата в собствените си ръце. "В независимостта се съдържа свободата сами да избираме пътя си. Там се крие неприкосновеността на нашите традиции, обичаи, порядки и вярвания. „Чест за всяко поколение е да брани тези устои на българщината. Дори и днес, 116 години след заветния 22 септември 1908 г., има хиляди будни стожери на несломимия български дух. Орисани сме да водим непрекъснати битки за правото да се зовем българи, но днес не можем да избираме дори зависимостите си. Те просто ни биват налагани. В този смисъл копнеем повече от всякога да счупим и тези окови на съвременния гнет. Все по-ясно осъзнаваме и разбираме тегобите на дедите си, твърде сходни и съизмерими с нашите. Продължаваме да бъдем васали на поредната чужда доктрина“, каза Джендов.

Според журналиста Севдалина Сарандева едва ли може да се прави паралел между потребностите на българите, живели през 1908-а и 2024 година. „Разни хора, разни идеали" - в пълна степен обяснява липсата на разбиране и на познание, което са имали тогава и което имаме днес. В същата степен във времето стои и разграничението на тогавашните и днешните управници. Келепира, който търси Ганьо Балкански, е присъщ в по-голяма степен на сегашните, отколкото на онези, оставили имената си по времето на обявяването на Независимостта, каза Сарандева. Ако днес княз Фердинанд се изправи пред нас с Манифеста си, веднага ще го обявим за „чужд агент под влияние“. Вярата в българския дух може да бъде подхранена единствено от младото поколение, което е поставило пред себе си задачата да се учи, а не колко рокли, коли или тротинетки ще притежава. Има такива млади хора и надеждата е свързана с тях, независимо на кой континент живеят. Тях трябва да подкрепяме и разбираме, за да си върнем вярата в доброто“, допълни журналистът. Тя каза, че е във всекидневието неизбежно сме зависими от нещо или някого, най-вече от собствените граници, които си поставяме, затова е важно да бъдем независими в мислите и действията си.

Кореспондентът на бТВ в Добрич Петромира Кирчева смята, че „поколението, което расте в демократична среда, едва ли цени онази независимост, която са ценили нашите предци и в това няма нищо страшно, защото не са живели във време на диктатура. Важно е да знаем обаче историята, за да не позволяваме негативите да се повтарят, независимо, че и сега не можем да кажем, че сме на 100% политически и финансово независими". Кирчева допълни, че "може би е въпрос на народоспихология, но май ни харесва да бъдем зависими“. Според нея лозунгите „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!” сега звучат малко романтично. „Чуваме ги от устата на политици, които наричат себе си патриоти, но дали са такива?! И отново се връщам на това - да бъдем независими е състояние на духа", каза тя. 

Независимостта е усещане за лична пълноценност, отговори общинският съветник Надежда Пампорова. „Приемаме, че националното самосъзнание е обединявало усилията и очакванията. Където има вяра, тя винаги крепи духа. Вярата е ирационално състояние на духа, което не може да се остойностява. Може би я имаме - поне повечето от нас. Просто трябва да обърнем съзнанието си към нея“ допълни тя.  

Много повече независимост имаме днес като държава, отколкото в началото на 20-и век. Да бъдем независими обаче е въпрос на ежедневни битки, защото независимостта не е константна величина и се простира в границите, в които сами се поставим – доброволно или не, каза журналистът Мая Щърбанова. Тя допълни, че ѝ се иска да осъзнаваме какво са ни завещали предците преди 116 години, но по-скоро е песимист. „Струва ми се, че докараното до оцеляване общество в страната ни се бори ежедневно много повече за насъщния, отколкото за запазване на изконните си ценности, на завещаното ни, на подареното ни от нашите предци. Заети сме твърде много да водим битките си в социалните мрежи, да се разделяме и противопоставяме, та кога да ни остане време да спрем и да се замислим за понятия като национален дух, традиции, език, единност и обединение, а и кому е притрябвало обединено общество... „Разделяй и владей“ е новото верую за нашите управници и за съжаление, сами го допускаме“, каза още Мая Щърбанова. 

Независимостта е неразривно свързана със свободата и затова те трябва да бъдат ценени, отстоявани и уважавани. И ако днес за нас са естествено състояние, то в миналото за тях са умирали жертвоготовно и без колебание, каза общинският съветник Милена Керанова. Според нея е нормално разбиранията ни да са различни сега и преди толкова години. „Когато си израснал свободен и независим, няма как да разбереш какво е коствало на предците ти да извоюват тези свои права. За нас те са даденост и често пъти ги смятаме за наша привилегия. Керанова допълни, че Васил Левски ни е завещал: „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“ Тя завърши с това, че вярата е спойката между всичко. "Вярвам, че всяко усилие си заслужава. Вярвам, че „по-добри хора ще създадат по-добър живот в по-добър свят“. Вярвам, че страната ни ще бъде свободна и независима и занапред, и ще просперира като нормална европейска държава и без никаква външна намеса“, каза Милена Керанова.