site.btaДиректорът на виенската библиотека Анита Айхингер представи основните принципи на дигиталния хуманизъм в Бургас

В основата на инициативата за дигитален хуманизъм стои идеята, че ние като хора трябва да оформим дигитализацията според ценностите, които споделяме и които се базират на демокрацията, просвещението и хуманизма. Това каза Анита Айхингер, директор на Градската библиотека във Виена по време на лекция в препълнената зала на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас, в която тя разясни дигиталния хуманизъм и значението на тази концепция в сферата на библиотечното дело. 

Визитата на Анита Айхингер бе организирана със съдействието на Почетното консулство на Австрия в България. На събитието тя бе представена от почетния консул на Австрия в Бургас доц. д-р Радостина Иванова-Мишинева. На лекцията присъстваха още заместник-кметът на Бургас по образование и здравеопазване Йорданка Ананиева, редица директори на местни начални училища и гимназии, както и ученици. 

"Всички ние в тази стая можем да се обединим около твърдението, че през последните няколко години вече не можем да живеем без нашите дигитални устройства. Пандемията подейства като много мощен ускорител на тази тенденция", каза Айхингер. Тя цитира и известния учен в областта на компютърните технологии Едуард Лий от университета "Бъркли", според когото вече няма смисъл да говорим за различия между дигиталния и аналоговия свят, а трябва да наблегнем на коеволюцията на двата.

Въпреки първоначалния ентусиазъм от използването на Интернет в средата на 90-те години като средство, което да ни свързва и да предоставя информация, днес сме изправени пред проблемите, които неговото навлизане във всички сфери на живота ни създава, наблегна Айхингер. Част от тях е ежедневното доброволно споделяне на лични данни и информация, които обаче се използват като средства за печалба от отделни частни компании. Като пример за това колко ценни са личните ни данни за компаниите тя даде Snapchat и предложената сума от Facebook за закупуването на платформата, която първоначално е около 4 млрд. долара, а няколко години по-късно се качва на 80 млрд. долара. 

Айхингер допълни, че в свят, изправен пред толкова много кризи като климатичните промени и множество войни, включително в Европа, тя заедно с учените и експертите, създали манифеста на дигиталния хуманизъм, вярват, че хората на изкуството ще изиграят съществена роля за разрешаването им. "Ако говорим за учебните програми, то трябва непременно да мислим за това как да въведем изкуството още по-силно и да открием начина твроческите процеси да заработят в този дискурс", заяви Айхингер. Според нея именно творческите процеси са онова, което ни разграничава от машините. 

"Изкуственият интелект се развива изключително бързо, но всъщност не знаем почти нищо за него", коментира още Айхингер. Тя обясни, че платформи като ChatGPT, които вече се използват масово, всъщност разчитат на огромната база от данни, споделени от нас, или достъпната публична информация от библиотеките, за да се развиват, но никой не знае в каква посока и до какви граници ще се случва това. В тази връзка Европейският съюз разработва решения за регулация на изкуствения интелект на юридическо ниво. Въпреки това един от потенциалните бъдещи проблеми, свързани с него, ще бъде невъзможността да разграничаваме истина от неистина, смята още тя. 

"Вярвам, че библиотеките имат ключова роля в процеса на развитие на дигиталния хуманизъм", каза Айхингер. Тя обясни, че Градската библиотека във Виена се занимава с архивиране на информация. "Нашата роля е да събираме и съхраняваме информация, а не да я преотдаваме. При нас се съхраняват огромно количество книги, документи, постери и ръкописи като например оригиналните партитури на композитори като Щраус и Шуберт."

"През 2004 г. директорът на националната библиотека във Франция написа една малка книга, в която той застъпи тезата, че публичната информация трябва да остане публична и не трябва да бъде съхранявана в частни търговски компании като "Гугъл". Никой не се вслуша в думите му обаче и "Гугъл" започнаха дигитализация на архивите на библиотеките. Националната библиотека на Австрия например също си сътрудничи с компанията поради липсата на собствени средства за такава дейност, но по този начин нашето общо културно наследство се оказа частна собственост на една отделна компания", обясни още Айхингер. 

В продължение на лекцията си тя описа и някои от основните области, в които библиотеките по принцип биха могли да играят ключова роля в посока развиване на дигиталния хуманизъм. Сред тях бяха примери за това как Градската библиотека във Виена активно работи за въвличането на хората в различни научни проекти. В част от тях на гражданите се предоставя възможност да участват в създаването на културно наследство, като предоставят своите истории и версии за историята. Един от успешните им проекти е Schreiben Sie Geschichte (от немски език - "пишете история" - бел. а.). В него гражданите са поканени да изпращат свои писма с лични истории и за кратък период от време в библиотеката пристигат няколко десетки хиляди такива, което по думите на Айхингер доказва, че хората имат желание да са част от оформянето на общата ни история.