Националният пресклуб на БТА в Благоевград е домакин днес на пресконференция по повод националните чествания по случай 230 години от рождението на Неофит Рилски, които са под патронажа на Негово Светейшество Неофит патриарх Български и Митрополит Софийски.
Пресконференцията ще открие генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Организатори на честванията са Светия Синод на Българската православна църква, Неврокопска света митрополия, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Рилската света обител, както и общините Благоевград, Банско, Кюстендил, Самоков, Габрово, Копривщица, Сандански и Казанлък.
Програмата, посветена на националните чествания, предвижда редица събития до края на календарната година. Сред тях е подготовка и експониране на изложба, посветена на Неофит Рилски, която ще може да се види в Банско и Благоевград, както и студентски и докторантски четения, национална научна конференция, издаване и представяне на произведения от литературното наследство на йеромонах Неофит Рилски. Програмата предвижда и изготвяне на документален филм за живота на духовника и просветител и други инициативи, които ще бъдат представени днес в Националния пресклуб на БТА в Благоевград.
Никола Бенин, както е светското име на отец Неофит Рилски, е роден през 1793 г. в Банско. През 1806 г. пристига в Рилската света обител заедно със своя близък приятел Димитър Молеров – син на основателя на Банската живописна школа Тома Вишанов.
През 1811 г. Никола Бенин приема монашество в Рилския манастир с името Неофит. Седем години по-късно приема и йеромонашество. Заслугите на отец Неофит Рилски в просветителското дело са огромни, за което свидетелстват запазени негови трудове в Рилската света обител, част от които могат да се видят в Църковно-историческия музей към манастира. Сред тях са първият глобус, създаден от отец Неофит Рилски през 1836 г., първата българска граматика, таблиците по взаимоучителната метода, която усвоява през 1834 г. в Букурещ и няколко години по-късно прилага и в българското образование. Йеромонах Неофит Рилски превежда Новия завет, издаден в Измир през 1840 г., съхраняван в манастирската библиотека и преиздаван пет пъти, превежда и светска литература. Съществен принос на йеромонах Неофит Рилски в образованието е въвеждането на Бел-Ланкастърската метода в българските училища.
Последните близо 30 години от земния си път Неофит Рилски живее в Рилския манастир, в келия (монашеско жилище), запазена и до днес. Последните четири години от своя живот отец Неофит Рилски прекарва в уединение, тишина и молитва в келия в постницата „Свети Лука“. Гробът на отец Неофит Рилски е в близост до южната стена на съборния храм на Рилската света обител.
