site.btaСлед повече от 20 години Йоана Буковска отново е в „Есенна соната“, този път – в ролята на Ева

След повече от 20 години Йоана Буковска отново е в „Есенна соната“, този път – в ролята на Ева. Софийската премиера на представлението е тази вечер в арт център „Сити марк“, съобщават от плевенския театър „Иван Радоев“.

Текстът на Ингмар Бергман е в превод на Васа Ганчева. Участват още Мариета Калъпова - Шарлота, Камелия Хатиб - Хелена, и Адриан Филипов - Виктор.

„В работната ми тетрадка стои една-единствена дума – чувствата. Търсех връзка, която има силен емоционален заряд и която нито за миг не се управлява от разум, или външна логика. Мисля, че я намерих във взаимоотношенията майка и дъщеря, свързани една с друга от омраза, обич, гузна съвест, неразгадаемо поведение. Нищо не е явно или очевидно, те се търсят пипнешком, удрят се, казват неистини, казват истини, надяват се и изпадат в отчаяние, накратко – държат се като човешки същества. Да станеш свидетел на такъв поток от душевни и телесни движения би трябвало да е изкушаващо. Или пък не?“, пише Ингмар Бергман.

„Какъв е ефектът върху човек от чувството на непринадлежност към съществото, с което се идентифицира и самоопределя в първите етапи от живота си – майката? Пораства ли човек, който се е чувствал изоставен и самотен в детството си, или застива в момента на травмата? В какво се превръща реалността, ако човек продължи да живее с чудовищата от ъглите на детската стая? Какво следва след като съживим труповете в гардероба? Възможна ли е прошката? Върху тази вихрушка, ту овладяна, ту отприщваща разрушителната си мощ, се изгражда и развива тази история за любовта като изначална човешка потребност“, казва режисьорката Детелина Станева. 

Срещата й с творческия екип на „Есенна соната" се случва в академията. Петя Диманова е неин преподавател по вокал, а Теодора Федя Цанова създава мултимедията за първия сценичен опит по текста на Бергман по време на обучението им в трети курс. 

„Като говоря за "Есенна соната", трябва да започна от актьорите, защото това е текст, който изисква от режисьора смирение и преклонение към природата, инстинктите и опита на актьорите срещу себе си. Веднага ми изникват блестящите очи на Йоана Буковска, докато ми преразказва думите на големия Младен Киселов – че тази история може да бъде „изсвирена" по различни начини, спрямо това, което изразяват изпълнителите. В случая, с онази „Есенна соната", разказва ми Йоана, докато четем заедно текста; той е подбрал актьорите си по един общ белег, който е видял във всеки един от тях - „нуждата да обичат и да бъдат обичани. Нужда голяма и красива, като самия текст на Бергман“, казва  Детелина Станева. 

/ДД