site.btaВсе повече хора идват на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, защото имат потребност да почувстват, че българщината е жива
BOBSTH 06:30:00 20-08-2013
NP1454BO.001 06:30
Сливен-Фестивал на фолклорната носия-предстоящо
Все повече хора идват на Фестивала на фолклорната носия в
Жеравна,
защото имат потребност да почувстват, че българщината е жива
Сливен, 20 август /Велина Василева, БТА/
"Все повече хора идват на Фестивала на фолклорната носия в
Жеравна, защото имат потребност да почувстват, че българщината е
жива." Това коментира в интервю за БТА един от инициаторите на
популярния събор в котленското село Жеравна и бивш областен
управител на Сливен Марин Кавръков.
Съборът под надслов "Скок във времето" ще се състои на 23,24 и
25 август за шеста поредна година. "Фестивалът на националната
носия е уникален, няма друг такъв в България", заяви Кавръков,
който досега не е пропускал да отиде на събитието и се подготвя
да присъства и на предстоящото издание.
За пръв път фестивалът се е състоял през 2008 година по идея на
Христо Димитров, ръководителят на ансамбъл "Българе" и негови
близки и приятели. Тогава в местността "Добромерица" край
селото са се събрали около 600-700 души. На следващата са отишли
5000, като сега бройката на желаещите да присъстват е близо 10
000.
В тези три дни от август са препълнени всички къщи за гости и
квартири в Жеравна и околните Котел, Медвен, Ичера, Катунище и
местността "Карандила". Хотелиерите и собственици на къщи за
гости разказват, че резервациите започват още в началото на
годината.
"Според правилника всички участници задължително трябва да
бъдат облечени в носия, която може да бъде както от всички
фолклорни области на България, така и от други държави, разказа
Марин Кавръков. Забранени са и всички атрибути на съвременната
цивилизация като телефони, фотоапарати, слънчеви очила, запалки
и т.н. Идеята е да се почувстваш така, както са се чувствали
хората преди сто-двеста години.
Може да се опитат ястия от миналото, които разбира се, се ядат
с дървени лъжици. Ястията се приготвят на огън, като освен
традиционното чеверме, там се прави боб чорба, автентични
балкански гозби. Една от атракциите е доене на крава, като след
това сваряваш прясно издоеното мляко. Човек може да си омеси и
опече хляб. Кухнята е такава, каквато е била преди сто години.
Според Кавръков главоломно растящият брой на посетителите се
дължи на два фактора. Първият от тях е потребността им да
почувстват, че българщината е жива. "Не става дума само за
фолклор, обясни Кавръков. Фолклорът е само част от аромата, от
украсата на събора. Всичко останало е автентично, народно, така,
както е било при нашите прадеди."
Вторият е мястото - Жеравна е архитектурен паметник, самата
обстановка предполага такова поведение, хармониращо със стария
български бит и едва ли на друго място може да съществува този
колорит. Той се дава предимно от българската национална носия,
която включва всички фолклорни области в България - Пиринско,
Тракия, Добруджанско и т.н. На мястото идват и чужденци. Като
пример за особено екзотична носия Кавръков даде облеклото на
шейх, носено от гост арабин. Един от организаторите на фестивала
- Ян Андерсон присъствал неизменно със шотландската си носия.
Програмата на Фестивала не е строго регламентирана, разказа още
Марин Кавръков. На специална сцена в петък вечерта ансамбли от
всички краища на България изнасят концерт. Особено атрактивни,
според него, са родопските гайдари. През миналата година на
фестивала се е състояла истинска сватба по автентичен български
обичай - със свещеник и традиционни ритуали. Организаторите
обещават и през тази година посетителите да се насладят на
фолклорни изненади.
"Има и нестинарско хоро, като след него започва право хоро, на
което се хващат всички присъстващи. Не съм виждал толкова много
хора, хванати на едно хоро", споделя Кавръков.
В първия ден от фестивала тази година тържественият концерт ще
бъде изнесен от Ансамбъл "Странджа" - Бургас. Ще има народно
веселие с различни музиканти - родопски гайди, духова музика,
зурни, тракийски оркестър. Самодейни състави от цяла България ще
представят автентични хора, обичаи, песни и танци. Гости от
чужбина ще бъдат Ансамбъл към Художествен институт Суракарта,
Индонезия и Ансамбъл "Мария Танасе" - Крайова, Румъния.
"Това е единственият по рода си събор, който е тръгнал отдолу
нагоре, смята Кавръков. Той не е организиран от държавата,
общината, партия или институция." Според него фестивалът има и
икономически и социален ефект.
Кавръков добави, че фестивалът има бъдеще и място в културния
календар на общината и на страната, но за него е необходима и
институционална подкрепа. Той посочи, че кметът и Общинския
съвет в Котел трябва да се погрижат за редица инфраструктурни
проблеми, като осигуряване на вода, озвучаването, осветлението
на местността. Според него е нужно да се изготви хоризонтална
планировка на района, като мястото стане постоянно за излети на
гостите на Жеравна. /ВВ/
/НП/
news.modal.header
news.modal.text