site.btaНСИ - Териториално статистическо бюро – Североизток, отдел „Статистически изследвания – Добрич“: Население и демографски процеси в област Добрич през 2022 година

Демографска ситуация в страната и област Добрич през 2022 година:

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
Намалява броят на живородените деца;
Намалява броят на умрелите лица;
Намалява детската смъртност;
Намалява броят на сключените граждански бракове.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2022 г. населението на област Добрич е 147 208 души, което представлява 2.3% от населението на страната [1]. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 795 души, или с 1.2%.

Мъжете са 70 448 (47.9%), а жените – 76 760 (52.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 090 жени, при 1 080 жени за страната. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 49 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години в област Добрич са 38 846, или 26.4% от населението на областта. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 30.5%, а на мъжете - 21.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

За страната делът на лицата на 65 и повече навършени години е 23.5% от населението. 

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в областта са 19 023, или 12.9% от общия брой на населението, при 14.2% за страната.

Към 31.12.2022 г. общият коефициент на възрастова зависимост[2] в област Добрич е 64.8%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Коефициентът в градовете е 61.1%, а в селата - 74.4%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най -ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51.4%, а най - висока в област Видин - 74.5. В България този коефициент е 60.4%.

Застаряването на населението в област Добрич през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 41.7 години през 2010 г. нараства до 47.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в градовете е 46.8 години, а в селата - 47.9 години. Средна възраст в страната е 45.2 години.

Променя се броя и относителния дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени[3] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. 

За 2022 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст в област Добрич към 31.12.2022 г. е 83 134 души, или 56.5% от населението на областта, като мъжете са 43 796, а жените – 39 338. 

Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 43 548 души, или 29.6%, а под трудоспособна възраст – 20 526 души, или 13.9% от населението на областта.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 г. коефициентът на демографско заместване в област Добрич е 58. За сравнение, преди 10 години през 2012 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 63 млади хора. 

Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този показател в област Смолян - 42. 

Териториално разпределение на населението 

Към 2022 г. в градовете живеят 104 331 души, или 70.9%, а в селата - 42 887 дущи, или    29.1% от населението на областта.

Към края на 2022 г. населените места в област Добрич са 215, от които 6 са градове и 209 - села. В областта има три населени места без население - с. Карвуна (община Балчик), с. Брестница (община Тервел) и с. Травник (община Каварна). В 50, или в 23.3% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително, като в 14 населени места живеят от 1 до 10 души включително.

С население над 1000 души са 10 населени места в областта, в които живеят 74.2% от населението на областта. 

Най-големият град в областта е гр. Добрич с население 71 947 души, който е  девети по големина в страната след гр. Сливен (79 362 души) и преди гр. Шумен (67 300 души). В гр. Добрич живеят 48.9% от населението на областта.

Най-малки по брой на населението в област Добрич са с. Краище (община Генерал Тошево), с. Войниково (община Тервел), с. Стаевци (община Шабла), Узово (община Генерал Тошево),         с. Брястово (община Балчик), с. Огражден (община Генерал Тошево) и с. Дряновец (община Добрич - селска) с под 5 жители, а най-голямото село в областта е с. Оброчище (община Балчик)  -  1 726 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2022 г. в област Добрич са регистрирани 1 084 родени деца, като от тях 1 082 (99.8%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 62 деца, или с 5.4%.

Коефициентът на обща раждаемост[4] през 2022 г. е 7.3‰, при 8.8‰ за страната.

Броят на живородените момчета (543) е с 4 по-голям от този на живородените момичета (539), или на 1 000 живородени момчета се падат 993 момичета. 

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 64 през 2021 г. на 52 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нараства от 34 през 2021 г. на 38 през 2022 година.

Тоталният коефициент на плодовитост[5] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена в област Добрич е 1.78, колкото този за страната и нараства с 0.41 спрямо 2021 година.

През 2022 г. средната възраст при раждане на първо дете е 26.6 години и се увеличава с 0.5 процентни пункта сравнено с предходната година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица). Общо за страната този показател е 27.6 години.

През 2022 г. в област Добрич са регистрирани 16 случая на многоплодни раждания, което е с 3 случая по-малко отколкото през 2021 година. При 15 от случаите са родени по 2 деца, а в един - 3. 

През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 671, или 61.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (67.1%) е по-висок отколкото в градовете (59.6%). За 86.4% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. 

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).

Смъртност

Броят на умрелите лица в област Добрич през 2022 г. е 3 135, а коефициентът на обща смъртност[6] - 21.2‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 813, или с 20.6%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, като коефициентът на обща смъртност в страната е 18.4‰.

Смъртността сред мъжете (23.1‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (19.4‰). През 2021 г. на 1 000 жени умират 1 093 мъже. 

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.

През 2021 г. в областта са починали 11 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[7] е 10.2‰. 

В регионален аспект през 2022 г. в общо десет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).

Бракове и бракоразводи

През 2022 г. в област Добрич са регистрирани 731 юридически брака - с 66 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност[8] е 4.9‰. 

През 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.1 и 29.6 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.9 години за жените и 0.5 за мъжете.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰ 

Броят на разводите през 2022 г. е 276, или с 24 повече от регистрираните през 2021 година. От всички прекратени бракове 68.8% се отнасят за населението в градовете. 

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (64.9%), следват причините „несходство в характерите“ (19.9%) и „фактическа раздяла“ (12.7%).

Разводът не е бил първи за 10.1% от жените и 10.5% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година. 

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.3 години.

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. 

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 2 053 души. 

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.9‰[9]. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 11.6‰, а в селата - минус 19.5‰. 

През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. 

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰). 

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година.

Методологични бележки

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година. В годините на преброяванията се правят преизчисления на населението в края на съответната година. Оценката за населението към 31.12.2022 г. отразява промените в броя и структурите на населението регистрирани при Преброяване 2021. 

При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година. За населението към 31.12.2021 г. е използвано ревизирано население, изчислено на база данните от Преброяване на населението и жилищния фонд към 07.09.2021 г. и естественото и механично движение на населението до 31.12.2021 година. 

Налице е прекъсване в динамичния ред за всички коефициенти през 2022 г., поради наличието на нова оценка на населението на база данните от Преброяване 2021. Източник на данните за броя и структурите на населението е Статистическия регистър на населението, поддържан от Националния статистически институт. 

Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН - ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес. 

Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН - ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци. 

Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето. Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. 

Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.

 
[1] За всички сравнения с предходната година е използвано ревизирано население към 31.12.2021 г., което е изчислено като към броя на населението от Преброяването към 07.09.2021 г. са добавени данните за естественото и механично движение на населението до 31.12.2021 година
[2] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.
[3] Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година).
[4] Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.
[5] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. 
[6] Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението.
[7] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени.
[8] Брой сключени бракове на 1 000 души от населението.
[9] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.