site.btaЕлка Няголова в родния Добрич

В художествения живот на страната има личности, срещата с които е празник. На 1 ноември – най-духовния ден, от 17.30 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“ ни предстои такава среща с Елка Няголова – поет, писател, преводач. Ще съпреживеем един личен празник, както и най-новата ѝ книга „Парапет за душата“.

Организатори на събитието са Община град Добрич, Съюзът на българските писатели, Издателство „Български писател“ и Сдружение на писателите – Добрич.

Във вечерта ще участва и Надя Попова – поетеса, главен редактор на в. „Словото днес“.

Ние се чувстваме щастливи, че сме съвременници на Елка Няголова. Споделяме това, което тя казва, макар и по друг повод: „Иска ти се този съвместен Път да продължи и отвъд хоризонта“. Нека прекрачим още веднъж заедно линията, където се срещат земята и небето, и се насладим на още една духовна прегръдка!

Очакваме Ви! Входът е свободен!

***

Елка Няголова е родена през 1952 г. в Добрич. Завършва с отличие Първа гимназия „Св.св.Кирил и Методий” в родния си град, а след това – славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, София. Работи три години в окръжния в. „Добруджанска трибуна”, а после – дълги години в централния периодичен печат в София. Печата в литературни издания от 18-годишна възраст. Стихове и разкази пише от ученически години. Публикува във всички престижни издания за литература и култура у нас. От ранна възраст първа я представя пред публика именитата добруджанка Дора Габе, а сред поръчителите при кандидатстването ѝ в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна. 

Паралелно с творческия ѝ път в България се осъществява и влизането ѝ в голямата руска литература. В Русия първи я превеждат и печатат в.„Литературная газета” и сп. „Юность”. Множество творчески приятелства (сред тях на Андрей Дементиев, Лариса Василаева и Евгений Евтушенко) предопределят по-нататъшния ѝ път, свързан с процесите в тази славянска литература.

Днес (освен в България) печата и в изданията в много страни: Гърция, Великобритания, Франция, Русия, Украйна, Словакия, Полша, Сърбия, Латвия, Румъния, Германия и др. 

Членства в национални и международни творчески организации:

* Член на Съюза на българските писатели и на неговия Управителен съвет - два мандата.

* Основател и Президент на Славянска литературна и артистична академия.

* Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „Знаци”.

* Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите.

* Редовен член на Академия российской словесности 

(основана още от Екатерина Велика).

* Редовен член на Академия „Поезия”;

* Член на Попечителския съвет на движението „Одаренные дети – будущее России”

Авторка е на книги на български език, сред които:

* „Не съм Пепеляшка”, изд.”Нар.младеж”, София, 1984;

* „Нулева група”, изд.”Нар.младеж”, София, 1987;

* „Правопис на надеждата”, Военно издателство, София, 1990;

* „Делфини на сушата”, Добрич, 1991;

* „Петият сезон”, изд.”Христо Ботев”, София, 1994;

* „Земен гейм”, изд.”Иван Вазов”, София, 1997;

* „Требник или Писма от Белоногата”, изд.”Бълг.писател”, София, 2000;

* „Белият влак”, изд.”Зах.Стоянов”, София, 2002;

* „Ние”, изд.”Бълг. писател”, София, 2005;

* „Писма от/до брега” – изд.”Бълг. писател”, София, 2008;

* „Слънчев кладенец” – изд.”Славянска академия”, Варна, 2012;

* „Шест грама” – ИК „Орфей” и ИК „Славянска академия”, 2017 г.

* „Парапет за душата” – Изд. „Бълг. писател” и Изд. „Славянска академия”, 2021;

* „Немите камбани”, роман; 

Автор на още 11 издадени книги на други езици и държави – в Русия, Украйна, Сърбия, Франция, Македония, Полша, Хърватска, Гърция, Република Сръбска:

* „Прозорци”, изд.”Молот”, Киев, Украйна, 1983 г.

* „Dessins d'une ville” /„Рисунки от един град”/, Petite bibliotheque, Париж, 1995 г.; 

* „Каштан на ладони”/”Кестен на дланта”/, изд. „Воскресенье”, Москва, 2006;

* „Ние” – изд. „Макавеj”, Скопие, Македония, 2007;

* „Сто за троjе” /„Маса за трима”/, изд.”Арка”, Смедерево, Сърбия, 2009;

* „Białe pejzaże”/„Бели пейзажи”/, изд. „IBiS”, Варшава, Полша, 2009;

* „Опет нулта група” /„И пак нулева група”/, Смедерево, Сърбия, 2011;

* „Nijema zvona”/ „Немите камбани” - роман с продължения/, Загреб, 2012;

* „Bijela kuća” / „Бялата къща”/, Копривница, Хърватска, 2013.

* „Ангел в пещере” /”Ангел в пещерата”/, изд. „Паблис” - Москва, 2015.

* „ΛΕΥΚΟΣ ΑΜΦΟΡΕΑΣ” /”Бялата амфора”/, изд. „Мандрагорас” – Атина, 2018 г.

* „Петнаести спрат душе”, Удруженjа кнjиежувника Републике Српске, Баня Лука, 2022 

Книги с нейни преводи: Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто преводач е /превежда главно поезия от 5 езика/.

Редактор и издател е на множество книги – над 100 заглавия, сред които и на 10 световни антологии.. 

Нейни стихове са превеждани на: руски, украински, английски, немски, френски, испански, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, унгарски, турски и др. езици и са публикувани многократно в съответните страни. 

Носителка е на национални литературни награди, сред които: 

* „Златният пегас” от „Южна пролет” /за дебютната ѝ книга, 1985;

* На националната награда „Цветан Зангов” – за автори, преди първа книга;

* На националната награда на Българския червен кръст;

* Ботевата награда за поезия на ИК „Христо Ботев” за 2005 г.;

* Голямата награда „Изворът на Белоногата”, за цялостно творчество;

* Първата носителка на националната награда „Д. Габе”; също за цялостно творчество;

* На националната награда „Мара Белчева”;

* На националната награда „Божидар Божилов”

* На Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес;

* Награда „Варна” за художествен превод;

* Национална награда за родолюбива поезия „Георги Джагаров”, 2022 

* Национална награда са Съюза на българските писатели за най-добра книга на годината („Парапет за душата”, 2021)

Лауреат е на международни награди:

* в Полша - „Белият ангел на поезията”, 

* в Русия - орден „Гр.Державин”, 

* в Русия - на Есенинската литературна награда „Златна есен”,

* в Латвия – на наградата на Международната асоциация на писателите „Л.Толстой”,

* в Русия - на Пушкински медал за поезия - от Академията за руска словесност - за високи постижения в творчеството й;

* в Черна гора - на международната награда „Св.Стефан Щилянович”; 

* в Лондон, Великобритания - на международната награда „Славянска броша”;

* в Латвия – на международната награда „Кехлибарен трилистник”;

* в Сърбия – голямата награда „Арка”;

* в Сърбия – наградата „Литературен Аполон”;

* в Македония – на международната награда „Македонски книжовен Дедал”…

* в Русия – Международната литературна премия „Югра”; на международната награда за превод “Словес слязующая нить”, както и на Златен диплом от международния литературен форум „Золотой Витязь”;

* в Сърбия – Почетен гражданин на гр. Сирмиум/Сремска Митровица

* Международна награда „Отворена книга” от Шестата международна писателска среща в Баня Лука, Република Сръбска – 2022 г.

За творчеството на Елка Няголова през годините са писали: Иван Руж и Кольо Севов, Иван Давидков и Вътьо Раковски (в. „Пулс”), Иван Спасов и Иван Гранитски („Литературен фронт”), Благовеста Касабова (сп. „Пламък” и в. „Словото днес”), Иван Есенски (в.”Бълг.писател”), Любомир Левчев (многократно в издания, а и в книгата „Писма от/до брега”), Николай Петев (в „Словото днес”, в „Писма от/до брега”, в книгата му „Не ме ли помниш?”), Андрей Дементиев, Евгений Евтушенко, Никола Радев, Надя Попова, Христо Караславов, Гриша Трифонов, Елена Атанасова (в книгата „Писма от/до брега”), Катя Зографова (в. „Словото днес”, „Известия на Националния литературен музей”, 2012), Анжела Димчева (в книгата ѝ „И критиката е любов”); Иван Гранитски (в книгата си „Време и художествени идеи”), акад. Георгий Пряхин (в книгата „Каштан на ладони”), А.В.Щелкунов (в книгите си „Духовное единение” „Александр Рачинский”, акад. Ристо Василевски (в книгата „Сто за троjе”), Санде Стойчевски в неговото „Избрано”, Александер Навроцки (в сп. .„Poezji dzisiaj”), Надя Попова, Мина Карагьозова, Лалка Павлова, Таньо Клисуров и др.