site.btaМинистерски съвет: Решения

Правителството одобри Годишен доклад за младежта за 2020 г.

Министерският съвет одобри Годишен доклад за младежта за 2020 г. Документът представя обобщена информация за политиките, мерките и дейностите, насочени към младите хора в страната, които са реализирани от отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2020 г. По инициатива на Министерството на младежта и спорта за целите на доклада е реализирано и национално представително проучване сред младите в България.

Целта на Доклада е да се проследят специфичните за младите хора предизвикателства, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. - повишаване на гражданската активност, повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.

Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход и сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.

България изпълнява препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

Правителството прие Първия доклад за реализираните мерки и дейности за периода 2021 - 2022 г., предвидени в Плана за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2021-2026). Документът представя постигнатия напредък в изпълнението на препоръките, предоставена от всички ангажирани институции и организации.

Постигнатите резултати показват, че всички национални политики, свързани с прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, са основани на спазването на човешките права и международните договори, по които България е страна.

Близо 6200 души с увреждания са започнали работа в периода 2021 - 2022 г.

Близо 6200 души с увреждания са започнали работа по програми и мерки на Закона за насърчаване на заетостта и проекти, финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в периода 2021 - 2022 г. Това показват данните от Доклада за изпълнението на Плана за действие по Националната стратегия за хората с увреждания (2021 -2030 г.), който беше одобрен от правителството.

Документът съдържа данни, получени от институциите и организациите, които имат отношение към политиката за хора с увреждания и прилагането на Конвенцията на ООН за правата им. В него са включени резултатите от изпълнението на приоритетите в политиката за хората с увреждания, чиято основна цел е подобряване на качеството на живота им чрез създаване на условия за тяхното пълноценно и равноправно участие в общността.

Докладът показва, че в периода 2021 - 2022 г. по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност на Министерството на труда и социалната политика са финансирани проекти за изграждането на достъпна среда в 75 жилищни сгради. Изпълнени са и редица мерки за осигуряване на подходящи условия на труд за хора с увреждания, достъп до приобщаващо образование и качествени социални и здравни услуги.

Утвърдени са актуализираните годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2023 г.

Със свое решение правителството утвърди актуализираните годишни разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд към министъра на финансите за 2023 г. Решението се приема във връзка с промени по основните показатели на годишните разчети по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд, за които Министерският съвет утвърждава годишни разчети. Промяната се налага във връзка с актуализиране на очакваните приходи за тази година.

Решението се приема в изпълнение на чл. 80 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Удължава се срокът на програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна

Министерският съвет прие Решение за изменение и допълнение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963, 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141, 212, 323, 454 и 660 на Министерския съвет от 2023 г. (РМС).

С Решение № 317 от 2022 г. Министерският съвет приема Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Срокът на Програмата е удължаван няколко пъти, като съгласно Решение № 660 на Министерския съвет от 29.09.2023 г. той изтича на 31 декември 2023 г.

Със Заповед № Р-166 от 04.09.2023 г. на министър-председателя на Република България е създадена работна група за разработване на Програма за хуманитарно подпомагане и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Програма). Предстои финализиране разработването на нова Програма, след което ще бъде проведена процедура за нейното съгласуване и одобряване от Министерския съвет. С новата Програма ще се очертаят мерките по приоритетни области, които да осигурят възможност за живот и реализация на лицата с предоставена временна закрила в Република България, с произтичащите от това права и задължения. Ще се създаде ясна и прозрачна система за разселените лица, която ще осигури възможност за по-ефективна работа на администрациите и преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправена Република България като приемаща страна.

Поради това, с приетото Решение срокът на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963, 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141, 212, 323, 454 и 660 на Министерския съвет от 2023 г., се удължава до 30 април 2024 г. при действащите в момента условия.

Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерство на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на здравеопазването за 2023 г. за държавни лечебни заведения за болнична помощ - търговски дружества.

Със средствата в размер на 2 400 000 лв. се предвижда да се осигури нова и съвременна апаратура за Отделението по образна диагностика в „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. Иван Митев“ ЕАД - дигитален графично-скопичен рентгенов апарат и многосрезов спирален компютърен томограф.

Реализирането на инвестицията ще доведе до осигуряване на съвременни условия и подходяща база за диагностика и лечение на най-малките пациенти - децата, така че медицинските специалисти да развиват своите професионални компетенции и да се концентрират единствено върху здравето на децата.

Очакваните резултати от приемането на постановлението са свързани с подобряване на функционирането на системата за оказване на болнична помощ в страната.

Правителството се разпореди с имоти

С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти - частна собственост, в градовете Момин проход и Костенец, необходими за изграждане на обект „Железопътна линия София - Пловдив“. Той е част от проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив на жп участъци София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември“, в урбанизираната територия на община Костенец. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и се осигуряват по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

По решение на Министерския съвет имоти, които са частна държавна собственост и са в управление на Висшия съдебен съвет, стават публична държавна собственост. Два от тях са в град Враца и представляват едноетажна сграда с площ 21 кв. м на ул. „Димитраки Хаджитошев“ № 30, както и терен с площ 1099 кв. м на бул. „Демокрация“ № 14 заедно с част от първия надземен етаж на триетажна административна сграда без фоайето, два гаража и два склада, изградени върху поземления имот. В гр. Мездра се променя статутът на два самостоятелни обекта съответно с площ 68,30 кв. м и 72,70 кв. м на четвъртия етаж на административна сграда, намираща се на ул. „Иван Вазов“ № 2.

Одобрени са резултатите от участието на България в неформална среща на министрите от ЕС с ресор жилищна политика и градско развитие

Министерският съвет одобри доклад за резултатите от участието на България в неформалната среща на министрите от Европейския съюз с ресор жилищна политика и градско развитие, която се проведе на 13-14 ноември 2023 г. в гр. Хихон, Испания.

Срещата протече в две работни сесии, посветени на жилищната политика и развитието на градската среда. В рамките на първата сесия ЕК информира, че планира да осигури подкрепа на местните власти в държавите членки за осъществяването на жилищни проекти. Търсят се и възможности за предоставяне на консултантски услуги по различни теми, свързани с жилищното настаняване. България подкрепи подготвената от испанското председателство на ЕС Декларация от Хихон под надслов „Жилище за всички в устойчива, здравословна и приобщаваща среда“. В проекта са залегнали амбициите на Съюза за осигуряване на достъп на гражданите до подходящи жилища на достъпни цени, като същевременно се насърчава създаването на по-устойчива, здравословна и приобщаваща градска среда. Страната ни подкрепя стъпките за борба с постоянно увеличаващите се разходи на домакинствата, свързани с придобиването и използването на жилище в ЕС.

В рамките на втората работна сесия бяха обсъдени проекти и добри практики на държавите членки по отношение развитието на градската среда. Участниците се обединиха около позицията, че балансираното териториално развитие е от ключово значение, като следва да се провеждат национални политики, които решават проблеми на местно ниво. Те посочиха, че при разработването и изпълнението на регионалните проекти трябва да се търси участието на всички заинтересовани страни, като по този начин се дава възможност за промяна на регионите и адаптирането им към новите икономически, политически и климатични реалности.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС

Министерският съвет одобри доклада от участието на България в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което се проведе на 23 и 24 ноември 2023 г. в Брюксел, Кралство Белгия.

Министрите на образованието приеха Заключения на Съвета относно приноса на образованието и обучението за укрепване на общите европейски ценности и демократичното гражданство, Препоръка на Съвета относно основните фактори, способстващи успешното цифрово образование и обучение и Препоръка на Съвета относно подобряване на предоставянето на цифрови умения в образованието и обучението. Проведоха и дебат на тема „Привличане на таланта на жените към науката, технологиите, инженерството, изкуствата и математиката (STEAM дисциплините)“.

Министрите, отговорни за младежта, приеха Заключения на Съвета относно насърчаване на младежкото интегриране в процесите на вземане на политически решения в Европейския съюз и Заключения на Съвета относно всеобхватен подход към психичното здраве на младите хора в Европейския съюз. Проведоха дискусия по темата „Гледащ напред Европейски съюз, ангажиран към своите млади граждани: Ролята на младите хора в процесите на вземане на решения в ЕС“.

Министрите с ресор спорт одобриха Заключения относно жените и равенството в областта на спорта и проведоха дебат на тема „Безопасна среда в спорта“.

Съветът на министрите, отговорни за културата и аудиовизията, прие Заключения относно насърчаването на културните и творчески измерения на Европейския сектор на видеоигрите и обсъди начините за подобряване на работните условия за артистите и други професионалисти в областта на културата.

Одобрени са резултатите от участието на България в неформалната среща на министрите на ЕС по въпросите на равенството

Правителството одобри резултатите от участието на България в неформалната среща на министрите на ЕС по въпросите на равенството, което се проведе на 24 ноември 2023 г. в град Памплона, Испания.

Министерската среща се фокусира върху текущите предизвикателства в отговор на насилието срещу жени.

Програмата на срещата включваше две пленарни сесии. По време на първата сесия бе обсъдена темата за събиране на данни и развиването на качествени и достъпни специализирани услуги за жертви на насилие над жени. Втората сесия бе посветена на темата за новите форми на насилие.

Правителството прие доклад на министъра на икономиката и индустрията за участие в Съвет „Външни работи“ на ЕС

Министерски съвет прие за сведение доклад на министъра на икономиката и индустрията относно участието на България в редовно заседание на Съвет „Външни работи“ (Търговия) на ЕС. То се проведе на 27 ноември 2023 г. в гр. Брюксел, Белгия.

Участие в заседанието от българска страна взе постоянният представител на Република България към Европейския съюз.

Министрите обсъдиха актуалното състояние на въпросите, свързани с подготовката на 13-ата министерска конференция на Световната търговска организация, подготовката за подписването на временното търговско споразумение с Чили, търговските отношения между ЕС и САЩ, както и доклад на Комисията относно изпълнението и прилагането на търговската политика на ЕС.

Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което се проведе на 27 и 28 ноември 2023 г. в Брюксел.

В рамките на заседанието министрите проведоха три ориентационни дебата. Първият беше посветен на екологосъобразното колективно договаряне с акцент върху ролята на социалния диалог в контекста на зеления и цифров преход. По време на втората дискусия беше обсъден Планът за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020- 2025 г. В рамките на третия ориентационен дебат беше разгледана темата за социалните инвестиции. Съветът одобри становище на Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила относно социалните инвестиции.

Министрите постигнаха общ подход по Директивата на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Карта на ЕС за хората с увреждания и Карта на ЕС за паркиране за лица с увреждания.

В рамките на форума Съветът одобри основни послания на Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила, както и заключения, свързани с демокрацията на работното място, прехода на системите за полагане на грижи, подкрепата за хората с увреждания и цифровизацията в координацията на социалната сигурност.

Правителството одобри доклад за резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси, част „Кохезионна политика“

Министерският съвет одобри доклад за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по общи въпроси, част „Кохезионна политика“, което се проведе на 30 ноември 2023 г. в Брюксел. В дневния ред на Съвета беше подготовката за приключване на програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове в програмния период 2014-2020 г. Държавите членки обсъдиха възможните мерки, които да подпомогнат както изпълнението на програмите в срок, така и максималното усвояване на предвидените средства от ЕС.

Изпълнението на много инвестиции бе затруднено в условията на пандемията COVID-19, войната в Украйна и повишените цени на енергията. В отговор на кризите се въведоха законодателни изменения, улесняващи финансирането на най-належащите нужди. Едновременно с това държавите членки считат за необходимо да продължат действията за опростяване на правилата за управление на програмите и намаляване на административната тежест за бенефициентите. Много от тях откроиха като възможни допълнителни мерки удължаването на периода за подаване на заявления за плащане след 30 юни 2024 г. Някои делегации, вкл. тази на България, предложиха и увеличаване на процента на съфинансиране от ЕС през последната счетоводна година. Някои държави членки препоръчаха да се ускори въвеждането на гъвкавост относно подаването на окончателни заявления за плащане и документи за приключване, предложена от Комисията в Регламента за създаването на Платформа за стратегически технологии на Европа (STEP), докато други са на мнение, че допълнителна гъвкавост не е необходима.

Съветът обсъди и възможностите на европейската кохезионна политика да допринесе за укрепването на суверенитета и стратегическата автономия на ЕС в глобален мащаб. Налице е широко съгласие, че подкрепата с ресурси от оперативните програми за технологичната независимост и конкурентоспособност на ЕС, вкл. и за големи компании в ключови сектори, трябва да остане съвместима с основната цел на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване, да инвестира в хармоничното развитие на целия ЕС и да отчита специфичните нужди на отделните региони. Тази позиция поддържа и България. Кохезионната политика води до създаването на условия за конкурентоспособност на Съюза, като финансира внедряването на иновации, научни изследвания, а така също зеления и цифровия преходи. Някои държави подчертаха, че не бива да се забравя подкрепата за малките и средни предприятия с цел осигуряване на равни условия за достъп до единния пазар на ЕС.

Съветът също така прие Заключения за бъдещето на кохезионната политика, които ще послужат като основа за дискусии и за предстоящата работа на Европейската комисия по законодателната рамка за сближаване след 2027 г.

Одобрени са резултатите от българското участие в редовното заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, 30 ноември 2023 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В част „Незаконодателни дейности“ политическият дебат на министрите засегна концепцията за отворена стратегическа автономия на Европейския съюз (ЕС). Акцент беше поставен върху ангажираността на ЕС по отношение на здравето и по-конкретно предприемането на мерки за справяне с недостига на лекарствени продукти.

Министрите на здравеопазването на ЕС приеха Заключения на Съвета за психичното здраве. България подкрепи документа и заяви, че страната ни ще разчита на Плана за възстановяване и устойчивост и на подкрепата на ЕК.

Министър Хинков отбеляза, че Заключенията са ясен израз на политическата воля за отдаване на приоритетно значение на психичното здраве, така че то да бъде централна тема в политиките на държавите членки. България сподели, че е насочила усилията си за преодоляване на стигмата и интегриране на психиатричните услуги в общото медицинско обслужване (деинституционализация).

В рамките на Съвета се проведе и работен обяд по темата за затлъстяването на децата. България представи информация за прилаганите национални практики за насърчаване на здравословното хранене, като подчерта че усилията, които се полагат на национално ниво могат да бъдат допълнително подпомогнати чрез обмен на информация и добри практики между държавите членки.

Делегациите обсъдиха напредъка по приоритетните в сектора законодателни и незаконодателни досиета и инициативи.

Одобрени са резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“

Министерският съвет одобри днес резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 4 декември 2023 г. в Брюксел.

Министрите на правосъдието обсъдиха приемането на общ подход по предложението за Регламент относно трансфера на производства по наказателни дела, с който се отговаря на необходимостта от общи правила за трансфер на наказателни производства от една държава членка на ЕС в друга.

По време на заседанието министрите обсъдиха предложението за Директива за изменение на Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

Беше представена и актуална информация по темата относно борбата срещу безнаказаността във връзка с войната на Русия срещу Украйна. На 3 юли 2023 г. в Хага официално беше открит Международният център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA).

В рамките на Съвета министрите обмениха мнения по Проучването относно функционирането на Европейската прокуратура и одобриха Позиция и констатации на Съвета относно прилагането на Общия регламент за защитата на данните (GDPR).

Одобрена беше и четвъртата Стратегия за електронно правосъдие (2024 - 2028 г.). Комисията ще направлява значителна част от дейностите в тази област, по-специално в контекста на цифровизацията на трансграничното съдебно сътрудничество с участието на държавите членки.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 5 декември 2023 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Решение на Съвета на ЕС относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния; Последствията от ситуацията в Близкия Изток и руската агресия в Украйна върху вътрешната сигурност на ЕС - тема на работния обяд; Пакт за миграция и убежище; Миграция и убежище: външно измерение.

В доклада е включена и информация за проведените двустранни срещи с Нидерландия и Германия в рамките на Съвета.

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Министерският съвет одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 10 - 11 декември 2023 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В областта на рибарството Съветът постигна политическо споразумение по предложението за Регламент на Съвета за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов в Атлантическия океан и Северно море, както и по предложението за Регламент на Съвета за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов в Средиземно море и Черно море.

В областта на земеделието, Съветът направи преглед на първата година от изпълнението на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП). Министрите подчертаха необходимостта от стабилност и предвидимост за земеделските производители, като изтъкнаха значението на опростяването и улесняването на процеса за внасяне на изменения в Стратегическите планове.

Съветът обсъди ситуацията на селскостопанските пазари. Дискусията беше фокусирана върху основните фактори, които влияят върху рентабилността на земеделието в ЕС и доходите на европейските фермери.

Министрите обмениха мнения по проекта на Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях с цел одобрение на компромисния текст за започване на преговори с ЕП. Съветът отбеляза добрия напредък, направен по време на Испанското председателство по предложения регламент, но не успя да постигне общ подход. Република България гласува „въздържал се“.

Концесионният договор за добив на бигор от находище „Стоянова тераса“ се прекратява

Концесионният договор за добив на бигор от находище „Стоянова тераса“ ще бъде прекратен едностранно поради неизпълнение на основни договорни задължения от концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.

Концесионерът не е заплатил концесионно възнаграждение, лихви и дължими неустойки за неизпълнение на непарични договорни задължения.

Находище „Стоянова тераса“ се намира на територията на община Гурково, област Стара Загора. Концесионният договор за него е сключен на 27 юли 2012 г. с „Динас“ АД, гр. Сливен.

„Божидар 07“ ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Шкорпиловци“

„Божидар 07“ ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Шкорпиловци“, разположена в землището на едноименното село, област Варна. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за срок от шест месеца. През този период дружеството ще вложи минимум 35 200 лв. в проучвателните дейности.

„Балканстрой Инвест“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Лисичето“

„Балканстрой Инвест“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Лисичето“, разположена в землищата на селата Върбен и Кърчовско, област Кърджали. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за 1 година. За този срок титулярят ще вложи минимум 25 550 лева в проучвателните дейности.

„Арете Строй“ ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Хоризонт“

„Арете Строй“ ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Хоризонт", разположена в землището на село Горна Кремена, община Мездра, област Враца. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за 2 години. За този срок титулярят ще вложи минимум 1 082 520 лева в проучвателните дейности.

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на културата

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2023 година. Промените ще се реализират в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на културата за 2023 г.

Съобразно приетите промени, се увеличават утвърдените разходи по редица бюджетни програми, включително – „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“, „Национален фонд „Култура“, „Сценични изкуства“ и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“.

Кабинетът одобри допълнителни трансфери за покриване на неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за 2023 г.

Министерския съвет одобри допълнителни трансфери за покриване на неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за 2023 г. в размер на до 4 000 000 лв.

Трансферът ще се осигури за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2023 г., като Висшият съдебен съвет и министърът на финансите следва да извършат налагащите се промени съответно по бюджета на съдебната власт и по централния бюджет за 2023 г.

България открива почетно консулство в Турция

Министерският съвет на Република България взе решение за откриване на почетното консулство в Република Турция, със седалище в гр. Истанбул и с консулски окръг, обхващащ територията на районите Измир, Сакария, Биледжик, Ескишехир, Коджаели и Кютахия.

Функциите на почетен консул ще бъдат изпълнявани от г-н Хасан Акгюн. Основните функции на г-н Акгюн в качеството му на почетен консул ще включват съдействие на българските институции и гражданите на Република България при техните взаимоотношения с институциите на Република Турция, защитата на интересите на гражданите на изпращащата държава в държавата на пребиваване, съдействие за установяване на трайни отношения на сътрудничество между дейци на образованието и културата на двете държави.

Одобрен е меморандум за разбирателство за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект

По предложение на министъра на иновациите и растежа Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Глас Контрибюшън“ ЕАД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Модернизация на производствения процес на стъкларски завод „Рубин“, който ще се реализира в гр. Плевен.

Проектът предвижда разширение на съществуващо производство в завода и цели възстановяване и модернизиране чрез изграждане на 300-тонна пещ за производство на стъкло, закрити и открити складови площи. Основният фокус на инвестицията е върху разработването и внедряването на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, насочени към повишаване на ресурсната ефективност на предприятието. Внедряването на последно поколение оборудване SORG е с цел постигане на високо качество на продукцията и ограничаване до минимум вредните СО2 емисии.

Реализирането на инвестицията би допринесло за последващо развитие на община Плевен чрез наемане на нови служители и запазване на досегашната заетост в предприятието, както и ще допринесе за развитието на местната индустрия.

Размерът на инвестицията, като дълготрайни материални и нематериални активи, възлиза общо на 110 000 000 лв. Очакваният брой новооткрити работни места, пряко свързани с проекта, ще бъде най-малко 150 в тригодишния период на изпълнение на проекта.

Приоритетни са инвестиционните проекти, които са особено важни за икономическото развитие на Република България или за регионите на страната, съгласно закона за насърчаване на инвестициите. Политиката за насърчаване на инвестициите се осъществява от Министерството на иновациите и растежа

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МРРБ, насочени към програмата за общински проекти

Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за изпълнение на капиталовата програма за приоритетни инфраструктурни проекти на общините за периода 2023-2026 г. Това ще даде възможност през 2024 г. да се предоставят навреме средствата за капиталови разходи за общини по проекти, които са готови за незабавна реализация и които са заложени в бюджета за 2024 г. Същевременно ще се преодолее дългогодишната практика капиталовите разходи в края на годината да се пренасочват към друг вид разходи или да остават нереализирани по бюджетите на общините. Постановлението не води до въздействие върху държавния бюджет.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. за реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г.) са приети разходи в размер на 10 млн. лв. по централния бюджет за реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.

От Министерството на младежта и спорта е разработена Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти. С протоколно решение на Министерският съвет от 18.10.2023 г. е одобрено стартирането на програмата, като на министъра на младежта и спорта е възложено да я реализира.

Във връзка с открита от Министерството на младежта и спорта процедура за набиране на проектни предложения по Националната програма са постъпили 36 проектни предложения. Всяко е оценено по критерии, които отчитат демографските процеси, икономическа и инвестиционна активност в региона, действащите спортни клубове и наличните спортни обекти и съоръжения.

Класирани и одобрени за финансово подпомагане са 20 проектни предложения, като общият финансов ресурс, необходим за финансовото им подпомагане от Министерството на младежта и спорта е в размер на 9 947 843 лв.

Правителството прие Плановете за управление на риска от наводнения в четирите района за басейново управление за 2022-2027 г.

Правителството прие Плановете за управление на риска от наводнения в четирите района за басейново управление – Черноморски, Източнобеломорски, Западнобеломорски и Дунавски – за периода 2022-2027. Приети са също и националните програма за изпълненията им.

С приемането на документите България изпълни ангажимента си по чл. 14, параграф 3 от Директива 2007/60/ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения.

Планът за управление на риска от наводнения (ПУРН) е стратегически документ, част от интегрираното управление на водите, чиято основна цел е предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

Актуализацията на ПУРН включва: преразглеждане и актуализация на предварителната оценка на риска от наводнения; актуализация на картите на заплахата и на риска от наводнения, както и преразглеждане на действащия ПУРН и неговата актуализация за периода 2022-2027 г.

В Програмите от мерки на ПУРН за четирите района за басейново управление за 2022-2027 са предвидени повече „зелени мерки“ в сравнение с предходния период. За всички мерки са определени отговорни институции за тяхното прилагане.

Определят се възложителите и минималният дял на чисти превозни средства при възлагането на обществени поръчки за закупуване на превозни средства

Правителството прие постановление за определяне на възложителите, които са задължени да възлагат обществени поръчки при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, както и на дела на чистите превозни средства спрямо общия брой превозни средства, които са предмет на доставка. Регламентирани са и случаите, при които възложителите нямат задължение да постигат минималния дял.

С постановлението се въвеждат изисквания на европейското законодателство за насърчаване използването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства, съгласно което държавите членки следва да определят кръга от възложители, които са длъжни да прилагат изискванията за чисти превозни средства, както и дела на чистите превозни средства, които възложителите трябва да постигнат през различните периоди.

Автомобилният транспорт е един от основните източници на замърсяване на околната среда особено в градска среда, което оказва негативно влияние върху здравето на хората. За ограничаване на тези негативни ефекти, вредните емисии от автомобилния транспорт трябва да бъдат намалени. Това може да бъде постигнато с различни инициативи и политики, включително и чрез обществени поръчки за насърчаване използването на чисти превозни средства.

Одобрен е законопроектът на нов Закон за Българската народна банка

Със свое решение правителството одобри законопроект на нов Закон за Българската народна банка.

С него се цели обезпечаването на правната интеграция на българската централна банка в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни. Евросистемата се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Пълното отразяване на изискванията на правото на Европейския съюз в устройствения закон за Българската народна банка е свързано и с преодоляване на правните несъответствия, отчетени в Докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия за 2022 г., както и в предходни доклади. Те са по отношение на правната уредба на парична политика, събирането на статистически данни, управлението на международните валутни резерви, платежните системи, емитирането на банкноти, изборът на независими одитори, финансовото отчитане, политиката по определяне на валутния курс, международното сътрудничество и др. Отстраняването на правните несъответствия е и една от мерките в Плана за действие, включващ мерки за изпълнение на последващите ангажименти на страната ни след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II).

С новия закон се създава правна рамка, която съответства изцяло на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз и на Устава на Европейската система на централните банки и ЕЦБ.

Урежда се статутът на еврото като парична единица, определя се дизайнът на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети.

В закона се предвижда изрично в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Спрямо действащата рамка се предлага разширяване на оценките за кредитно качество на някои инструменти - вместо инструменти, оценени с двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Целта е да се разширят инвестиционните възможности с добавянето на инструменти, които осигуряват възможност за по-висока доходност при поемане на малко по-висок кредитен риск.

Нов закон ускорява пътя на научните изследвания и иновациите до икономиката

Нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите одобри правителството. Той регламентира ролята на всяка от институциите, участващи в процеса на създаване, провеждане и оценка на държавната политика в областта на научноизследователската и иновационната дейност. Чрез Закона се уреждат и начините за финансовото насърчаване на научните изследвания и иновациите.

Целта на новите разпоредби е да бъдат запълнени липсите и отстранени съществуващите слабости в нормативната уредба, както и да се усили връзката между висшите училища, научните организации и бизнеса, което е предпоставка за създаване на продукти, услуги и технологии с висока добавена стойност. По този начин ще се постигне бързо икономическо възстановяване и ускоряване на икономическия растеж в страната и ще бъдат изпълнени редица международни препоръки.

Ще бъде създаден Съвет по иновации като консултативен орган към министъра на образованието и науката и министъра на иновациите и растежа. Съветът ще осъществява връзката между научните изследвания и иновациите и ще подпомага съгласуването на националните политики в двете сфери. Чрез новия Закон за пръв път ще се регламентира работата на Националния иновационен фонд като инструмент за финансиране, като по този начин той ще отговори адекватно на съвременните предизвикателства и нуждите на българската икономика, както и на отделните участници в иновационната екосистема.

Законът за насърчаване на научните изследвания и иновациите предлага действащ механизъм за съгласуваност при създаването и прилагането на обща политика за насърчаване на научните изследвания и на иновациите чрез взаимодействие между институциите. По този начин ще бъде преодоляна липсата на координация между отделните секторни политики в областта на науката и иновациите.

Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ се преобразува в Изпълнителна агенция

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Той е в изпълнение на приетата от Министерски проект Програма за преобразуване на създадените със специални закони държавни предприятия.

С промените Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири" се преобразува в административна структура с мотива, че осъществява предимно публични функции и политики.

С приетите изменения в Закона за водите се създава Изпълнителна агенция „Управление и стопанисване на язовири”, представляваща административна структура по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите кореспондира с ангажиментите на България, свързани с присъединяването й към Валутния механизъм II, с кандидатурата на страната за член на ОИСР, както и с определените мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Одобрени са промени в Устройствения правилник на Агенцията по заетостта

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията по заетостта (АЗ), които имат за цел привеждането му в съответствие с промени в Закона за насърчаване на заетостта, оптимизиране на организационната структура и прецизиране на функционалните задължения на отделни административни звена в агенцията.

С приемането на изменения в Закона за насърчаване на заетостта, които влизат в сила от 1.01.2024 г. Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ се преобразува чрез вливането му в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи. Това налага щатната численост на Агенцията по заетостта да бъде намалена с 60 щатни бройки, с които ще бъде обезпечена дейността на Българо-германския център за професионално обучение. Това няма да се отрази на качественото, ефективно и ефикасно изпълнение на дейностите и услугите, които Агенцията предоставя на гражданите.

С промените в Устройствения правилник се предлага да бъде извършено преструктуриране на териториалните административни звена на АЗ с оглед привеждането им в съответствие с районите за планиране в рамките на териториалната основа на регионалното развитие. Числеността на заместник-изпълнителните директори на АЗ ще бъде увеличена с една щатна бройка, което ще допринесе за по-равномерно разпределение на отговорностите и за повишаване на качеството на услугите за крайните потребители. Предвижда се и преструктуриране на специализираната администрация и прецизиране на функционалните задължения на административните звена в Агенцията по заетостта.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2023 г. чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за същата година.

Постановлението се приема с оглед необходимостта от обезпечаване на допълнителни разходи по бюджета на КЕВР за 2023 г. за обезщетение на „Медиком – Електрик“ ООД за претърпени имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Приемането на Постановлението има за цел да осигури финансово обезпечаване цялостната дейност на КЕВР до края на 2023 г.

Одобрен е Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2022 г.

Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2022 г.

Данните от доклада показват, че през 2022 г. се запазва тенденцията за намаляване на раждаемостта, като броят на живородените деца намалява с 2 082 в сравнение с предходната година. Същевременно коефициентът на общата раждаемост (8.8%) е повишен в сравнение с 2021 г. (8.5%) и доближава нивото на показателя за ЕС (8.7%).

България продължава да е с най-висок коефициент на общата смъртност сред страните от ЕС, въпреки че през 2022 г. се наблюдава намаление спрямо предходната година - 18.4 на 1 900 души при 21 ,7% за 2021 г. и 11.5% средно за ЕС. Като основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19, от която в България през 2022 г. са починали 9 000 души при 27 588 души за 2021 г.

Структурата на смъртността по причини се промени след появата на COV1D-19, който през 2021 г. беше за второ място като причина за смърт. През 2022 г. обаче смъртността от COVID-19 намаля и вече заема трета позиция като причина за смърт (7.6%) след болестите на органите на кръвообращението (59.8%) и новообразуванията (13.7%).

Нивото на детската смъртност (4.8%) намалява значително в сравнение с 2021 г. (5.6%) и е най-ниското регистрирано до момента, но продължава да е по-високо, отколкото в ЕС (3.2%). В структурата на умиранията при децата, до 1 -годишна възраст по причини най-голям е броят на починалите поради някои състояния, възникващи през перинаталния период, вродените аномалии, деформации и хромезомни аберации, болести на дихателната система и на органите на кръвообращението, обуславящи 32.4% от всички умирания в тази възраст.

През 2022 г. за първи път през последните години се наблюдава увеличение на заболеваемостта от злокачествени, новообразувания (405.8%, при 392.3% за 2021 г., 399.3% за 2020 и 434.9% за 2019 г), като най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените (92.2 %), рак на храносмилателните органи (90.2 %) и рак на мъжките полови органи (81.4%).

В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболеваемостта от активна туберкулоза от 39.1 на 100 000 през 2006г. до 11.9 на 100 000 през 2022 г.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

От данните и анализите се налага изводът, че състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други страни. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност. С оглед на това е необходимо провеждането на целенасочени политики по отношение на промоцията, профилактиката и ранната диагностика на тези заболявания, на комплексни политики за повишаване на качеството на живот и благосъстояние на хората като усилията трябва да бъдат подкрепени от икономически, социални, образователни и други мерки, както и от личните усилия на хората за подобряване на своя начин на живот и ограничаване на вредните навици.