site.btaМинистерски съвет: Решения

Икономическият и социален съвет ще изготви становище относно въвеждането в България на индивидуални сметки за обучение и на микроудостоверения

Правителството прие предложение до Икономическия и социален съвет за разработване на становище на тема „Необходимост от въвеждане и възможни подходи за прилагане в националната практика на Препоръката на Съвета относно индивидуални сметки за обучение и на Препоръката на Съвета относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост“.

Изготвеното становище ще подпомогне разработването и прилагането на нови мерки в политиката в областта на образованието, обучението и заетостта, чрез които да се даде възможност на повече възрастни (лица над 16 г.) да се включат в обучение и да се намали недостигът на умения.

Правителството създаде Съвет за икономически анализи

Министерският съвет създаде Съвет за икономически анализи, поставяйки основите на процес на постепенно и устойчиво осигуряване на българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде отправна точка при вземането на стратегически решения за промяна в политиката.

Съветът ще оценява дългосрочните предизвикателства пред българската икономика и ще отправя предложения за най-подходящите политики за тяхното преодоляване.

Съветът ще има съвещателен характер и ще включва икономисти от академичната общност, включително от престижните международни университети. При създаването на съвета се използва успешният опит на редица държави от ЕС, като Експертния съвет в Германия (Sachverstandigenrat zur Begutachtung der gesamtwirtschaftlichen Entwicklung), Съвета за икономически анализи във Франция (Conseil d'analyse economique) и Френско-германския съвет на икономическите експерти (The Franco-German Council of Economic Experts).

Създаването на Съвета е предвидено в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, като изпълнението на тази стъпка е един от ключовите етапи, включени в графика на плащанията, които страната може да получи по Механизма за възстановяване и устойчивост при пълно изпълнение на предварително поетите ангажименти, съгласно оперативните договорености между правителството и Европейската комисия.

Приета е Методика за определяне на цените и ценовите пакети на електронно съобщителната универсална услуга

Министерският съвет прие Методика за определяне на цените и ценовите пакети на електронно съобщителната универсална услуга.

С методиката се определят правилата, които операторите спазват при формиране на цените за предоставяне на универсална услуга. Тя включва фиксирани гласови услуги и широколентов достъп до интернет.

Методиката регламентира и определянето на достъпни цени за хора със специални социални нужди и хора с ниски доходи.

Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2022 г.

Със свое решение правителството одобри Доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет, включително на централния бюджет, и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2022 г., в т. ч. и за разходите по чл. 110 от ЗДБРБ за 2022 г., и Информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели по КФП за 2022 г. Документите са изготвени в изпълнение на чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и чл. 135 от Закона за публичните финанси.

Основни параметри по консолидираната фискална програма към края на 2022г.

Приходите, помощите и даренията, отчетени по консолидираната фискална програма (КФП) за 2022 г., са в размер на 64 765,4 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. приходи с еднократен извънреден характер1, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. С оглед съпоставимост на данните спрямо годишните разчети към ЗДБРБ за 2022 г., влиянието на посочените еднократни приходи, респективно разходи, следва да бъде елиминирано. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 61 584,3 млн. лв., което представлява превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,2 на сто.

По бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват неданъчни приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. За периода юли-декември постъпилите приходи от целеви вноски са в размер на 3 181,0 млн. лв.

Данъчно-осигурителните приходи, отчетени по КФП, са в размер на 46 794,6 млн. лв., което е с 1,5 на сто или 672,0 млн. лв. над заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., в т.ч. 352,9 млн. лв. превишение на разчета при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лв. по-високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лв. авансова солидарна вноска от „Лукойл България“) и 101,3 млн. лв. над разчета имуществени данъци, основно по общинските бюджети. В частта на данъчните приходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните данъци, ДДФЛ и митата, а приходите от ДДС, и акцизи са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., постъпленията за годината са с 688,7 млн. лв. по-ниски от планираните. Параметрите по изпълнението при този данък са близки до предложените разчети от Министерството на финансите в първоначалния проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. от юни, които в последствие при обсъждането и гласуването на законопроекта в Народното събрание бяха допълнително увеличени със 760,0 млн. лв. в окончателно гласуваните текстове. По отношение на приходите от акцизи следва да се отбележи, че през 2022 г. Народното събрание не прие предложените от Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите изделия през 2022 г., като същевременно не беше извършено съответното намаление на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с ефекта от мярката в размер на 100 млн. лв., включени в ЗДБРБ за 2022 година, колкото приблизително е неизпълнението на разчета за годината. Мярката ще влезе в сила от 01.03.2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 11 976,9 млн. лв. (вкл. 3 181,0 млн. лв. еднократни извънредни приходи). На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8 795,9 млн. лв., което представлява преизпълнение на годишния разчет с 19,8 на сто (1 452,6 млн. лв.). Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. В частта на неданъчните приходи най-значително преизпълнение на разчетите има при отчисленията от АЕЦ „Козлодуй“ за двата т. нар. „ядрени“ фонда - Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лв. по-високи от планираните, което се дължи на високите цени на електроенергията на свободния пазар. Подобна е и ситуацията с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лв. над заложените в годишния разчет и отново са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 5 993,8 млн. лв. Постъпленията са по- ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 г. със 198,9 млн. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниския размер на възстановените средства от ЕК.

Разходите, отчетени по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2022 г„ са в размер на 66 112,6 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. разходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г„ разходите по КФП са в размер на 62 931,6 млн. лв., което представлява 95,5 % от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

От данните е видно, че разходите по КФП са по-ниски от планираните, като най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основна причина за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г„ като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет. По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет.

Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г„ но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 година.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по КФ П на касова основа за 2022 г. е отрицателно в размер на 1 347,3 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5 087,2 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 3 739,9 млн. лева.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 705,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2022 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 12,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Одобрено е безвъзмездното прехвърляне на държавното участие в капитала на „Свободна безмитна зона - Бургас“ АД на Община Бургас

Със свое решение правителството одобри безвъзмездното прехвърляне на Община Бургас на собствеността върху притежаваните от държавата акции от капитала на „Свободна безмитна зона - Бургас“ АД, гр. Бургас.

За целта министърът на финансите ще сключи договор за безвъзмездно прехвърляне на Община Бургас на притежаваните от държавата 9 724 броя поименни акции, представляващи 19,45 на сто от капитала на търговското дружество. Това е в съответствие и с постъпило искане от Общината и взето в тази посока решение от Общинския съвет.

С това прехвърляне на акциите ще се увеличи акционерното участие на Община Бургас в „Свободна безмитна зона - Бургас“ АД и ще се създаде обективна възможност за засилен, непосредствен, цялостен и ефективен контрол по седалището и адреса на управление на търговското дружество върху неговата дейност, с оглед подобряване на корпоративното управление и акционерното участие.

„Свободна безмитна зона - Бургас“ АД е създадено на основание Указ № 2242/1987 г. за свободните зони, с Постановление № 24/1989 г. на Министерския съвет за приемане на Правилник за управлението и стопанисването му. Основната дейност на дружеството е предоставяне на открити и закрити площи за складиране, товарене, разтоварване, обработка и съхранение на стоки на български и чуждестранни дружества за импорт, ре-експорт, спедиторска и транспортна дейност, производства, митническа обработка на документи и представителство, при спазване на приложимото законодателство. Основният капитал на дружеството е в размер на 500 000 лева, разпределен в 50 000 броя поименни акции с номинална стойност 10 лева на акция.

Държавата, чрез Министерството на финансите, е най-големият акционер в дружеството, като притежава 9 724 броя акции или 19,45 % от капитала, Община Бургас притежава 1 712 бр. акции (3,42 %), а останалите акции са собственост на юридически и физически лица.

Гражданите на Гамбия ще заплащат по-висока визова такса

Министерският съвет прие решение за увеличаване на визовата такса за гражданите на Гамбия. Така таксата за визите за краткосрочно пребиваване се увеличава от 80 на 120 евро.

Настоящото предложение е в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2459 на Съвета от 8 декември 2022 година за прилагане на увеличена визова такса по отношение на Гамбия.

Решението е отговор на липсата на съществено и трайно подобряване на сътрудничеството с Гамбия в областта на обратното приемане. Временно спрените разпоредби включват спиране на прилагането на възможността за освобождаване от изискванията по отношение на документите, които трябва да бъдат представени от кандидатите, спиране на прилагането на по-краткия период на обработване, спиране на издаването на многократни визи.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ управлението на 48 имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Трилистник, с. Скутаре и с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив - Бургас“.

С друго решение на правителството Столична община получава собствеността върху имот - частна държавна собственост в гр. София. Той представлява апартамент със застроена площ 55,35 кв. м и прилежащо мазе с площ 2,92 кв. м в ж.к. „Люлин“. Столична община ще го използва за социални дейности, свързани с настаняване на граждани с установени жилищни нужди. Имотът, управляван към момента от областния управител на София, е с отпаднала необходимост за областната администрация.

По решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост на територията на Софийска област и област София, необходими за изграждане на част от автомагистрала „Европа“. Имотите и частите от имоти - частна собственост, които подлежат на отчуждаване за строителството на част от трасето между гр. Сливница и Северната скоростна тангента на София, са определени съгласно одобрени подробни устройствени планове - парцеларни планове за него. Те се намират в землището на с. Пролеша, община Божурище, Софийска област и в землището на с. Волуяк, Столична община, област София. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Одобрен е проект на споразумение с Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма

Министерският съвет прие Решение за утвърждаване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма. Споразумението бе подписано на 23.01.2023 г. в гр. София по време на посещение на г-н Хаим Катц, министър на туризма на Държавата Израел в Република България.

Споразумението предвижда България и Израел да насърчават обмена на експертен опит и знания, свързани с организацията, управлението и функционирането на специални форми на туризъм, като например сезонен туризъм, СПА и уелнес, приключенски, културно-исторически, религиозен туризъм. Двете страни ще задълбочават сътрудничеството си в рамките на Световната организация по туризъм (UNWTO), както и с други международни организации. Те ще насърчават обмяната на опит в областта на образованието с практическо обучение и ще подкрепят сътрудничеството между заинтересованите страни от частния сектор.

Съгласно документа страните насърчават сътрудничеството и обмена на добри практики за привличане на инвестиции в туризма.

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси

Правителството одобри доклада с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), проведено на 17 януари 2023 г. в Брюксел.

По време на заседанието Шведското председателство представи своите приоритети в областта на икономическите и финансовите въпроси за първата половина на 2023 г. Министрите обмениха мнения за икономическите и финансовите последици от руската агресия срещу Украйна, вкл. и за осигуряването на макрофинансова помощ за страната в размер до 18 млрд. евро.

В рамките на Европейския семестър за 2023 г. Съветът одобри заключения за Доклада по механизма за предупреждение за 2023 г. и за Годишния обзор за устойчив растеж за 2023 г., както и Препоръката от 2023 г. за икономическата политика на еврозоната. Беше прието решение за изпълнение, изменящо решението за изпълнение на Съвета от 13 юли 2021 г., за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Люксембург.

Кабинетът одобри резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 26 януари 2023 г„ в гр. Стокхолм, Кралство Швеция.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно намаляване натиска на незаконната миграция към ЕС чрез ефективно сътрудничество с третите страни по линия на връщането, както и борба с организираната престъпност в дигиталната ера.

Министерският съвет промени постановлението, с което се отпускат допълнителни 450 млн. лв. по бюджета на Министерството на енергетиката

450 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката, одобрени с Постановление на МС № 492/23 декември 2022 г., ще се ползват за компенсиране на небитовите крайни клиенти за разходите им за енергийни ресурси, в това число - и за електрическа енергия. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание с промяна в Постановление № 492.

В предходната си редакция постановлението предвиждаше средствата да се използват за „компенсация на високите цени на енергийните ресурси и горивата”. Днешната промяна осигурява възможност отпуснатият бюджетен ресурс да се използва за допълване на средствата за компенсиране на небитовите крайни клиенти заради високата цена на електроенергията.

Целта на проекта на Постановлението е от одобрените с Постановление № 492 на Министерския съвет от 2022 година, 450 милиона лева допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката, да се даде възможност за осигуряване на допълващ ресурс по приети от Министерския съвет програми, в случай на недостиг на средства от целевите вноски по § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година.

Министерски съвет одобри промени в Закона за енергията от възобновяеми източници

С решение на Министерския съвет бе одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Измененията са разработени с цел транспониране на изискванията на Директива ЕС 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

В законопроекта се предвижда ново правомощие на министъра на енергетиката, който трябва да одобрява плановете на топлопреносните предприятия за развитие на районни отоплителни или охладителни системи, в случай, че такива планове бъдат разработени.

Измененията в ЗЕВИ регламентират още изискванията относно определянето на национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление, задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление в транспорта, както и целите за дял на енергията от възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане.

С оглед създаването на благоприятна рамка за насърчаване и улесняване на развитието на потребителите на собствена електрическа енергия от ВИ и общностите за възобновяема енергия се въвеждат изисквания по отношение на лицата, които могат да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия от възобновяеми източници.

Предвидено е облекчаване на процедурите по присъединяване за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 MW, като са намалени сроковете за извършване на проучване и издаване на становище за условията и начина за присъединяване.

Със законопроекта се осигурява и изпълнението на две ключови реформи от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), компонент „Нисковъглеродна икономика“ - Реформа 4 „Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия“ и за частичното постигане на целите на Реформа 6 „Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ“.

Агенцията по вписванията разширява предоставяната информация чрез системата за взаимно свързване на регистрите в ЕС

Агенцията по вписванията да разшири информацията, която предоставя чрез системата за взаимно свързване на регистрите в ЕС (БРИС), реши днес правителството.

На заседанието си МС прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, чрез който се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право.

Предлага се Агенция по вписванията, чрез системата БРИС, незабавно да предоставя информация за вписването и закриването на клон на чуждестранно лице, както и обстоятелства относно фирмата, правната форма, регистрационния номер, седалището, представителството, управителните и контролни органи, обстоятелства за производство по ликвидация и несъстоятелност, заличаването, както и данни относно обявените актове по чл. 6, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ на вписано в търговския регистър дружество.

Агенцията ще трябва да осигури още и възможност за получаване на информация за вписване и закриване на клон в друга държава членка на ЕС на търговско дружество, регистрирано в България, както и на обстоятелства относно фирмата, правната форма, управителни и контролни органи, ликвидация и несъстоятелност и заличаването на чуждестранно лице, регистрирало клон в България, както и данни за оповестените годишни финансови отчети на чуждестранното лице, като получената информация се отбелязва незабавно в ТРРЮЛНЦ.

Предвидени са и промени в Търговския закон, с които се въвежда изискване за вписване на седалището на чуждестранния търговец по партидата на регистрирания от него в България клон.

Приети са промени в наредбата, която урежда трудовите и свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя

Приети са промени в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.

Целта е да се осигури правилното прилагане на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. Правилата на наредбата ще се прилагат по отношение на всеки кораб, плаващ под българско знаме по вътрешните водни пътища, който извършва превоз на товари или пътници, независимо от неговите параметри и броя на членовете на екипажа му. Нормативният акт не е приложим за риболовните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.

Одобрена е Тарифа за таксите, събирани от Централно военно окръжие и подчинените му териториални структури по Закона за резерва на въоръжените сили

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Централно военно окръжие и подчинените му териториални структури по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

В проекта на Постановление се предлага:

- за издаване на служебни бележки, уверения, удостоверения или други документи от информационните фондове на Централно военно окръжие да се събира такса 8 лева;

- за издаване на дубликат на военноотчетна книжка да се събира такса 16 лева;

- срокът за извършване на административните услуги да бъде намален от 14 на 7-дневен;

- създаване на възможност за заявяване на бързи административни услуги, които да се изпълняват в срок до 3 дни, като таксата за тях е в двоен размер.

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители на 2 април

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители на 2 април 2023 г. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНР и БНТ.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени е представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс.

Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс. Своевременното й приемане е от изключително значение за нормалното протичане на предизборната кампания и нейното отразяване в програмите на обществените електронни медии.

Допълва се РМС № 727 от 2019 г., чрез което Министерството на електронното управление ще има възможност да възложи на „Информационно обслужване“ АД дейностите по системна интеграция, свързани с техническото осигуряване на видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането след края на изборния ден в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола

Министерският съвет прие решение, с което се създават условия за изпълнението на чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс и предостави възможност на Министерството на електронното управление да възложи на „Информационно обслужване“ АД дейностите по системна интеграция, свързани с техническото осигуряване на видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането след края на изборния ден в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола.

Видеонаблюдението и видеозаснемането на преброяването на гласовете ще бъде осъществявано чрез специално разработена за целта информационна система, чрез която, от една страна, на гражданите, партиите, неправителствените организации и обществеността като цяло, ще се предостави възможност да наблюдават онлайн, в реално време целия процес в секционните избирателни комисии по преброяването на гласовете и съставянето на протокола след края на изборния ден, а от друга ще допринесе за изпълнението на задълженията на министерството на електронното управление, произтичащи от Изборния кодекс и РМС № 106 от 06.02.2023 г.

Разширяват се правата на непълнолетните участници в наказателния процес и на пострадалите

Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето или които имат ефективен достъп до специализирано обучение. Специална подготовка или достъп до ефективно специализирано обучение ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.

Задължително ще се изготвя характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаване на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. Тя ще се изготвя от инспектор при детска педагогическа стая с участието на непълнолетния, а когато е подходящо и с участието на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочени от него.

На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права: пълна информация за правата му ще може да получава родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него; същите лица ще могат да го придружават в съдебните заседания и при извършване на действията по разследването; медицински преглед при задържане; установяване на личностните особености, защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.

Регламентира се задължението да се правят звукозапис и видеозапис при разпит на непълнолетен, задържан или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 г. лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Редуцират се сроковете при задържане на непълнолетен, като е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 5 м., ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от 1 г. за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 г. лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 2 м.

Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.

Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия. Изключение се предвижда единствено при наличие на нови факти, които не са били изяснени при първоначалния разпит на пострадалия.

Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита“. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Разпитът ще може да се извършва и в подходящо помещение; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.

Предлагат се и изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Изцяло нова глава урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. При оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия.

Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане.

С проектозакона се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и се осигурява пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

Предлагат се по-тежки наказания за престъпления по расистки и ксенофобски подбуди

Министерският съвет одобри днес проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Промените имат за цел да отговорят на образувана от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно въвеждане от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Рамковото решение определя общ подход в областта на наказателното право към определени прояви на расизъм и ксенофобия, конкретно по отношение на два вида правонарушения — расистките или ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза, подбудени от расистки или ксенофобски предразсъдъци.

Въвеждат се по-тежки наказания и задруги престъпления освен убийство и телесни повреди, когато са извършени по расистки или ксенофобски подбуди - отвличане; противозаконно лишаване от свобода; принуда; закана; следене; обида; оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник; противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ; подбуждане към извършване на престъпление и палеж.

В глава четиринадесета „Престъпления против мира и човечеството“ на НК се предлага нова редакция на чл. 419а, предвиждаща да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Наказателна отговорност изрично ще се носи и за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на и във връзка с националсоциалистическия режим.

Министерство на правосъдието предлага по-леки наказания за обида и клевета

Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Това предвиждат новите изменения в Наказателния кодекс (НК), предложени от Министерство на правосъдието.

Проектът предвижда също намаляване на размера на глобите при обида и клевета, включително ако са били обидени публични личности.

Промените са мотивирани от редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и изменения в регламентацията в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на човека.

През последните години в България се наблюдава и друга негативна тенденция във връзка с правната уредба и прилагането на института на клеветата. Тя се изразява в нарастващия брой частни наказателни дела за клевета срещу граждани, заведени от длъжностни лица, след подадени жалби и сигнали срещу тях при и по повод изпълнение на службата им.

В тази връзка се предлагат изменения в чл. 78а от НК, който да дава възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на чл. 78а от НК.

С измененията ще се премахнат и долните граници на глобите по чл. 146 и 147 от НК, които в момента са съответно 1000 и 3000 лева.

Намаляват се долните граници на глобите, предвидени в чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и хиляда лева. Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции.

Премахва се квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“ . По този начин националното законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции.

Правителството прие Решение за изпълнение на Решение на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна

Министерският съвет прие решение за изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, с което се разрешава участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine - EUMAM) за срока на мисията, както следва:

- един щабен офицер за усилване на Звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции на ЕС в Кралство Белгия;

- до 5 (пет) военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Република Полша и/или Многонационалното командване за специална подготовка във Федерална република Германия;

- до 50 (петдесет) военнослужещи за обучение за използване на предоставеното в рамките на EUMAM въоръжение и техника, на територията на държави-членки на ЕС, и/или в Република България.

Участието на български военнослужещи в EUMAM ще бъде ясен знак за подкрепата на страната ни към Общата политика за сигурност и отбрана и в частност на мисията за военно подпомагане на Украйна.

Правителството прие решения за безвъзмездно предоставяне на хуманитарна помощ на Турция и на Сирия

Министерският съвет на Република България прие Решение за безвъзмездно предоставяне на хуманитарна помощ на Република Турция.                             

Във връзка с поисканата от правителството на Република Турция международна хуманитарна помощ, по линия на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз със съобщения от ERCC (Emergency Response Coordination Centre - Координационен център за реакция при извънредни ситуации на ЕС), на страната се предоставя хуманитарна помощ, както следва:

Хуманитарната помощ предоставена от Министерството на вътрешните работи е на стойност от 1 599 569,84 лв. и включва: палатка надуваема с капацитет 60 човека - 4 броя, палатка надуваема с капацитет 20 човека - 8 броя, палатка сглобяема с капацитет 6-8 човека - 42 броя, сгъваема маса - 115 броя, сгъваема пейка - 154 броя, сгъваем стол - 145 броя, мобилен климатик - 16 броя, шалте - 2500 броя, одеяло тип „Полар“ - 1900 броя, възглавница - 2500 броя, чаршаф за еднократна употреба – 25 800 броя, калъфка за възглавница за еднократна употреба – 25 900 броя, плик за одеяло за еднократна употреба – 25 800 броя, походно легло - 2300 броя, термо одеяло - 2000 броя, одеяло - 1000 броя, фургон за жилищни нужди от 2 до 3 човека - 6м./3м. - 5 броя, фургон за жилищни нужди от 5 до 8 човека - 7м./3м. - 5 броя, палатка - 15 броя, палатка - 11 броя, палатка - 4 броя, палатка - 1 брой, походна маса /малка/ - 15 броя, походна маса /голяма/ - 21 броя, стол сгъваем - 378 броя, столче походно - 298 броя, походно легло дървено - 85 броя, походно легло - 370 броя, раница „Мешка“ - 50 броя.

Министерският съвет на Република България прие също така Решение за безвъзмездно предоставяне на хуманитарна помощ на Сирийска Арабска Република.

Във връзка с поисканата от правителството на Сирийска Арабска Република, международна хуманитарна помощ, по линия на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз със съобщения от ERCC (Emergency Response Coordination Centre - Координационен център за реакция при извънредни ситуации на ЕС), на страната се предоставя хуманитарна помощ, както следва:

Хуманитарната помощ предоставена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР и Българския Червен кръст е на стойност от 90 294,24 лв. и включва: палатка сглобяема с капацитет 6-8 човека - 5 броя, одеяло тип „Полар“ - 600 броя, вълнени одеяла - 1080 броя и комплект спално бельо, единично (долен чаршаф: 1,30/2,00 плик торба: 1,30/2,00 калъфка: 50/70) - 504 броя.

В съответствие с активирания Механизъм за гражданска защита на Европейския съюз, безвъзмездно предоставената хуманитарна помощ ще бъде транспортирана с финансово съдействие от Европейската комисия.

Решенията са приети неприсъствено.