site.btaМинистерски съвет - Решения

Вицепремиерът Лазар Лазаров ще е председател на Националния съвет за хората с увреждания

Заместник министър-председателят по социалните политики и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров ще е председател на Националния съвет за хората с увреждания, реши правителството. Представител на държавата в консултативния орган ще бъде министърът на здравеопазването Асен Меджидиев, който ще бъде заместник- председател на съвета. В състава му ще влизат и по един заместник-министър от всяко министерство.

Националният съвет за хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, на работниците и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на общините в Република България. НСХУ дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други актове, които засягат правата на хората с увреждания.

Одобрена е актуализирана Секторна стратегия за развитие на електронното управление в НОИ - „е-осигуряване” 2018-2025 г. и Пътна карта за нейното изпълнение

Правителството прие актуализирана Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Националния осигурителен институт - „е-осигуряване” 2018-2025 г. и Пътна карта за изпълнението й. С приетите промени документът се синхронизира с актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г.

В обновената стратегия се въвеждат цели и принципи, заложени в новоприети стратегически документи на национално ниво, сред които Националната програма за развитие „България 2030“ и националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030. Отчетени са и измененията в нормативната уредба, произтичащи от промените в Закона за електронното управление и от последните изисквания на законодателството в областта на киберсигурността, включително мрежовата и информационна сигурност.

Стратегическите цели на документа са трансформиране на НОИ в цифрова администрация, електронно управление на държавното обществено осигуряване, базирано на данни и разработване и предоставяне на цифрови услуги в областта на социалното осигуряване и обмен на социално-осигурителна информация.

Вицепремиерът по управление на европейските средства е определен за национален координатор на участието на България в инициативата „Партньорство за открито управление“

С решение на Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов бе определен за ръководител на Съвета за координация на участието на България в Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“.

„Партньорството за открито управление“ (ПОУ) е многостранна инициатива, която има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението. Страната ни вече 10 години е активен участник в инициативата, като до момента българските правителства са приели и изпълнили три национални плана за действие. Трайно застъпени в тях са целевите области прозрачност и достъп до информация, отворени данни, почтено управление и гражданското участие.

Четвъртият национален план за действие бе приет на 29.07 т.г., като включените в него мерки за първи път бяха разработени и одобрени след дискусия съвместно от представители на държавни институции и граждански организации. Като форум за реализация в най-висока степен на гражданското участие, Съветът за координация подпомага процесите по съвместното вземане и изпълнение на решения от администрацията и заинтересованите страни, действа като механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на мерките на плана - както от заинтересованите страни, така и от широката общественост.

Мандатът на Съвета съвпада с действието на Четвъртия национален план за действие - до 31.12.2024 г., през септември предстои първото му заседание.

Вицепремиерът Атанас Пеканов ще ръководи Съвета за развитие на гражданското общество

Заместник министър-председателят Атанас Пеканов е новият председател на Съвета за развитие на гражданското общество /СРГО/, реши правителството.

Като консултативен орган на Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество, СРГО се ръководи от вицепремиер - единственият представител на държавата в Съвета, който води заседанията му, но не участва в гласуването при вземането на решения. 15 са членовете на консултативния орган, 14 от които са юридически лица с нестопанска цел с минимум 5 години опит в осъществяването на общественополезни дейности в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие.

Съставът на СРГО бе определен с национално електронно гласуване и включва организациите Фондация „Български център за нестопанско право“, Сдружение „Български дарителски форум“. Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Фондация „Светът на Мария“, Фондация „Български фонд за жените“, сдружение "Асоциация на европейските журналисти - България", Фондация „Заедно в час“, Сдружение „Български Червен кръст“, Сдружение „Български хелзинкски комитет“ , Фондация „За нашите деца“, Сдружение "Асоциация на парковете в България", Сдружение „Българска асоциация за алтернативен туризъм“, Фондация „Карин дом“ и Сдружение „Еквилибриум“.

Одобрен е План за действие за изпълнение на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта за периода 2022 г. - 2023 г.

Министерският съвет одобри План за действие за изпълнение на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта (2015-2024 г.) за периода 2022 г. - 2023 г.

Планът е разработен от работна група, определена от министъра на младежта и спорта, който е координиращ орган за изпълнение на стратегията. Водещата роля при изготвянето му е на Антидопинговия център като национална антидопингова организация - специализиран орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта.

В плана е включен отчет за изпълнение на оперативните цели от Плана за действие за периода 16.07.2020 г. - 30.06.2022 г.

В плана за периода 2022-2023 г. се запазват постоянните дейности като организиране на кампании срещу употребата на допинг и информиране на обществеността за вредата от употребата на допинг.

Разрешава се участието на до 6 военнослужещи от състава на Националния мобилен модул по комуникационно-информационни системи на НАТО в Мисията на НАТО в Ирак

Министерският съвет прие решение, с което разрешава участието на до 6 военнослужещи от състава на Националния мобилен модул по комуникационно-информационни системи на НАТО в Мисията на НАТО в Ирак (NMI) за период до 6 месеца, считано след 01.11.2022 г.

Ръководството на Министерството на отбраната счита успешното постигане на целите на NMI за един от ключовите фактори в цялостния процес за постигане на сигурност в региона, трайно решение за подобряване на сигурността и предотвратяване на възстановяването на Ислямска държава (ИД).

Комуникационно-информационните специалисти от националния мобилен модул ще осъществяват комуникационната и информационна поддръжка на щаба на мисията в Ирак.

Министерският съвет прие  и друго решение, с което изменя РМС № 79 от 2013 г. за разрешаване участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на Европейския съюз за обучение на силите за сигурност на Република Мали.

С това решение се цели да се уеднакви размерът на командировъчните средства за военнослужещите от въоръжените сили на Република България, участващи в състава на операции и мисии извън територията на страната с оценка за степента на риска „ВИСОКА“.

Одобрени са промени в Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната

Със свое постановление правителството прие промени в ПМС № 168 от юли 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.

С тях се цели постигане на съгласуваност между членовете на Съвета със сегашния състав на Министерския съвет. Като членове на Координационния съвет, наричан накратко „Съветът“, са включени заместник министър-председателят по управление на европейските средства и главният секретар на Администрацията на Министерския съвет, които ще бъдат ръководители на две от експертните работни групи към Съвета, както и заместник-министър на електронното управление. Направени са и промени с цел прецизиране и актуализиране на функциите на Съвета, насочени към още по-ефективно осъществяване на практическата подготовка на страната ни за присъединяване към еврозоната. Така Координационният съвет ще може по-пълноценно и ефективно да изпълнява функциите си, свързани с осъществяването на практическата подготовка за присъединяване към еврозоната.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за 2022 г.

Одобрените допълнителни разходи в размер на 1 411 301 лева по бюджета на агенцията за 2022г. ще послужат за възстановяване на държавни резерви, представляващи лекарствени продукти, медицински изделия и болнично-медицинско оборудване, необходими за преодоляване на последиците от кризисни ситуации.       

Одобрени са допълнителни разходи за изплащане на стипендии по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г., приета с ПМС № 94 от 2022 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства на обща стойност 148 635 лв. за изплащане на отпуснатите стипендии на ученици от държавните спортни училища и ученици от общински и частни училища през второто тримесечие на 2022 година.

Необходимите средства са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2022 г.

Правителството одобри изплащането на обезщетения след обявяване на едностранна декларация по жалбата пред ЕСПЧ

Правителството прие решение за одобряване на едностранна декларация по делото „Костов срещу България“, жалба № 32731/17 пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

С горепосоченото дело се повдигат оплаквания за нарушения по чл. 3 (забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отношение или наказание) и чл. 13 (право на ефективни правни средства за защита) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят твърди по-конкретно, че действията на полицейските служители при обездвижването и при привеждането му в психиатрична болница представляват нарушение на забраната за нечовешко или унизително отнасяне и не разполага с ефективно правно средство за защита относно оплакванията си за нарушение на забраната за нечовешко или унизително отнасяне.

В светлината на константната практика на ЕСПЧ, Съдът даде възможност за постигане на приятелски споразумения между страните на основание чл. 39 от Конвенцията при условия, предложени от Съда, но наследницата на жалбоподателя отказа това.

Определеното обезщетение възлиза на 16 400 евро и ще бъде изплатено след одобряването на едностранната декларация от ЕСПЧ.

Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения по три осъдителни решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 28 164 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 17.05 - 05.07.2022 г.

България открива почетно консулство в Сингапур

Министерският съвет прие решение за откриване на почетно консулство на България в Сингапур и за назначаване на сингапурския гражданин г-н Го Чи Хау Ланкс за почетен консул на страната ни.

Сингапур е наш важен партньор в региона, като през настоящата година честваме 55 години от установяването на дипломатическите отношения. Очакваме разкриването на почетно консулство да допринесе за развитието на значителния потенциал на двустранните сътрудничеството в туризма, образователния и културния обмен и други перспективни области.

България открива генерално консулство в Лион, Франция

Министерският съвет прие решение за откриването на Генерално консулство на Република България във Френската република със седалище в гр. Лион и с консулски окръг, обхващащ регионите Оверн-Рон-Алп, Нова Аквитания, Окситания, Прованс - Алп-Кот д'Азюр и Корсика.

Откриването на консулското представителство е аргументирано с необходимостта от подобряване на консулското обслужване на българските граждани във Франция, вследствие на техния постоянно нарастващ брой, който не е съпроводен от съответно увеличаване на капацитета за консулско обслужване на българската общност. До този момент на територията на Франция консулско обслужване можеше да бъде получено единствено в дипломатическото ни представителство в Париж, което създава значителни затруднения за българската общност, по-голямата част, от която е концентрирана именно в Южна Франция - Марсилия, Лион, Тулуза, Ница, Бордо, Монпелие. В региона Оверн-Рон-Алп, административен център на който е гр. Лион, живеят около 7000 български граждани. Разкриването на Генерално консулство на България в Лион с посочения по-горе консулски окръг би обслужвало между 30 000 - 40 000 български граждани.

Откриването на Генерално консулство в гр. Лион ще допринесе също за повишаване на равнището и интензитета на политическия диалог и сътрудничеството с втория по брой на население регион във Франция и втория най-богат френски регион със значителна политическа и икономическа тежест. Градът е голям научен и изследователски център, вкл. в областта на здравеопазването - по отношение на ваксините и борба с раковите заболявания, а също и седалище на Бюрото на Световната здравна организация за подготовка и отговор на държавите срещу епидемиите; седалище на Международния център за изследване на раковите заболявания /структура към СЗО/ и др. Градът е седалище и на Международната организация на криминалната полиция ИНТЕРПОЛ.

За финансовото обезпечаване по откриването на генералното консулство Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на МВнР за 2022 г. в размер 995 600 лева.

България открива консулство в гр. Единбург, Шотландия

Министерският съвет прие решение за откриване на Консулство на Република България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище в гр. Единбург и с консулски окръг, обхващащ териториите на Шотландия и Северна Ирландия, както и окръзите Камбрия, Нортамбърланд, Дъръм и Тайн енд Уеър в Англия.

Откриването на консулство на Република България в гр. Единбург е аргументирано от нарастващия брой български граждани на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. По данни на Хоум офис към 31 декември 2021 г. броят на получилите статут на уседналост български граждани е 289 700.

През април 2021 г. български граждани в Обединеното кралство организираха петиция, подкрепена от 800 български граждани в Шотландия, за откриване на консулство на Република България със седалище в гр. Единбург.

Консулството ще съдейства за подобряване на консулското и административно обслужване на българските граждани, пребиваващи на територии отдалечени от Лондон, където функционира единствената дипломатическа мисия на Република България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Консулството ще предоставя по-лесен и бърз достъп до консулски услуги като подаване на заявление за издаване на български документи за самоличност, извършване на нотариални заверки и на пълномощни и декларации, както и получаване на актове за гражданско състояние.

Откриването на консулство в гр. Единбург ще повиши интензитета на политическия диалог и създаде нови възможности за задълбочаване на двустранното сътрудничеството в търговско-икономическите отношения, образованието и науката, културата и туризма.

За финансовото обезпечаване по откриването на консулството Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на МВнР за 2022 г. в размер в размер 671 200 лв.

България открива генерално консулство в Дюселдорф, Германия

Министерският съвет прие решение за откриването на Генерално консулство на Република България със седалище в гр. Дюселдорф, Германия, с консулски окръг, обхващащ федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Откриването на Генерално консулство в гр. Дюселдорф, Федерална Република Германия и обособяването на провинция Северен Рейн-Вестфалия като негов консулски окръг значително ще подобри достъпа на българските граждани до административни и консулски услуги и ще оптимизира дейността на Генералното консулство на Република България във Франкфурт на Майн, чийто консулски окръг се променя от обхващащ федералните провинции Хесен, Северен Рейн-Вестфалия, Райнланд-Пфалц и Саарланд, на обхващащ федералните провинции Хесен, Райнланд-Пфалц, Саарланд, поради изключително високата натовареност. Живеещите на територията на Германия български граждани, по официални данни на германската държава към 31.12.2021 г., възлизат на 410 890 хил. души, като в края на 2021 г. в провинция Северен Рейн-Вестфалия са регистрирани 96 715 български граждани.

Отчитайки икономическия потенциал на провинция Северен Рейн-Вестфалия, както и перспективите за развитие на двустранното сътрудничество в различните сфери на взаимен интерес, откриването на генералното консулство ще има реален принос не само в засилването на административния капацитет на консулското присъствие, но и за активизиране на диалога на местно ниво и задълбочаване на търговско- икономическите отношения. Това ще допринесе включително и за популяризиране на България като привлекателна туристическа дестинация и за насърчаване на сътрудничество в областта на културата, науката и образованието. Сред 16-те федерални провинции, Северен Рейн-Вестфалия е най-големият външнотърговски партньор на България. Провинцията е водещ инвеститор в България, поради концентрацията на значими мултинационални компании и голям брой малки и средни предприятия.

За финансовото обезпечаване по откриването на генералното консулство Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на МВнР за 2022 г. в размер 1 052 600 лв.

Министрите за Кохезионната политика на ЕС ще обсъдят сближаването в ЕС след 2027 г.

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за Кохезията, която ще се проведе на 1-2 септември 2022 г. в Прага. На срещата ще бъде поставено началото на дебата каква да бъде политиката в следващия програмен период, за да върви успешно Европа към цифровия и зеления преход. Важен въпрос, който стои пред министрите, е и каква да бъде ролята на Кохезионната политика при кризи и извънредни ситуации, като днешните.

Страната ни ще призове устойчивото развитие на ЕС да се върне във фокуса при вземането на решения за бъдещето. Останалите европейски политики също трябва да отчитат целта за балансирано териториално развитие на Съюза. Икономическото, социално и териториално сближаване е дългогодишен процес, който изисква надграждане и последователни усилия, се казва още в позицията ни. Важна задача, която си поставяме, е и опростеното прилагане на фондовете по общи и хармонизирани правила винаги, когато това е възможно.

Ще обърнем внимание, че регионите на ЕС не са еднакви и по различен начин могат да допринесат, за да се реализират европейските приоритети, при условие че са отчетени нуждите и особеностите на всеки отделен регион. Изборът къде и как да бъдат насочени инвестициите следва да бъде на държавите-членки. България е уверена в реформите към цифровия и зеления преход, но той трябва да бъде плавен и справедлив. Един от най-критичните въпроси, с който ЕС ще трябва да се справи дългосрочно, са тревожните демографски тенденции, става ясно от позицията.

Приветстваме координирания и бърз финансов отговор, който Кохезионната политика даде на последиците от пандемията COVID-19 и бежанската вълна от Украйна. Въпреки това реакцията на кризи, основно чрез Структурните и Кохезионния Фондове, не трябва да се превръща в регулярна практика, тъй като рискуваме да бъде изместен фокусът от дългосрочните цели пред политиката. Европа трябва да бъде по-активна в управлението на глобалните процеси и явления, за да се избегне необходимостта от честа реакция на кризи, се казва в края на позицията ни.

Одобрена е българската позиция за неформалното заседание на EPSCO, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 7 септември, в гр. Прага, Чехия.

Здравните министри на ЕС ще обсъдят темите за изпълнението на Европейския план за борба с рака, ваксинацията и въздействието на войната в Украйна върху общественото здраве.

По първата тема според България споделените усилия на целия ЕС следва да осигурят достатъчно финансови средства за изпълнение на необходимите мерки по Европейския план за борба с рака както на национално, така и на европейско ниво. Усилията трябва да са насочени към няколко стъпки - осигуряване на равни възможности за участие на държавите в процесите; улесняване на европейските процедури и адекватно финансиране; разработване на насоки за кандидат-центровете и обмен на опит.

По отношение на ваксинацията, страната ни ще сподели необходимостта от единство в борбата с дезинформацията за ваксините; предоставяне на повече данни за постковид синдромите, както и за имунитета след ваксинация и след преболедуване.

По отношение на темата за Украйна България смята, че ЕС следва да продължи да полага усилия за подкрепа на държавите членки за справяне със ситуацията. Страната ни е солидарна с украинския народ и считаме, че усилията трябва да бъдат насочени най-вече върху закрилата на здравето на пациента, предвид кризата в Украйна.

По време на срещата на Борда на HERA на ниво министри ще бъдат обсъдени договорите за COVID-19 ваксини и съвместни поръчки с участието на представители от Pfizer/BioNTech и Moderna.

Одобрена е позицията на страната ни по дело С-292/22 на Съда на Европейския съюз

Със свое решение правителството одобри позицията на Република България по дело С-292/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна. Запитването е във връзка с висящо пред него административнонаказателно дело за обжалване на решение на първоинстанционен съд, с което е отменено наказателно постановление на Териториална дирекция Митница Варна в „Агенция Митници“ за налагане на имуществена санкция на търговско дружество в размер на 17 895,95 лв.

С решението правителството дава и съгласие за встъпване в производството. Конституирането на Република България като страна по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от СЕС с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

Одобрен е проект на споразумение за мрежови услуги между ЕВРОКОНТРОЛ и ДАНС

Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на проект на Споразумение за NM В2В мрежови услуги между ЕВРОКОНТРОЛ и Държавна агенция „Национална сигурност”, като основа за водене на преговори.

Споразумението предвижда подобряване на софтуера, необходим за наблюдаване на пълнотата на съобщенията с данни на пътниците, изпращани от въздушните превозвачи, който ще се ползва от Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни за пътниците в Република България, превозвани по въздух.

Споразумението ще бъде подписано от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” без последващо утвърждаване и обнародване.

Мерки за подкрепа за бежанците от Украйна ще бъдат обезпечени със средства от ОП „Добро управление“

Министерският съвет прие решение за изменение на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020, съфинансирана от съфинансирана от Европейския социален фонд и от държавния бюджет.

С промените се осигурява допълнителен финансов ресурс в размер на 42.6 млн. лв. за изпълнение на мерки за справяне с миграционните предизвикателства, настъпили вследствие на военния конфликт в Украйна. С включените мерки ще се осигури покриването на основните нужди и оказването на подкрепа на лицата, разселени от Украйна, на които е предоставена временна закрила в Република България.

 В съответствие с принципа на партньорство мерките са съгласувани от всички заинтересовани страни с оглед успешното им реализиране в обхвата на оперативната програма.

МТС започва преговори с ЕК за повече инвестиции в инфраструктура по „коридорите за солидарността“ между ЕС и Украйна

Правителството разреши Министерството на транспорта и съобщенията да проведе преговори с Европейската комисия за финансиране на дейности за увеличаване на инфраструктурния капацитет на България, съгласно Плана за действие за „Коридори за солидарността“ между ЕС и Украйна. Средствата могат да бъдат осигурени от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г., след одобрение на Европейската комисия за преструктуриране на дейности в програмата.

Износът от Украйна беше драстично ограничен поради блокадата на украинските черноморски пристанища от руския военноморски флот. Преди войната 90 % от износа на зърно и маслодайни семена се осъществяваше през тези пристанища.

Предвид това Европейската комисия прие План за действие „Коридори на солидарността“ ЕС - Украйна, който цели да помогне на Украйна да изнася селскостопанската си продукция. Във връзка с изпълнението на този план, България се ангажира да положи максимални усилия за осъществяване на превозите на зърно от Украйна по транспортните маршрути и по всяко направление от железопътната мрежа на страната.

Одобрен е Девети национален доклад на Република България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Девети национален доклад на Република България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност и за определяне състава на делегацията на Република България за участие в съвещанието за преглед на националните доклади. Прегледът на Националния доклад ще се проведе от 20 до 31 март 2023г. в МААЕ, Виена.

Деветият национален доклад предоставя информация за напредъка на основните дейности и изпълнението на планираните мерки за повишаване безопасността на ядрените съоръжения. В доклада са отразени подробно извършените през отчетния период оценки и анализи на безопасността, използваните методи, получените резултати и главните заключения. По всеки член от Конвенцията е докладвано изпълнението на произтичащите от него задължения.

Особено внимание е отделено на изпълнените мерки за повишаване безопасността на намиращите се в експлоатация ядрени енергийни блокове и решаването на важните за безопасността въпроси, представени на предишния преглед. Разгледана е и безопасността при експлоатацията на ядрените съоръжения, регулаторните практики в областта на актуализирането на законодателната рамка, лицензирането, контролната и инспекционната дейност.

С Решението на Министерския съвет се определя съставът на делегацията на Република България за участие в съвещанието за преглед на националните доклади по Конвенцията за ядрена безопасност.

Постановлението на МС няма да окаже въздействие върху държавния бюджет.

МС одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност” на ДП РАО

Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО). Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданското дружество „Български национален застрахователен ядрен пул” за срок от една година.

Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност” се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, както и в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Съгласно чл. 129, ал. 2 от него, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.

На ДП РАО са предоставени за експлоатация съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци на специализираните поделения „Радиоактивни отпадъци – Козлодуй” и „Извеждане от експлоатация – Козлодуй”. ДП РАО притежава и лицензни за извеждане от експлоатация на блоковете 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”.

Правителството одобри проект на Споразумение за поддръжка на фарватера на река Дунав между България и Сърбия

Правителството одобри проект на Споразумение за сътрудничество по техническата поддръжка на фарватера на река Дунав между Министерството на транспорта и съобщенията на Република България и Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата на Република Сърбия.

Документът предвижда сътрудничество в действията по техническата поддръжка на участъка от река Дунав, който е отговорност на Република България, в критичните за корабоплаването сектори от фарватера в участъка между км 610 и км 375.

Сръбската страна ще осигури техническите средства и необходимите за изпълнението човешки, материални и финансови ресурси.

От своя страна България се ангажира с подготовка на необходимата техническа документация за драгирането, както и с извършването на контролни хидрографски измервания.