site.btaПрезидентът Румен Радев: Не можем да градим добросъседство и устойчиво европейско бъдеще с език на омразата, фалшификации и обиди към българите

Държавният глава присъства на представянето на книгата на доц. д-р Спас Ташев „Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г.“

Вярвам, че  всеки български политик и общественик, който се изправя пред европейските въпроси и темата за мястото на РСМ в тях, трябва много ясно да си дава сметка, че държавните позиции трябва да се градят на база на обективните исторически факти, на експертиза и на правата на човека. Това каза президентът Румен Радев по време на представянето на книгата на доц. д-р Спас Ташев „Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г.“, която беше представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В словото си държавният глава определи като един от големите пропуски на България в съвременната й история неглижирането на въпроса за съдбините на българите в РСМакедония и техните права.

„Тях ги няма в Декларацията за добросъседство и приятелство от 1999 г., няма ги в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017г., няма ги и в Националната рамкова позиция от 2019-а година. Когато България наложи съвсем основателно вето върху започването на преговорите за членство от края на 2020 г., българите в РСМ и техните права също не бяха част от мотивите. В същото време натискът върху страната ни да отворим вратите за начало на преговорите растеше неимоверно“, напомни президентът, допълвайки, че днес всеки говори за конституционни промени и равноправие на гражданите с българско самосъзнание в РСМ, но преди две години този проблем е бил забранена тема в комуникацията между двете страни.

Румен Радев уточни, че е поставил и отстоява въпроса за правата на българите в РСМ не от стремеж към разпалване на исторически спор между две балкански държави, а като проблем, който засяга фундамента от ценности и принципи, на който се гради Европейският съюз – правата на човека, борбата с езика на омразата и недопускането му в рамките на общото европейско семейство.

„Ако ние сме отговорна страна член на ЕС, която уважава своето минало и всички хора, които са отдали живота си за нашето бъдеще, няма как да се откажем от тези позиции, защото това е честната позиция като членове на ЕС“, каза президентът и припомни, че преди дни е изпратил писма до всички европейски лидери и институции, в които е обяснил важни процеси от миналото, но и актуални предизвикателства от настоящето. Не можем да градим добросъседство и устойчиво бъдеще с език на омразата и обиди към българите в учебниците, неразкрити архиви на службите за погромите над българите в Македония и продължаваща дискриминация, категоричен е държавният глава.

Присъединяването на РСМ към Европейския съюз е процес, който България приветства не заради геополитически фактори, обясни президентът и напомни за историческата и културна свързаност между двете страни, която продължава вече 13 столетия.

„Пред нас е общото европейско бъдеще. Ние не поставяме никакви нови условия. Ние искаме единствено да се изпълнят поети вече ангажименти, които са залегнали в преговорната рамка, която много ясно описва какво да се прави“, каза още държавният глава.