site.btaБХК: Атаките във ВСС срещу изобличаването на търговията с влияние и гражданското общество са позор

Дълбоко разочарование и смущение предизвикват коментарите на съдия Галя Георгиева от Апелативен съд – София по време на изслушването ѝ по казуса с Мартин Божанов, по прякор „Нотариуса“ на 6 март 2024 г. пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет. Тази активност на Прокурорската колегия продължава и днес, 13 март 2024 г., с въпроси към прокурори.

Важно уточнение е, че съдия Галя Георгиева беше изслушана от Прокурорската колегия по нейно желание. Тя направи серия изявления, с които явно се противопостави на изобличаването на една от организираните престъпни групи, търгуващи с влияние в съдебната власт. Вместо да защитава независимостта на съдебната власт, Георгиева атакува гражданското общество, спомогнало за разкриване на сериозна корупция и търговия с влияние именно сред магистрати. Същевременно тя защити подслушването на магистрати – способ, посочен като инструмент за поставянето им във зависимости, и омаловажи престъпните закани към колеги-магистрати, пострадали или свидетели за дейността на организирани престъпни групи с участието на магистрати.

Съдия Георгиева открито нападна Фондация „Антикорупционен фонд“ – организация с изключителни постижения по документирането и изобличаването на търговията с влияние в съдебната власт през последните години. Тя използва език и внушения, които международната демократична общност е заклеймявала многократно като насочени срещу гражданските свободи. Георгиева постави под въпрос легитимността на дейността на организацията поради участието на чужди граждани в органите ѝ на управление. Този оклеветяващ речитатив, който стигматизира критичните към властта организации като „чуждестранни агенти“, противници на родолюбието и националната идентичност, е характерен повече за националистически партии и тоталитарни режими и техните лидери, отколкото на магистрат, който правораздава в едно демократично общество. От висотата на своята професия на съдия, Галя Георгиева използва недвусмислени препратки, включително с насоки за промяна на законодателството за юридическите лица с нестопанска цел в посока на ограничаване на правото на мирно сдружаване на дискриминационна основа (чуждестранен произход или гражданство) и за етикетирането на гражданския сектор като заплаха за националната сигурност. Подобни предложения са в грубо противоречие с международните стандарти по правата на човека.

Изключително тревожно е магистрат да заема подобни недемократични позиции, а членовете на Прокурорската колегия не само да слушат безкритично, но и да подават удобни реплики към изслушваната. Припомняме, че през юли 2022 г. станахме свидетели на подобни изявления и от член на ВСС, Боян Новански, чиято оставка поискахме заради неговото демонстративно незачитане на гражданското общество. Г-н Новански не подаде оставката си и продължава да участва в решенията за управлението на съдебната власт и досега.

Буди недоумение форумът, който съдия Георгиева е избрала, за да направи изказванията си, предвид, че изглежда тя се оплаква от разпространени през 2021 г. твърдения от страна на фондация „Антикорупционен фонд“. Според нея последните накърняват доброто ѝ име. Като всеки български гражданин съдия Георгиева е имала, а и все още има, законовата възможност да защити доброто си име пред съда като заведе иск или тъжба срещу съответните лица.

Друг коментари явно бяха насочени срещу публичните изяви на съдия Владислава Цариградска. С омаловажителен тон, Галя Георгиева заяви, че и тя е пострадала от подсъдим, когото е осъдила, като от контекста стана ясно, че не отдава на това обстоятелство особена тежест и значение. Това, както и част от въпросите на членове на Прокурорската колегия, нормализираха заплахите, включително заканите за убийство към съдия Цариградска или членове на нейното семейство. Поради това призоваваме разследващите органи, част от системата на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата - но не и членовете на самата Прокурорска колегия, да проведат задълбочено разследване на заканите срещу съдия Цариградска и нейното семейство, което да доведе до разкриване на действителните им извършители и поръчители, както и мотивацията, с която са сторени. Разследващите органи дължат на българското общество максимална публичност на хода и резултатите на действията по разследване, предвид изключителния обществен интерес от защита на сигурността и независимостта на съдебната власт – една от трите власти в държавата и част от нейните основи.

Съдия Георгиева нормализира и употребата на специални разузнавателни средства спрямо съдии. Така тя създава у незапознати с правните норми слушатели, че това е често употребим и най-вече законен начин за следене на съдии. А всъщност, напротив, налице са данни, че именно нерегламентирано подслушване е едно от средствата, чрез които организирани престъпни групи реализират контрол и поставяне в зависимост на магистрати. Поради това от БХК призоваваме компетентните органи да извършат проверки на всеки отделен случай на употреба на специални разузнавателни средства спрямо магистрат.

Тези атаки – срещу изобличаването на търговията с влияние и срещу гражданското общество – са позор. Нещо повече – те са колаборационизъм на фона на скритата война срещу демокрацията и независимата съдебна власт, разкритията за чиито чудовищни мащаби виждаме едва напоследък.

Бездействието – или поне ненавременна и непрозрачна реакция – на отговорните институции пред лицето на тази най-сериозна заплаха за държавността и върховенството на правото в България в новата ни демократична история хвърлят сянка на съмнение върху размерите и дълбочината на престъпното влияние и обвързаности в системата на трите власти. Те имат (само)изобличителна сила. Призоваваме медиите и българската общественост към изостряне на вниманието към този екзистенциален въпрос и изискване на прозрачност и отчетност от трите власти в борбата с тази заплаха.