site.bta Център за изследване на демокрацията: Децентрализацията на електроенергийното производство означава повече енергийна сигурност, по-ниски сметки за потребление и повече инвестиции за гражданите

Последният анализ на Центъра за изследване на демокрацията разработва конкретни препоръки за подобряване на законодателната и регулаторна рамка за декарбонизация и демократизация на електроенергийната система на България

Децентрализираното производство на електроенергия е в центъра на бурното развитие на ВЕИ сектора в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни предизвикателства, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.

С последните промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници беше предприет опит за хармонизиране на националното законодателство на България с европейското право. Целта е да се отключи потенциала за малки, децентрализирани мощности, разпръснати из цялата страна, които да допринесат за намаляването на разходите за енергийно потребление и да превърнат българските граждани в активни участници на пазара на електроенергия.

Това са част от изводите от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който беше представен по време на кръгла маса, озаглавена „ВЕИ на бързи обороти: премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на прехода“ на 27-ти февруари в София.

Освен екипа на Центъра, в дискусията взеха участие Николай Налбантов, директор, Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие в Министерството на енергетиката, Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Вера Карабашлиева, ръководител на екипа, „Енергийна политика“ към EVN България, както и Тодор Попов, директор на Дирекция „Административно, правно и информационно обслужване” при община Габрово.

Анализът на промените в законодателството е критичен преглед на добрите практики от други страни-членки на ЕС за транспониране на европейското ВЕИ законодателство. Той допринася за разработването на конкретни препоръки за промени в българската регулаторна рамка за насърчаване на ВЕИ инвестициите, с акцент върху децентрализацията на производството на електроенергия и стимулирането на енергийното гражданство.

Непрозрачните механизми за разпределяне на мрежовия капацитет затруднява ефективното разработване на нови ВЕИ проекти. Липсата на ясна методология за оценка на разходите за присъединяване допълнително усложнява инвестициите. От друга страна административните процедури, свързани с екологичните и строителните разрешителни за изграждане на ВЕИ проекти, водят до чувствително забавяне на проектите, като често определените в закона срокове за извършване на отделните процедури биват нарушавани. Също така различното тълкуване на законодателството от страна на компетентните органи може да доведе до дискриминиращо отношение на един участник спрямо друг.

Подобряването на административните процедури ще зависи от създаването на централно координационно звено, което да хармонизира практиката на всички местни власти по управлението на административните процедури, през които преминават ВЕИ проектите.

За да се изяснят процесите на споделяне и отчитане на произведената и потребената електроенергия следва подробно да се анализират разходите и ползите от разгръщането на енергийните общности, както и за установяване на ясни правила за разпределение на тези разходи между различните страни.

Николай Налбантов сподели, че във връзка с транспонирането на новата Директива 2023/2413 (RED III) се очакват две последователни изменения на ЗЕВИ през 2024 г., които в момента се подготвят под формата на нови законодателни текстове, и които ще бъдат обсъдени с широк кръг от заинтересовани лица. Той подчерта, че освен фокус върху реформата на регулаторната рамка е необходимо да има и политически решения за засилване на мотивацията на гражданите и енергийните общности да се превърнат в истински активни участници на електроенергийния пазар.

Иван Иванов подчерта, че последиците от войната в Украйна за енергийния й сектор, а именно загубата на 40% от производствените мощности на страната, са важен урок за това, че децентрализацията е един от най-важните стълбове на енергийната сигурност. Той сподели, че има огромен интерес към присъединяване на нови ВЕИ мощности, но едновременно подчерта, че само за последните 5 месеца в комисията са постъпили близо 100 жалби относно откази на електроразпределителните дружества да присъединят нови системи, поради липса на капацитет. Именно заради това фокусът на децентрализацията на ВЕИ производството следва да бъде разширяването и обновяването на мрежите посредством ускоряването на използването на средствата от Модернизационния фонд, както и реалното изпълнение на заложените инвестиции на мрежовите оператори.

Вера Карабашлиева сподели, че въвеждането на гаранция за запазване на капацитет от страна на инвеститорите е важен инструмент за отсяване на спекулативните проекти. Тя подчерта, че се работи активно върху цифров модел за разпределение на капацитета на мрежата, за да се ускори изчисляването на неговата наличност по основните точки на присъединяване. Тя наблегна, че както се обсъждат методите за ускоряване на ВЕИ инвестициите, така следва да се ангажира финансов и политически ресурс за разширението и модернизацията на капацитета на мрежата, където самите разпределителните дружества се сблъскват с административни пречки и затруднения.

Говорителите се обединиха около необходимостта от дългосрочна стратегия за сектора, която да се фокусира върху децентрализацията и демократизацията на енергийния пазар, вместо върху големи централизирани енергийни проекти. Електроразпределителните мрежи бяха определени като гръбнакът на енергийния преход и говорителите бяха единодушни относно необходимостта в инвестиции за модернизиране и надграждане на капацитета на мрежата.

* * *

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.bg.