site.btaСдружение “Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели”: Писмо до редакцията на в. „Торонто Стар“

Писмо до редакцията на в. „Торонто Стар“, подписано от ръководителите на десетки организации на македонски българи, живеещи в САЩ, Канада, Западна Европа, Северна Македония и България

Повод за писмото е публикуваната във в. „Торонто Стар“ статия на Мето Колоски, президент на подкрепяната от властите в Скопие Обединена македонска диаспора.

На вниманието на Ан Мари Оуенс

Редактор на Торонто Стар

1 Yonge St Ste 400, 

Торонто, Онтарио

M5E 1E5

city@thestar.ca

lettertoed@thestar.ca

Копие до

Н. Пр. г-н Гавин Бъкан

Посланик на Канада, акредитиран в България

bucst@international.gc.ca

Уважаема г-жо Оуенс,

Прочетохме с огромна изненада статията на Мето Колоски от 2 януари 2024 г. в Торонто Стар и бихме искали да изразим категоричното си несъгласие с редица неверни и неточни твърдения или лъжи за миналото и настоящето на географската област Македония, части от която се намират в четири държави: Гърция, Северна Македония, България и Албания. Авторът фалшифицира цялото минало на населението на Македония и внушава многовековното съществуване на някакви „етнически македонци“, въпреки че нито една официална статистика не е регистрирала наличието на такива до 1944 г. Описаната практика съответства на духа на югославската комунистическа пропаганда, която е разработена в Белград и Москва. М. Колоски отправя безпочвени обвинения към България и Гърция, с което цели да се задълбочи нестабилността и противопоставянето в Централните Балкани, което обслужва интересите на Сърбия и Русия в региона. В същото време чрез тези фалшификации се оправдава продължаващото и днес системно нарушаване на основните човешки права на българите в Северна Македония.

За да не останат заблуди, трябва да подчертаем, че:

- След Великото преселение на народите, когато започна формирането на съвременната политическа и етнографска карта на Европа, в географската област Македония, която по това време е част от българската държава, на базата на въведеният общ държавен език и приета религия, се формира българската народност;

- Когато Византия завладява първата българска държава през 1018 г., тя съхранява автономията на българската църква, чието седалище е в Охрид, днес в Северна Македония. Тази църква под името „Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България“ съществува до 1767 г.;

- Когато Османската империя владее Македония, тя признава наличието на български народ в нея, който има свои училища и църкви и издава книжнина на български език;

- След разпокъсването на българския народ през 1878 г., когато Македония остава в Османската империя, българите в тази област повеждат борба първо за автономия, а след това за независимост;

- Когато през 1913 г. географската област Македония е завладяна от няколко балкански държави, територията на днешна Северна Македония е завзета от Сърбия и всички български училища и църкви там са унищожени, а на населението е забранено да изявява своята българска идентичност. Несъгласните са репресирани и избивани.

Въпреки този тираничен режим, емигриралите от Македония лица, когато се установяват в държави с демократично управление, се декларират като българи или българи от Македония (македонски българи) и създават свои македоно-български организации, училища и църкви.

Първата македоно-българската църква "Св. Кирил и Методий“ в Торонто е основана през 1910 г. и от тогава градът привлича все повече имигранти от Македония. През 60-те години на ХХ в. Торонто се оформя като най-големия задокеански център на македонските българи. Те изграждат четири свои македоно-български църкви. Към тях функционират библиотеки, зали и училища. Поддържат свои радио- и телевизионни емисии.

Учените и политиците в Северна Америка винаги са отстоявали истината за наличие на българско население в Македония, в потвърждение на което Ви изпращаме допълнителна справка. (Приложение 1) Когато през 1958 г. в Торонто се провежда 37-мия конгрес на Македонските патриотични организации (МПО), главен говорител е канадският министър на труда Майкъл Стар. В своята реч той заявява: „Македония, която даде славяно-българската азбука, четмо и писмо на всички славяни, Македония, която бе люлката на българската просвета и култура, трябва да бъде свободна. Чест прави на всички вас…, че вие не забравихте съдбата на първоначалната ви родина Македония и робската участ на вашите братя и сестри“. (Приложение 2)

В „Енциклопедия канадиана“ от 1960 г. се казва: „Броят на българо-македонските имигранти нараства след Втората световна война и особено след края на гражданската война в Гръцка Македония. Така до 1960 г. броят на българо-македонците в Торонто е 16000. Много от имигрантите се адаптираха бързо към канадския начин на живот”. (Приложение 3)

През 1978 г. в Торонто се провежда 57 конгрес на МПО. Тогава Вашият вестник „Торонто стар“ пише, че „повече от 6000 македонски българи в Канада и Съединените щати се събират в Метро през този празничен уикенд на Лейбър дей за годишния конгрес на Македонската патриотична организация на Северна Америка в хотел Харбър Кесъл Хилтън“. (Приложение 4)

Гост и главен говорител на този конгрес е канадският министър на мултикултурализма Норман Кафик. По този повод един от делегатите заявява: „бяхме изключително впечатлени от г-н Кафик — неговата топлота, искреност и очевидна вяра в мултикултурната политика на нашето канадско правителство – политика, която ние, първо като канадци, а също и като македонски българи, ценим и се възползваме толкова много от нея – политика, която желаем да бъде предоставена на всяко общество днес“. (Приложение 5)

За съжаление именно тези човешки права не бяха дадени на българите в Северна Македония след нейното отделяне от Югославия през 1991 г. Днес продължава да се води борба да бъдат признати човешките права на тези граждани на Северна Македония, които въпреки нестихващите репресии, все още съхраняват своята българска идентичност и желаят да я изявяват свободно. За съжаление властите в Скопие продължават да отказват да впишат в своята конституция частта от българския народ, която живее на тяхна територия. А това е основното условие, което ЕС поставя като задължително пред Северна Македония, за да може да започне преговори за членство в ЕС. 

Като вземете предвид изнесените тук факти, ние настояваме „Торонто стар“ да публикува нашата позиция като право на отговор на пропагандния текст на Мето Колоски.

Подписали:

Любчо Георгиевски – председател на забранения през 2023 г. от властите в Северна Македония Български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля.

Християн Пендиков – секретар на забранения през 2023 г. от властите в Северна Македония Български културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид.

Вида Боева-Попова, личен сътрудник на починалия през 1990 г. в Рим Иван Михайлов, последен лидер на македонското освободително движение, основано през 1893 г.

Бил Джорж, председател на МПО „Любен Димитров“, Торонто.

Пиер Гаврил, председател на МПО „Тодор Александров“, Брюксел.

Бошко Добревски, председател на МПО „Струмишката петорка“, Бразилия.

Георги Захариев, председател на МПО „Асен Аврамов“, Ню Йорк.

Елица Ризова, председател на МПО „Симеон Радев“, Лондон.

Цанко Серафимов, председател на МПО „Иван Михайлов“, Гоце Делчев, България.

Николай Йовев, председател на МПО „Борис Сарафов“, Благоевград, България.

Ник Бонев, представител на македонските българи в Лос Анджелис.

Александър Димитров, племенник на секретаря на МПО и главен редактор на „Македонска трибуна“.

Ива Беличка, председател на Канадско-българския център „Зорница“ и МПО „Монреал“.

Горан Серафимов – Чане, представител на Новата политическа имиграция от Северна Македония в България.

Спас Ташев – съпредседател на Сдружение на потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония, София, България.

Гореподписаните даваме съгласието си да бъдем представлявани от:

Александър Караджов, председател на МПО „Правда“, Торонто

+1647 5051047

akaradov@rogers.com

237 Sackville Street

Toronto

ON

Canada

Писмото на английски до в. „Торонто Стар“ и приложенията към него