site.btaПисмо - позиция на Български ПЕН Център

До

Министъра на културата 

на Република България

г-н Кръстю Кръстев 

До

Изпълнителния директор на НФК

г-н Сава Драгунчев

Копие: 

До Министъра на финансите

на Република България

г-н Асен Василев

Уважаеми господа,

Обръщаме се към Вас в качеството Ви на отговарящи за средствата, които българската държава отделя за култура. Излишно е да казваме, че орязването на финансите, предназначени за проекти в сферата на културата, е пряко свързано с проблемите в обществото, на които всеки ден сме свидетели - нарастващото насилие, демотивацията на младите и заминаването им от България, сбърканите обществени модели, агресията. Ясно е, че само чрез образование и култура можем да се надяваме да върнем доверието в успеха по заслуги и да  утвърждаваме необходимите на обществото ни ценности. Но това е дълъг разговор, в който сме готови да се включим.

Повод за днешното ни писмо обаче е една конкретна недомислица -  програмата „Преводи”, отворена за кандидатстване в рамките на конкурсите към Национален фонд култура. Тази година, точно годината, в която българският писател Георги Господинов спечели една от най-големите световни награди за литература (чрез превода си на английски език), средствата за подпомагане на преводи на български писатели са силно намалени. Налице са и много спънки по самата процедура. И за да не сме голословни, по-долу ви представяме позицията на една уважавана дългогодишна преводачка на българска литература – г-жа Мария-Йоанна Стоядинович:

„От два дни пред очите ми е текстът на новия конкурс и се чудя откъде да започна. С една дума, така представен и с такива условия, този конкурс може да се нарече само гавра с българската литература и с нейните преводачи.

Като преводач с повече от трийсет годишна практика и с преведени над 50 автори двупосочно от български на сръбски и от сръбски на български, както и всички мои колеги, захванали се с превод на българска литература, а и нашите издатели, с нетърпение очаквахме програмата „Преводи“.

Държа да подчертая, че на миналогодишния конкурс моят издател не успя да кандидатства поради непрофесионалното отношение на  работещите по приема на документи, поради падане на системата, поради изключително лошото напътствие за попълване на документите, поради куп недогледани неща …

Трудно можете да си представите труда, енергията и упорството, които влагат преводачите на българска литература зад граница, за да   убедят издателите да публикуват дадено заглавие. При това на проверени и авторитетни автори. Именно тези преводачи разчитат на помощта на държавата и така наречения „Фонд култура“.

Затова изисквам бърз отговор на следните въпроси, свързани с  програмата „Преводи ‘23“

1. Кои са мотивите да се ограничат участващите в конкурса издатели на такива само от страните-членки на ЕС и Швейцария? Кой закон, коя уредба, коя и чия заповед предвижда такъв прецедент в конкурс на българското Министерство на културата и Национален фонд Култура?

2. Бюджетът на програма „Преводи" възлиза на 75,600 лв. Максималният размер на финансиране за проект е 20,000 лв. Това означава, че ще бъдат приети за финансиране не повече от ПЕТ заглавия от български автори в превод на чужди езици. – В тези ПЕТ автори и ПЕТ заглавия се свежда цялата продукция на българската литература! Защо? Ако миналата година голяма част от средствата (300 000 лева), определени за финансиране, са били върнати, аз на свой ред питам – ЗАЩО?

3. Доколкото моят скромен интелектуален багаж разбира, програмата е насочена към чуждестранните издатели, Но!!! Как един чуждоговорящ издател ще влезе в сайта на НФК и програмата и ще се справи с изискванията, след като понастоящем, за да се регистрират, трябва да пишат на кирилица и на български. Как си представяте тази първа крачка? Аз си я представям със скоропостижно излизане от сайта.

4. Защо системата отхвърля който и да е ДДС номер, ако не е български? Какво означава това? Как е възможно да изисквате чужд издател да има български ДДС номер?!

5. Защо се изисква български данъчен номер за регистрация в системата на НФК?

6. Защо има на три различни места три различни дати за срока на конкурса?

7. Какво търсят „българските културни организации“ (в чужбина) в конкурса за превод?

8. Какво означава „при определяне на хонорара на преводача да се имат предвид препоръчаните цени на СПБ“? Дали вие мислите, че стандартът на живот навсякъде е като българския? Не мислете, че преводачите не знаят какви са цените за превод на художествена литература в Европа.

В името на българската литература и култура очаквам тези явни недомислици да бъдат променени, за да може подкрепата от държавата да бъде наистина реална. Издаването на българска литература извън границите на България и досега беше трудно. Сега ще стане невъзможно.

Срам и позор за българската „културна“ администрация!”

Уважаеми господа,

Надяваме се, че мнението на българските членове на ПЕН, както и на преводачите българисти по света, ще бъде взето под внимание, за да може всички заедно да работим за промотирането на държавата ни през литературата и културата.

Аксиния Михайлова, Алек Попов, Амелия Личева, председател на ПЕН-България, Владимир Зарев, Владимир Левчев, Владимир Шумелов, Георги Господинов, Георги Константинов, Елисавета Шапкарева, Захари Карабашлиев, Златка Тименова-Вълчева, Здравка Евтимова, Иван Христов, Йорданка Белева, Калин Терзийски, Кирил Топалов, Кристин Димитрова, Людмил Димитров, Лъчезар Лозанов, Маргарит Жеков, Милена Фучеджиева, Мирела Иванова, Митко Новков, Надя Попова, Невена Борисова, Николай Табаков, Петър Чухов, Роман Кисьов, Румен Денев, Румен Шомов, Станчо Пенчев, Теодора Димова,  Хайри Хамдан