site.btaСлед решение на ВКС Александър Радев ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за 13 години за убийството на Андреас Р. през 2022 г. в гр. Стамболийски

С Решение № 573/13.11.2024 г. по наказателно дело № 717/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 53/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, като намалява наложеното на Александър Радев наказание „лишаване от свобода“ от 15 години на 13 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационна жалба на Александър Радев срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 385/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея Радев е признат за виновен в това, че на 04.05.2022 г. в гр. Стамболийски умишлено умъртвил Андреас Р., гражданин на Германия, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 15 години. Осъден е и да заплати на гражданските ищци (родители на убития) сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени им от престъплението неимуществени вреди.

При извършения контрол ВКС намира, че решението на въззивната инстанция не почива на недопустими доказателствени източници, на предположения, на превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствения материал по делото, на игнориране на доказателства и факти, както и на пренебрегване на съществени възражения на защитата относно доказаността на авторството на деянието. Относимите към извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила. Апелативният съд е проконтролирал както доказателствената дейност на първоинстанционния съд, така и постановената от него присъда, като в рамките на правомощията си мотивирано е обосновал изводите си за възприетите фактически положения относно увреждащото поведение на подсъдимия спрямо пострадалия и неговия механизъм; обстоятелствата, при които е било извършено деянието; както и относно причинените увреждания вследствие на това посегателство.

В решението на ВКС се казва още, че въззивният съд много внимателно е анализирал и всички възражения на подсъдимия и защитата му и конкретно доводите във връзка с лансираните от Радев защитни тези, че нараняването в областта на корема му е в резултат на действия на пострадалия спрямо него; че не е извършвал никакви насочени към пострадалия действия с нож и че прободно-порезното нараняване в коремната област на пострадалия е от самонараняване – че Андреас Р. се е самонаранил с ножа при падане в резултат на спъване и залитане извън къщата. Според върховните съдии констатациите за недостоверност на поддържаните защитни тези са професионално изведени и солидно аргументирани с убедителните и необорени експертни изводи на съдебномедицинските експертизи. „Изводът на въззивната инстанция за доказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия е резултат от внимателно и задълбочено обсъждане и съпоставяне на цялата доказателствена съвкупност, при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали“, пише в мотивите.

Според касационната инстанция в пределите на вярно установените и доказани фактически положения правилно е приложен материалният закон, като законосъобразно е прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 от НК и че не е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана, респективно при превишаването ѝ. Върховните съдии потвърждават заключението на апелативния съд, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Съдебният състав на ВКС намира за основателно единствено възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд е акцентирал върху баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като някои от последните неправилно е определил като такива, а същевременно е подценил тежестта и значението на смекчаващите. Установените лоши личностни характеристични данни на подсъдимия, определящи го като склонен към саморазправа, със занижен самоконтрол, конфликтен и агресивен в отношенията си спрямо другите хора човек, безспорно имат значението на отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Същевременно въззивната инстанция неправилно е ценила като отегчаващо обстоятелство проявената от подсъдимия изобретателност при заличаването на следи от извършеното престъпление. В решението на ВКС пише: „Подсъдимият не е длъжен да признава вината си и да съдейства, респективно спомага за собственото си разобличаване, поради което проявената от него „изобретателност“ при заличаването на следи от извършеното престъпление чрез имитиращо пробождане в собствения си корем и изхвърлянето на оръдието на престъплението в тоалетната е обективен израз на изграждането на защитна версия и категорично не може да бъде отчетена в негова вреда. В този смисъл посочените действия на подсъдимия нямат характеристиките на отегчаващо обстоятелство и не могат да се третират като такова при индивидуализацията на наказанието“.

Според върховните съдии предходните инстанции са направили правилна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства и с основание са отчели като такива чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, проявената след деянието загриженост за пострадалия и свързаното с това обаждане на телефон 112 с молба за оказване на спешна медицинска помощ, както и провокиращото агресивно поведение на пострадалия спрямо него, продиктувано от сериозното количество изпит алкохол. Тяхното значение обаче неправилно е подценено и омаловажено. В мотивите пише: „Същите дават основание за извод, че Александър Радев е добре интегриран в обществото и че поначало не следва трайно установен модел на противоправно поведение. С оглед на това, при намаления обем на отегчаващите обстоятелства (поради изключването на едно от приетите за такива) и при положение че Радев е личност с ниска степен на обществена опасност, поправянето и превъзпитаването му е постижимо и с по-ниско по размер наказание от определеното му от контролираните съдилища“. Като съответстващо на установените обстоятелства, касационната инстанция намира наказанието 13 години лишаване от свобода. Същевременно ВКС приема, че определяне на наказанието под този размер би било несъобразено както с индивидуалната, така и с генералната превенция, защото ще е предпоставка за създаване на усещане за безнаказаност и у подсъдимия, и у останалите членове на обществото.