site.btaМинистърът на културата Найден Тодоров се запозна с актуалното състояние на Мадарския конник

Министърът на културата Найден Тодоров посети днес Националния историко-археологически резерват „Мадара” край Шумен и се запозна с актуалното му състояние, както и с дейностите по опазването на уникалния скален релеф – Мадарския конник. Мадарският конник, една от културните емблеми на България, е вписан в Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО през 1979 г. Министерството на културата се погрижи грозното скеле, което стоеше там от десетилетие, да бъде премахнато, така че възприемането на паметника от туристите да бъде възможно най-пълно.

Министър Тодоров разгледа целия резерват и изрази задоволството си от поддръжката, за която отговаря Регионалният исторически музей-Шумен. Очаква се НИАР „Мадара“ и Мадарският конник да бъдат привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София.  Домакинството на толкова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата ни към опазване на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област. Очаква се домакинството да донесе значителни предимства за страната ни, като увеличаване на международния ни престиж; засилен интерес към културните и природни обекти – стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.

Домакинството ни е обвързано с увеличаване на шансовете ни за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство и посещението на министър Тодоров в Резервата е именно в този контекст. Домакинството на сесията на ЮНЕСКО цели и да поощри образованието и осведомеността сред хората относно значението на културното и природното наследство. Така Министерството на културата ще привлече повече инвестиции в културни и природни обекти, които ще подпомогнат развитието на местната инфраструктура и икономика. Вчера се проведе и  първото заседание на Организационния комитет за подготовка на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство и експерти от ЮНЕСКО.

В рамките на визитата си в Шумен министър Тодоров разговаря и с кмета на общината проф. Христо Христов, в присъствието на представители на Варненската и Великопреславска света митрополия. По време на разговорите стана ясно, че ако най-старият солодобивен и градски център в Европа „Провадия – Солницата“ и Старите български столици бъдат вписани в Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО, на картата на България в тази област ще се оформи изключително привлекателен триъгълник за културен и исторически туризъм. Министър Тодоров обеща на кмета проф. Христов и съдействие за получаване на национален статут на сградата на Народно читалище „Добри Войников – 1856“, което заедно с читалищата в Свищов и Лом поставя началото на читалищното дело в България.

Министър Тодоров ще вземе участие и във форума от националната кампания на Медийната група „Стандарт“ – „Бранд България“, който се провежда в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. По време на форума ще бъде отправена официална покана делегатите и гостите на 47-ата сесия на Комитета по културно наследство на ЮНЕСКО да посетят общините от Североизточна България, в които има културно-исторически паметници от национално значение, в това число и глобалния символ – Мадарския конник.

Припомняме, че през м. септември т.г. министър Тодоров посети друг знаков наш обект, включен в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО - Боянската църква, а миналия четвъртък, 14 ноември, се запозна и с актуалното състояние на Рилския манастир.

В НИАР „Мадара“ са открити следи от култури на различни племена и народи, населявали Мадара от V хилядолетие пр. Хр. до ХV век. Най-красивото място в Североизточна България е заселено от човека през каменно-медната епоха. 

Най-значимият паметник в Националния историко-археологически резерват „Мадара” е уникалният скален релеф Мадарски конник, открит за науката от Феликс Каниц през 1872 г. Символично е мястото, избрано за паметника. Съдбоносното значение на историческите събития, породили идеята за създаването му, го издига високо над всекидневното и временното. Затова Мадарският конник е на непристъпно място, но дава възможност да се възприема отдалеч. Врязаните около конника надписи на гръцки език свързват Мадарския конник с трима български ханове – Тервел, Кормесий и Омуртаг (VІІІ – ІХ в.) и поставят началото на писаната българска история. Победи, договори, задължения, заплащани в злато, неспазени условия, които водят до войни, важни междудържавни отношения, налагат извода, че една държава е държава, когато получи международно признание. Мадарският релеф повече от всеки друг български паметник символизира създаването на Българската държава. Поради своята уникалност през 1979 г. той е включен в Списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение. През 2008 г. Мадарският конник е определен за Глобален символ на България.

В резервата, в изцяло обновена сграда, е уредена музейна експозиция, в която могат да бъдат видени археологически находки от всички исторически епохи, проучвани в продължение на стотици години.