site.btaПресконференция на заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова във връзка с процедурата по изготвяне на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за изготвянето на Бюджета за 2025 година
Служебното правителство винаги е заявявало, че основен приоритет за него е както организирането на честни и демократични парламентарни избори, така и запазването на финансовата стабилност на страната и устойчивостта на публичните финанси.
Знаете, че от 2024 г. е в сила ревизирана рамка за икономическо управление на Европейския съюз, чиито основни цели са: гарантиране стабилността и устойчивостта на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план за всички държави членки, насърчаване на устойчивия икономически растеж и преодоляване на макроикономическите дисбаланси чрез реформи и инвестиции за засилване на растежа и устойчивостта.
Съгласно ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС, всяка държава членка трябва да изготви средносрочен фискално-структурен план, който да включва политиките и насоките за икономическо развитие на страната за съответния период, обвързани с европейските политики и цели, както и необходимите инвестиции и реформи за постигане на устойчив икономически растеж и развитие.
Република България следва да изготви средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който трябва да включва националните политики и насоки за икономическо развитие, както и необходимите инвестиции и реформи за постигането на тези политики, съобразявайки се със заложените инвестиции и реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост и проектите по европейските фондове.
Изготвянето на плана оказва пряко влияние върху изготвянето на бюджета за 2025 година.
Съгласно предварително изготвения график, съобразен както със европейските изисквания и обсъждания с Европейската комисия, така и със Закона за публичните финанси, средносрочният фискално-структурен план за четиригодишен период и Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. следва да бъдат одобрени от Министерския съвет до 31 октомври 2024 година. При изготвянето на средносрочния фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. възникват няколко въпроси, които са свързани с:
Политиките и насоките за икономическо развитие
Предвид мандата на служебното правителство, средносрочният фискално-структурен план за 2025-2028 г. считаме, че не трябва да бъде разработен от него, тъй като служебното правителство не следва да определя политиките за икономическото развитие на страната за следващите четири години.
Всъщност възможни са две решения - или планът да бъде изготвен от редовно правителство, съобразно неговата управленска програма и заложените в нея приоритети, или приоритетните области и политики за развитие на страната предварително да бъдат обсъдени с парламентарно представените партии и коалиции в Народното събрание и при постигане на съгласие същите да бъдат включени в четиригодишния средносрочен фискално-структурен план.
Реформи и инвестиции
По отношение на реформите и инвестициите възниква същият въпрос - кои реформи и инвестиции да бъдат включени в средносрочния фискално-структурен план за постигане на заложените политики и приоритетни области за икономическо и социално развитие на страната. Нещо повече. Необходимо е да има обвързаност с реформите и инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и съответно проектите по европейските програми и фондове. Същите не трябва да бъдат дублирани, а трябва да следват и да допълват проектите, които са включени в НПВУ и съответно програмите на европейските фондове за постигане на националните и европейски приоритети.
Миналата седмица в Народното събрание имаше желание да бъдат обсъдени промените в НПВУ, както и съдържанието на глава REPowerEU, но предвид съществуващите неясноти, свързани с договорния процес, той спря, тъй като служебното правителство не получи мандат от Народното събрание да продължи преговорите с Европейската комисия, както и някои решение на НС, възниква невъзможността за формулиране на реформи и инвестиции, които да бъдат включени в средносрочния фискално-структурен план.
Освен това, днес на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност беше поставен въпросът за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност до 2.5% от БВП, както и други разходи, свързани с модернизацията на българската армия, отбранителната индустрия и подобряване на кадровата обезпеченост.
Всичко това налага задължително обсъждане на политиките и насоките за развитие с политическите партии.
По изготвянето на Бюджета за 2025 г.
Изготвянето и приемането на държавния бюджет за 2025 г. е най-важната и отговорна задача за правителството, независимо дали е служебно, или редовно, така и с политически представените партии и коалиции, представени в Народното събрание, тъй като те приемат окончателния вариант на бюджет за съответната финансова година.
Информацията, която ще представя на Вашето внимание, се основава на експертни оценки на Министерството на финансите и бих искала изрично да подчертая, че няма никакъв политически елемент и не следва да се разглежда в политически контекст.
Приетите законодателни промени, някои решения на Народното събрание и политически решения през последните три години оказват значително въздействие както върху приходната част на бюджета, така и върху разходите.
Преди да пристъпим към изготвянето на бюджет за 2025 г. в МФ направихме анализ на приходите и разходите за периода 2022-2024 година.
Ще споделя с Вас някои тенденции, които оказват влияние както върху приходната, така и върху разходната част.
По отношение на приходите са налице следните тенденции:
Данъчно-осигурителните приходи бележат траен годишен ръст от около 5-6 млрд. лева. Въпреки че в този период бяха приети намалени ставки, нулеви ставки да определени стоки и услуги, но и в резултати от предприети административни и законодателни мерки от двете приходни агенции, всъщност приходите нарастват.
По отношение на неданъчните приходи, където се отчитат приходи от такси, концесии, дивиденти и др., се наблюдава спад, предвид че през 2023 г. беше внесен междинен дивидент от БЕХ от печалбата за 2023 г. в размер на 800 млн. лв., а трябваше да бъде внесена през 2024 година. Имаше решение на НС, което се обжалва пред Конституционния съд и той излезе с решение, че дивидентът, предвиден за 2024 г., да бъде внесен, т.е. остатъчният дивидент ще бъде внесен може би тази или началото на следващата седмица.
По отношение на помощите и даренията, където се отчитат европейските средства, включително и средствата по ПВУ, се наблюдава променлива тенденция на увеличения и намаления, предвид че през 2022 г. е получено първото плащане по ПВУ в размер на 2, 677 млрд. лв., а заявеното през 2023 г. второ плащане по плана в размер на 1, 277 млрд. лв. не е получено нито през 2023 г., нито през 2024 година. За да бъде получено, има определени изисквания за изпълнение на реформи и конкретни инвестиции.
По отношение на разходите анализът за периода 2022-2024 г. показва следните тенденции:
През целият период се наблюдава значителен ръст на увеличение на разходите, като най-висок ръст за периода се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, и разходите за издръжка.
Разходите за персонал от 14,6 млрд. лв. за 2022 г. нарастват на 18,0 млрд. лева. Това е по план за 2024 година.
Същата тенденция се наблюдава и при разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, които от 25,7 млрд. лв. за 2022 г. нарастват на 34,9 млрд. лева.
Изводът, който може да се направи от изготвения анализ на приходите и разходите за тригодишния период, е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпът на нарастване на приходите, включително и приходите от европейски фондове и ПВУ.
Тази тенденция за изпреварващо увеличение на разходите се наблюдава и за 2025 г., като се засилва с допълнителен ефект в резултат на приетите законодателни промени за увеличаване на разходите за персонал в определени сфери, от прилагани социални политики и политики по доходите, както и от някои решения на Народното събрание.
По отношение на приходите за 2025 г., предвид неясните решения за реформи, изменения по плана и съдържанието на глава RePowerEU, прогнозна оценка по неполученото второ плащане по ПВУ е трудно да бъде направена.
На база експертна оценка приходите за 2025 г. бележат номинален ръст от 6,2 млрд. лв. в сравнение с 2024 г. или ръст от 7,7 на сто.
Данъчно-осигурителните приходи са оценени на база на предварителната макроикономическа прогноза и мерки за повишаване събираемостта на приходите от двете приходни агенции. Оценката е за номинален ръст на данъчно-осигурителни приходи от 6,7 млрд. лв. в сравнение с 2024 г., или ръст от 10,4 на сто.
При помощите и даренията, които включват както средствата по европейските фондове, така и по ПВУ, е прогнозиран номинален спад в размер на 0,5 млрд. лв. с уговорката за неяснота относно второто плащане по ПВУ, както и следващите, тъй като не можем да получим трето и четвърто плащане без да е приключила оценката по второто плащане от ЕК.
Разходите за 2025 г. са оценени на база на действащите политики и прието законодателство. Общо разходите за 2025 г., в сравнение с 2024 г., бележат номинален ръст от 18,1 млрд. лв., или ръст от 18,2 на сто, от които:
за персонал - 4,4 млрд. лв.;
за издръжка - 2,5 млрд. лв.;
за социални и здравоосигурителни плащания - 5,4 млрд. лв.;
В структурата на разходите най-висок е делът на разходите за персонал и пенсии - 46,9 на сто.
Бих искала да подчертая, че представената информация не представлява параметрите по бюджета за 2025 г., нито включва техните окончателни оценки и не следва по никакъв начин да се спекулира с нея, включително да не се разпространяват неверни изводи и заключения относно устойчивостта на публичните финанси.
Целта беше да се анализират факторите, които оказват влияние върху приходите и разходите, и какви са тенденциите, за да се обмислят и набележат както приходни, така и разходни мерки с насоченост към инвестиции, които ще допринесат за икономически растеж и заетост при запазване на фискалната устойчивост и придържане към фискалните правила и ограничения.
Възможни са различни комбинации от приходни и разходни мерки, източници на финансиране и други подходи съобразно политиките и приоритетните области за развитие, които ще бъдат избрани. Знаете, че няколко пъти вече е коментирано, че усвояването на европейските средства е на много ниско ниво. Това е голям потенциал и възможност за реализиране на инвестициите с европейски средства и през ПВУ.
На последните две заседания на Съвета ЕКОФИН се обсъждат и приемат изменения на планове за възстановяване и устойчивост на 7-8 държави. На предстоящото заседание през октомври се очаква на още 3 държави да бъдат приети изменения по ПВУ. България е единствената държава, която не е представила нито изменение по Плана, нито съдържанието на глава RePowerEU.
Бих искала чрез Вас да се обърна към политическите партии да се организира дебат в НС и да се предостави мандат на служебното правителство да завърши договорния процес, защото средствата, които ще загуби България, са в размер на милиарди лева.
Средносрочният фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетът за 2025 г. следва да гарантират финансовата устойчивост на страната в средносрочна перспектива. В тази връзка трябва да бъдат намерени най-добрите експертни и политически решения и балансиран подход за икономически и социален просперитет при спазване на параметрите за устойчиви и стабилни публични финанси. Служебното правителство изразява готовност за обсъждане с политическите партии, работодателските организации и синдикатите за намирането на най-добрите решения за България.
В заключение бих искала още веднъж да подчертая и да призова да не бъде разпространявана невярна информация за бюджета и бюджетните параметри за 2025 г., както и да не се интерпретира невярно представената днес информация, тъй като подобен подход крие значителни рискове както за реализиране на целта, свързана с присъединяване на България към еврозоната, така и за действителното състояние на публичните финанси. Знаете, че очакваме в края на ноември или най-късно през декември България да изпълни последния критерий за присъединяване към еврозоната. По отношение на ценовата стабилност има и решение на НС, което задължава правителството в двуседмичен срок от изпълнението на критерия да бъде подадено искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади и след това за приемане на решение от Съвета на ЕС за определяне на дата за присъединяване на България към еврозоната. Затова е важно да не се предоставя невярна информация, тъй като това оказва директно влияние върху целите, които сме си поставили с нашите европейски партньори. Те следят внимателно информациите от България.
news.modal.header
news.modal.text