site.btaМинистерство на образованието и науката: "Първокурсничка към състудентите си: Нека не губим воля да се променяме, защото в това се корени същността на живота"
„Нека не губим воля да се променяме, защото в това се корени същността на живота“. С тези думи се обърна към студентите и преподавателите в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ първокурсничката Ева-Йоана Стаматова в словото си при откриването на новата академична година.
Ева-Йоана e студентка в първи курс Българска филология. Завършила е Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив. Първоначално смятала да продължи да учи Приложна математика и била приета в тази специалност Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Година по-късно обаче решила да последва сърцето си и да се посвети на това, което я влече най-много и за което има дарба – литературата.
Таланта в нея открила учителката ѝ по български език и литература в Математическата гимназия Шинка Дичева-Христозова. Тя ѝ дала началния тласък, след което Ева-Йоана започнала да участва в литературни конкурси и сама да полага усилия да се развива в тази насока. Тя споделя, че и други преподаватели са разпалили този пламък в нея. „Смятам, че отдадеността на учителите влияе най-много на подрастващите и ги превръща в хора с новооткрити интереси и таланти“, споделя студентката.
Печелила е различни отличия, сред които и награда за слово за Васил Левски, произнесено на официалната церемония пред паметника на Апостола 19 февруари 2021 г. в Пловдив, както и две години поред поощрителни награди от конкурса Алеф.
Показателно за таланта ѝ да борави с думите е словото ѝ при откриването на академичната година:
Уважаеми господин ректор,
Уважаеми гости и преподаватели,
Скъпи колеги,
Днес престъпваме прага на знанието сами. Не усещаме ръката на близък. Тя беше утеха, когато прекосихме първата класна стая и се настанихме на чина с червения буквар. Споменът изпъква дори и сега. Играех с панделката, която придържаше големия свитък с учебници, и непрекъснато се обръщах назад – към онзи край на стаята, където ме чакаше познатата усмивка и светкавицата на някой фотоапарат.
Но тогава чух първите думи на учителя. Нещо прикова вниманието ми към този глас и към очите, които излъчваха както топлина, така и твърдост. По-късно разбрах, че това нещо беше жар, отдаденост, която буди, подтиква и разпалва. След този момент не се обърнах назад повече.
Какво ни различава от онзи далечен наш образ? Усвоили сме умението да потискаме мислите си, но страх и съмнение продължават да гнездят все по-дълбоко в нас. Сега обаче страхът е различен. Пред нас застава неизвестността, чиято посока сами сме задали.
Влизаме в университет, който носи името на човек, избавил ни от тъмнината на незнанието. Вече имаме факла в ръка и сме с нравствената отговорност на хора, които определят не само собствената си съдба, но и бъдещето на родното.
Нека не губим воля да се променяме, защото в това се корени същността на живота. Да имаме кураж да се докажем най-вече пред себе си и да успеем да възкресим онова детско любопитство към неизвестното, което побеждава страха и стои в основата на човешкото развитие. Заради отсъствието му много млади хора претръпват към света, преди да го видят. Вярвам, че в нашия университет има преподаватели, които притежават онзи особен поглед и глас, изпълнени с жар. Жар, която разпалва дори най-претръпналите и невярващите. Жар, която ни кара да не се обърнем назад.
Успешна година на всички!
news.modal.header
news.modal.text