site.btaЦентър за изследване на демокрацията: Демократизация на енергийния преход - децентрализирано производство на електроенергия в България

Въпреки многобройните предизвикателства, децентрализираното производство, при което енергията се генерира близо до мястото на потребление, набира все по-голяма популярност в България

Процесът на децентрализация се захранва от редица върхови технологии, които правят производството на енергия по-ефективно, достъпно и устойчиво. Въпреки това, необходимостта от регулаторни промени и специализирани финансови инструменти остава значителна.

Моделът на децентрализация не само подпомага постигането на целите на енергийния преход, но и дава възможност на хората и местните общности да участват активно в
устойчивото производство и потребление на енергия. Технологиите, като слънчеви панели, ветрогенераторите и геотермални системи стават все по-евтини и ефективни, което ги прави по-привлекателни за домове и предприятия. В допълнение, технологиите за съхранение на енергия като батерии стават все по-достъпни, позволявайки съхранението на излишната енергия от възобновяеми източници за по-късна употреба.

С нарастващия брой домове и предприятия, които произвеждат собствена енергия от възобновяеми източници, управлението на променливото снабдяване и оптимизирането на използването на енергията стават изключително важни.
Интелигентните мрежи улесняват ефективното управление на разпределението на електроенергията, интегрирайки децентрализираните енергийни източници.
Интелигентните системи за управление на енергията предоставят данни за потреблението на енергия в реално време, което позволява оптимизация производството и потреблението на енергия. Виртуалното нетно мерене се утвърждава като ключов инструмент за стимулиране на децентрализираното производство на енергия, особено на слънчева, насърчавайки инвестициите и справедливото разпределение на ползите.

Въпреки усилията за насърчаване на инвестициите в малки ВЕИ централи, приложението на новите разпоредби в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници, приети през 2023г., остава неясно. Това прави целите за трансформация на електроенергийната система трудно изпълними. Липсата на ясна регулаторна рамка и недостатъчният административен и професионален капацитет на местно ниво, особено в по-малките общини, водят до различни интерпретации на изискванията и забавяне на законово определените срокове.
Неяснотата относно лицензирането на ВЕИ проектите и удължените срокове за свързване към мрежата допринасят за пазарната нестабилност, затруднявайки предвиждането на бъдещите приходи и оценката за жизнеспособността на проектите.
За преодоляване на финансовите предизвикателства е необходимо създаването на специални финансови механизми или фондове, насочени към ВЕИ проекти за собствено
потребление. Това би спомогнало за преодоляване на недостига на финансиране и насърчаване на инвестициите в устойчиво енергийно производство.

Това са някои от основните изводи от кръглата маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 6 юни 2024 г., посветена на темата „Демократизация
на енергийния преход: децентрализирано производство на електроенергия в България“. В рамките на дискусията бяха разгледани възможностите за българския
бизнес в контекста на внедряването на технологии и инструменти за децентрализирано производство на електроенергия в регионалната икономика на Пловдив.

В дискусията взеха участие Лияна Аджарова, изпълнителен директор на Енергийна агенция Пловдив, Калина Трифонова, заместник-председател на съвета на
директорите на EVN България, Цветан Георгиев, управител на енергийна общност “Изгрей БГ” и Петър Сомов, член на сдружение “Соларна Академия България” и
мениджър проекти във “ВВТ Инженеринг” ООД.

Лияна Аджарова акцентира върху значението на информацията за развитието на децентрализираното производство на електроенергия. Според нея липсата на
информация е основна бариера, поради което Енергийна агенция Пловдив разработва услуга „едно гише“. Тази услуга комбинира предоставянето на информация и техническа помощ по въпроси като енергийна ефективност, енергийни общности и борба с енергийната бедност. Аджарова подчерта, че този модел предоставя дигитални
инструменти, които помагат на гражданите и бизнеса да изчислят енергийните и финансовите ползи от дадена инвестиция.

Цветан Георгиев сподели предизвикателствата, пред които е била изправена първата енергийна общност в България. Въпреки че днес намирането на фирма изпълнител за
малки ВЕИ проекти е по-лесно, финансирането все още остава сериозно предизвикателство. Георгиев подчерта, че за подобряване на административния процес
е необходимо по-добро сътрудничество с общините.

Калина Трифонова посочи регулираните цени на електроенергията за битовите потребители като основна причина за ниския интерес към участие в енергийни общности
от страна на домакинствата. Тя обърна внимание на доклад на Eurelectric от май 2024 г., който изчислява, че в разпределителната мрежа на Европа ще са нужни инвестиции
от 50 милиарда евро за интегриране на децентрализирани мощности. В България политизирането на решенията на регулатора по отношение на мрежовите тарифи води
до много ниски нива на финансиране за модернизация на мрежата.

Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че капацитетът на общинските администрации и националния енергиен регулатор трябва да бъде подсилен, за да се осигури стабилна среда за развитие на децентрализираното производство на електроенергия в България.

* * *

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.eu .