site.btaВисше училище по телекомуникации и пощи: Университетите и бизнесът се обединиха, че интердисциплинарността е пътят към успешна реализация в професиите на бъдещето

Компании са подкрепили ВУТП с над половин милион лева за лаборатории, симулатори и инфраструктура заради близостта на учебните планове на университета с потребностите на трудовия пазар

Бизнес и политици признаха модерните образователни продукти на Висшето училище по телекомуникации и пощи, както и прозорливостта университета да акцентира върху интердисциплинарното образование като път към най-перспективните е търсени професии на бъдещето. Това стана на конференцията "Иновативно образование и професии на бъдещето", организирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), която събра представители на корпоративния сектор, ректори на български университети, народни представители и представители на правителството. 

Участниците откроиха няколко основни изисквания за да бъде успешно образованието за предизвикателствата на четвъртата и петата индустриална революция. Това са солидният теоретичен инженерен фундамент, интердисциплинарността (комбинация от познания и умения в няколко научни наравления), ангажирането на студентите с практически дейности в партниращи бизнес организации, както и адекватното финансиране от страна на държавата.

Точно заради ефективното взаимодействие с бизнеса и разработването на учебни планове, които позволяват на студентите да се интегрират успешно на работните си места, ВУТП е привлякло над половин млн.лв. корпоративни дарения под формата на инвестиции в лаборатории, симулатори и учебни зали и продължава да разраства сътрудничеството си с корпоративния сектор. 

„Професиите на бъдещето са интердисцилинарни и изискват комбинация от познания и умения в няколко научни области. Пазарът показва, че вече не цени толкова високо тесните специалисти. Ние се гордеем с програмите ни по „Телемедицина“ и „Софтуерно проектиране в медицината“, които създават инженери с необходимата подготовка да опосредстват безкръвните хирургически операции, операциите от дистанция, създават инженерни разработки за медицината и се грижат за техниката в модерните лечебни заведения“, посочи ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи професор д-р Миглена Темелкова. 

Двете програми са съвместни с медицинските университети в Плевен и Пловдив, а освен това ВУТП има и трета интердисциплинарна бакалавърска програма по „Комуникационни системи за ръководство на въздушното движение“. По нея партньорски университет е Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в  Долна Митрополия.

„Днешните студенти ще са активни на трудовия пазар и през 2060 г. Това са близо 4 десетилетия, в които промените ще се случват експоненциално. Ние не можем да знаем какво ще се твърди, но е важно младите да придобиват интердисципринарни специалности и умения. Изкуственаят и интелект ще замества тясната специализация. И за разлика от миналото, сега напредъкът изяжда квалифицирани работни места. Днешните ученици ще сменят професиите си три пъти в рамките на стандартен професионален път. Бъдещето няма да изисква да бъдат само дигитални ползватели, но и създатели и ще трябва да се разкриват умения като концентрация и креативност в допълнение към всичко друго“ посочи председателят на образователната комисия в Народното събрание Красимир Вълчев, който е и бивш министър на образованието.

Генералният мениджър на „Хуауей Технолоджис България“ Тери Ли, изтъкна, че изкуственият интелект ще се отразява върху бъдещето ни и затова трябва да залегне в образованието. Когато е ясно, че има професии, които ще станат излишни,става още по-важно как се подготвят студентите. Освен място за знания университетът трябва да помага на студентите да тренират уменията си да иновират. За него е то ключово значение студентите да полуават достъп до реални бизнес процеси още докато следват. „Нужни са проекти със специална добавена стойност, да готвят студентите да иновират. Отговорност е на целия бизнес да има сътрудничество с образоватерната система и да интегрират младите“, смята г-н Тери Ли.

Владимир Бронфенбренер, председател на Българска академия за сигурност, която е партньор на ВУТП в организиране на програмите по киберсигурност изтъкна, че в каквито и направления да се развива образованието, винаги трябва да има един минимум от фундаментални познания, който да се покрива и този стандарт трябва да се задава от държавата. Той даде за пример развитието на киберсигурността в Израел, където всеки университет развива отделно направление от нея, но програмите са като допълнение и надграждат базисното ниво, което държавата изисква да се покрива от всички.

Всички ректори и представители на държавата благодариха на онези компании, които се нагърбват да сътрудничат с унивверситетите. Това е взаимодействие, на което държавата не е създала рамки, няма предвидено финансиране и най-често експертите от бизнеса приемат да водят лекции и упражнения на студентите срещу символични хонорари. Причинта е, тяхното осъзнавне, че това е начинът да се сближат образованието с потреностите на трудовия пазар и най-често гост преподавателите играят ролята на рекрутъри, опознавайки студентите и откривайки най-добрите таланти за привличане в компаниите си. 

Такъв е и примерът на системния интегратор „Контракс“, чийто изпълнителен директор Николай Йорданов посочи няколко примера за сътрудничство с висши училища в България и участието му като лектор. „Участието ни в преподавателската дейност е продиктувано от доста прагматични причини – търсим хора. След пандемята с COVID 19 вече предлагаме на студентите да работят по наши проекти дори и дистанционно“, сподели той своя опит.

Андреана Атанасова от „Алианц на технологичната идустрия“, която има дълъг административен и практически опит и на европеско ниво и като заместник-министър на транспорта посочи, че каквито и нововъденения и иновации да се предприемат, те трябва да са базирани върху образованието. „Когато учих съобщителна техника преди години всичко беше аналогово и имахме само един предмет по цифрови технологии. От тогава се промени всичко, но получих фундаментално образование, бях научена на адаптивност и креативност, които те се оказаха ключови. Необходими са и днес, като могат да се постигнат най-добре именно в сътрудничество с бизнеса“.

Професор Славчо Томов, който е пионер на телемедицината и роботизираната хирургия в Медицински униврситет – Плевен заедно с академик Григор Горчев, посочи, че изкуственият интелект вече постига изключителни постижения, включитено извършвайки прост тип операции, които засега остават експериментални. Той обаче няма как да бъде успешен без да се използва и направлява от интлекта на истински хора. Професор Томов също изтъкна интердисциплинарността като път към професиите на бъдещето и освен двете програми с Висшето училище по телекомуникации и пощи по „Телемедицина“ и „Софтуерно проектиране в медицината“ собщи  за новата програма „Парамедик на медицински хеликоптер“, с която се подготвят специалисти за хеликоптерите, оказващи медицинска помощ. Партньор по нея е ВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия.