Вече четвърти месец подред в пленарната зала в Страсбург, в заседанията на комисията по външна политика и в подкомисията по отбрана на Европейския парламент поставям въпроса за случая с отвлечените от хутите българи на кораба Galaxy Leader. Отправих и писмено питане до Европейската комисия, но отговор все още няма. Разговарях нееднократно с представители на Службата по външна дейност на ЕС, както и лично с Върховния представител за външната политика Жозеп Борел. За съжаление не получих никакъв окуражаващ отговор за това, че Европейската комисия, Службата по външна дейност предприемат активни мерки за координиране на освобождаването на заложниците. В моите разговори досега разбрах, че на високо европейско ниво дори не се знае, че има отвлечени европейски граждани. Това каза Елена Йончева в интервю за предаването „Лице в лице“ на bTV.
От ноември 2023 г. корабът Galaxy Leader е в ръцете на хутите от Йемен. Капитанът и помощник-капитанът са от България, част от екипажа е и румънски гражданин.
Европейската комисия трябва да се включи за бързото и безопасно освобождаване на заловените български и румънски граждани. Времето е от съществено значение. Като ръководен орган, натоварен със защитата на правата и сигурността на европейските граждани, Европейската комисия трябва да даде приоритет на дипломатическите усилия и да предприеме бързи действия, за да гарантира, че ЕС поддържа своите граждани, е позицията на Елена Йончева. Затова тя инициира спешна резолюция за освобождаването на българите, отвлечени от хутите, която да бъде приета в Страсбург следващата седмица.
Искаме конкретни отговори от Европейската комисия какво е направила до този момент и настояваме да започне интензивни преговори и да координира усилията си с всички фактори, каза евродепутатът пред bTV.
Елена Йончева получи подкрепата на групата на социалистите и демократите за спешната резолюция, въпреки че имаше още осем други предложения. На председателски съвет в ЕП тази седмица зад инициативата й застанаха и от ръководството на ЕНП, както и представители на други десни групи. Решаваща обаче беше позицията на Зелените, заради която предложението не беше прието. „Благодаря на всички български евродепутати от всички политически семейства, които подкрепиха тези усилия. Битката продължава – поискала съм темата да бъде включена в по-широката резолюция за Близкия изток, която ще се гласува в Страсбург“, каза Елена Йончева.
От ноември 2023 г. хутите нападат кораби в Червено море като твърдят, че акциите им са в знак на солидарност с палестинците в Газа. Заради атаките им, пътят през протока Баб ел Мандеб стана рисков, а оттам минава голяма част от търговското корабоплаване за и от Европа. От февруари ЕС започна военна операция „Aspides“ („Щит“) в региона. 16 военни кораби в Червено море защитават търговски кораби от нападение. Техните правомощия са само да ескортират или да предприемат защита в случай на атака, но не могат да освобождават. От началото на нападенията до сега над 100 кораби са атакувани с ракети. Само един от тях е отвлечен – Galaxy Leader, а един беше потопен, плаващ под британски флаг. На 6 март 2024 г. при атака на кораб загинаха двама граждани на Филипините и един на Виетнам.
Попитана от bTV за ситуацията в Близкия изток, Елена Йончева каза, че е била в Израел седмица след атаката от 7 октомври 2023 г., в която „Хамас“ уби и отвлече повече от 1200 цивилни граждани. Това беше сериозен пробив в сигурността на Израел, коментира тя. „Оттук нататък какво следва? Не може цяла нация, целият народ да носи отговорност за действията на своите лидери, но „Хамас“ трябва да освободи тези заложници, които се намират в Газа – 129 души, по-голямата част от които са цивилни граждани. В Израел отношението към управляващите не е еднозначно – хиляди хора излизат на протест. В същото време в Палестина като че ли няма политически лидери, които да започнат процес на преговори.“, каза Елена Йончева. Според нея „в тази ситуация все повече държави в ЕС говорят за необходимостта от пътна карта за създаване на Палестинска държава и това е добре. Резолюцията на ООН от 1947 г. предвижда създаването й, но все още няма жизнена Палестинска държава. От интерес на Израел е да има такава държава.“ От 1947 г. досега резолюциите за Близкия изток са над 60, но в региона няма никаква промяна. В края на март Испания, Ирландия, Малта и Словения заявиха, че са готови да признаят Палестинска държава и се договориха да предприемат първи стъпки за това.
Пленарното заседание в Страсбург следващата седмица е последното за този мандат на Европейския парламент. На въпрос за свършеното в него, Елена Йончева открои няколко важни за България и за Европа успехи. На първо място тя постави приемането на Пакта за убежището и миграцията, гласуван в началото на април – законодателен пакет, който отменя несправедливия за страната ни Дъблински регламент. В продължение на осем години ЕС не можеше да постигне съгласие по реформата. В последните три от тях Елена Йончева беше председател на групата, която водеше преговорите между ЕП, Европейската комисия и Съвета. „Имаше съпротива от крайната десница и от крайната левица. Гласуването беше под въпрос, но съм удовлетворена, че успяхме и то мина“, каза тя.
Отговорността за мигрантите в ЕС вече няма да се поема от първата държава, до която те достигнат, а ще бъде разпределена. Брюксел ще се ангажира и с връщането на мигрантите в страните по произход - за разлика от сегашната ситуация, в която се разчита само на двустранни споразумения на държавите членки. Чужденците ще бъдат подложени на проверки – дали са икономически мигранти или действително бягат от войни и преследване, дали не са заплаха за сигурността на ЕС, ще се установява от коя държава идват, ако нямат документи и т.н. Ще се създадат списъци със сигурни страни и сигурни райони и към тях мигрантите ще бъдат връщани, ако нямат право на закрила в ЕС.
Елена Йончева изброи и други нейни инициативи – с европейския Акт за свободата на медиите за първи път журналистите в Европа ще бъдат защитени от подслушване и проследяване, ще се гарантира тяхната независимост, а медиите ще трябва да обявяват собствениците си и рекламодателите си, когато средствата за това идват от държавни или европейски фондове. Големите социални мрежи няма да могат да свалят качествено медийно съдържание.
Евродепутатът, като докладчик от името на социалистите и демократите, от няколко месеца работи и по Директива за борба с корупцията. На този етап вече е прието изискването за независимост на антикорупционния орган на всяка държава членка. Ръководството му не може да бъде назначено от парламента и да включва представители на партийни централи. Директивата ще бъде финализирана в следващия мандат на Европейския парламент.
Елена Йончева напомни и гласуваната през октомври 2020 г., по нейно предложение, резолюция за ситуацията в България, в която за първи път се признаваха проблеми с върховенството на закона, борбата с корупцията, медийната свобода. Въпреки силната съпротива от десницата, резолюцията беше приета с мнозинство.
Елена Йончева беше единственият представител от България в Мониторинговата група за демокрация – влиятелна подкомисия от едва 14 евродепутати. След като евродепутатът представи аргументи за това, страната ни беше поставена под наблюдение в групата от лятото на 2020 г.
„Винаги съм отстоявала кауза – и в политиката, и като журналист. Винаги съм имала гражданска позиция и успях да я защитя в Европейския парламент. Бях водач на листата на БСП, от която петима представители станахме европейски депутати“, припомни още Елена Йончева. Подробен отчет за дейността й е депозиран в БСП и изпратен до всички членове на Националния съвет.
Последното социологическо проучване на агенция „Сова Харис“ показва, че българските граждани имат най-голямо доверие на Елена Йончева от всички 17 представители на страната ни в Брюксел. Изследването е по инициатива на агенция „Кросс“ и беше публикувано преди дни.
news.modal.text
