site.btaИСС: Необходима е по-справедлива финансова рамка на ЕС, която да отчита интересите на България

Икономическият и социален съвет настоява новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. да гарантира по-справедлив подход към държавите членки, по-гъвкаво и ефективно управление на средствата и по-силен социален фокус. В приета от Резолюция на ИСС подчертава, че предложението на Европейската комисия трябва да отчете реалните предизвикателства пред икономиките на отделните държави, включително България, както и нуждата от по-пълноценно участие на социалните партньори и гражданското общество в процеса на изпълнение.

ИСС констатира и редица проблемни текстове в предложението, които поставят България в неравностойно положение, тъй като не отчитат рискове пред икономиката, сигурността, социалния прогрес на държавата ни, каквито са:

• Непризнаването на Черно море за граница на военен конфликт, което неглижира усилията на България за подкрепа на Украйна и нейните допълнителни разходи и пропуснати ползи поради продължаващата вече трета година война;

• Поставянето на таван от 105 % на националните пакети, който чувствително намалява частта от бюджета на МФР за България, който тя би следвало да получи на основа на чисто икономическите и социални показатели и по този начин действа като фактор, задълбочаващ различията и разделенията между държавите членки;

• Правилото N+1 за изпълнение на ключови етапи от МФР на национално равнище, което предпоставя риск от неизпълнение на ключови действия в периоди на кризи (включително външни, но и политически) и заплашва с ненужни финансови санкции държавите членки.

Една от слабите страни на предложението за МФР са недостатъчните средства за финансиране на мерки за справяне със социалните предизвикателства. Това включва борбата с бедността и неравенствата и стимулирането на обучителния процес в тясна връзка с насърчаването на конкурентоспособността, особено отчитайки съществените рискове от различни по естество външни фактори, включително неблагоприятни геополитически решения се посочва още в Резолюцията. 

Съветът настоява за пълноценно участие на социалните партньори и гражданските организации в програмирането и наблюдението на прилагането на МФР, като подчертава, че тяхната роля не може да бъде сведена единствено до наблюдатели. ИСС поставя и въпроса за прекомерната централизация на управлението на ключови европейски инструменти като Общата селскостопанска политика, Европейския социален фонд+ и Европейския фонд за конкурентоспособност, като предлага да се обмислят хибридни модели с по-силно национално участие.

ИСС приветства амбицията за по-независима, сигурна и просперираща Европа и изразява подкрепа за целите за повече гъвкавост в бюджета, по-опростени и ефективни финансови програми и засилване на конкурентоспособността чрез насърчаване на иновациите и развитието на чисти и интелигентни технологии.

Въпреки това ИСС посочва, че постигането на тези цели е възможно само при реално изпълнение на вече започнатите европейски инициативи, което към момента не е напълно постигнато. Съветът отбелязва, че Плановете за възстановяване и устойчивост не водят до равномерни резултати между държавите членки, а централизирани програми като „Хоризонт Европа“ задълбочават различията вместо да ги преодоляват. ИСС подчертава и необходимостта решенията на европейско и национално ниво да бъдат вземани по-бързо, но и след надлежни консултации със социалните партньори.

 Резолюцията на ИСС относно „Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г.“ бе приета на пленарна сесия. Докладчици по нея са заместник-председателите на Съвета Милена Ангелова, Пламен Димитров и Богомил Николов.

В рамките на пленарната сесия Съветът прие също и Анализ „ Политиките и възможностите за подкрепа по хоризонтала на хуманни специалисти от педагогическия и социалния сектор“ с докладчик Офелия Кънева от Група „Граждански организации“.