site.btaДетското правосъдие на кръстопът: институции и експерти обединиха усилия за защита на правата на децата

Омбудсманът и Министерството на правосъдието призоваха за спешни промени и въвеждане на щадящи практики

София, 24 септември 2025

Децата не бива да остават сами срещу системата. В България, както и в други европейски държави, малолетни и непълнолетни – било то жертви, свидетели или извършители на противообществени прояви – често се сблъскват с тромави процедури, липса на координация и риск от повторна виктимизация и стигматизация. В отговор на тези предизвикателства Центърът за изследване на демокрацията, в партньорство с Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, организира кръгла маса „Права и подкрепа за деца в контакт със закона“.

Събитието събра водещи институции, магистрати, адвокати, представители на неправителствения сектор и международни експерти. Участниците обсъдиха необходимостта от интегриран и превантивен подход, който да минимизира контактите на децата със системата на наказателното право и да гарантира, че всяка реакция е съобразена с принципа „най-добрият интерес на детето“. Сред участниците бяха омбудсманът на Република България г-жа Велислава Делчева и заместник-министърът на правосъдието г-жа Михаела Мечкунова, които очертаха приоритетите за изграждане на по-щадящо и ефективно детско правосъдие.

„Децата до 14 години трябва да се разглеждат като деца в риск, а не като обекти на криминализация“, заяви омбудсманът Делчева. Тя подчерта възпитателните мерки да се прилагат при ясни правни гаранции и съдебен контрол, както и по-широкото използване на „сини стаи“ и развиването на социални услуги, които да намалят ненужния контакт на децата със съдебната система.

Заместник-министър Мечкунова посочи, че има политически консенсус за нови законодателни решения, но предупреди, че процесът изисква внимателно обмисляне и стъпки изведени от практиката. Тя посочи, че въпросът за специализацията на съдебните състави е важна, но там, където не е приложима, обученията и развитието на експертен капацитет могат да дадат реални резултати.

Дискусиите в рамките на двата експертни панела очертаха ключови проблеми и решения, като защита от вредно медийно отразяване и задължителна анонимизация, ограничаване на ненужния контакт на децата със съдебната система чрез по-добра институционална координация, прилагане на международни модели като Barnahus и засилена защита на непридружените деца бежанци.

В края на форума участниците се обединиха около няколко конкретни стъпки. Те подчертаха нуждата от въвеждане на образователни стандарти за всички професионалисти, които работят с деца в контакт със закона и настояха за по-широко използване и финансиране на „сини стаи“ и други щадящи помещения. Обърнаха внимание на необходимостта от въвеждане на ясни и

задължителни правила за медийна анонимизация, в случаите, когато са замесени непълнолетни, както и на значението на регулярни специализирани обучения за съдии, прокурори и адвокати. Според тях ефективната защита на децата може да бъде постигната единствено чрез засилване на координацията между институциите, която да гарантира ранна превенция и по-устойчива социална подкрепа.

Според Димитър Марков, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, защитата на децата е общо задължение, а не изолирана отговорност, което означава, че реформата ще бъде успешна само ако се реализира заедно – държавата, съдебната система, неправителствените организации и медиите.

Кръглата маса изпрати ясно послание – детското правосъдие в България има нужда от промяна – и тя е възможна чрез координирани действия и устойчив ангажимент.