site.btaУНИЦЕФ: България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване сред децата в Европа – почти едно на всеки три деца има наднормено тегло

УНИЦЕФ предупреждава: затлъстяването сред подрастващите вече надвишава случаите на недохранване, а индустрията за ултрапреработени храни представлява сериозна заплаха за здравето и бъдещето на децата

Тази година затлъстяването вече надмина поднорменото тегло като водеща форма на недохранване. То засяга 1 от 10 деца и подрастващи – или 188 милиона момичета и момчета в училищна възраст.  Нов доклад на УНИЦЕФ, публикуван днес, предупреждава, че това излага децата на риск от животозастрашаващи заболявания.

Анализът на данни от над 190 страни, озаглавен Печалба за сметка на децата: Как хранителната среда ги излага на риск,  установява, че от 2000 г. насам разпространението на поднормено тегло сред децата на възраст 5-19 години е намаляло от близо 13% на 9,2%, докато нивата на затлъстяване са нараснали от 3% на 9,4%. Затлъстяването вече надвишава поднорменото тегло във всички региони на света, с изключение на Субсахарска Африка и Южна Азия.

По данни от  глобалния Доклад 19 на УНИЦЕФ Иноченти 29,2% от българските деца на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло през 2022 г., в сравнение с 27,6% през 2018 г. – ръст, който потвърждава негативната тенденция. България се нарежда сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване в Европа. 

Един от основните изводи на Доклад 19 е, че нарастващото разпространение на наднормено тегло и затлъстяване сред децата трябва да се разглежда в по-широкия контекст на променящата се хранителна среда, в която те растат. Хранителните навици на семействата се променят, а тези промени оказват пряко въздействие  върху здравето на децата. По-специално, наблюдава се устойчива глобална тенденция към повишена консумация на храни с високо съдържание на захари, сол и нездравословни мазнини, съчетана с нисък прием на жизненоважни витамини и минерали.

Анализът в Доклад 19 също така подчертава връзката между социално-икономическите фактори и здравето на децата. Други допринасящи фактори за нарастващите рискове са  широкото използване на дигитални технологии,водещо до намалена физическа активност сред децата, както и агресивнатата реклама и маркетинг на ултрапреработени, нездравословни храни.

"Когато говорим за недохранване, вече не става въпрос само за деца, които не получават достатъчно храна и страдат от поднормено тегло. Затлъстяването се превръща във все по-сериозен проблем, който застрашава здравето и развитието на децата. Ултрапреработените храни все по-често заменят плодовете, зеленчуците и протеините – в момент, когато храненето играе ключова роля за растежа, когнитивното развитие и психичното здраве на децата“,  заяви Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел.

„Всяко дете трябва да има достъп до здравословна и питателна храна, която подпомага неговия растеж и развитие.  Спешно се нуждаем от политики, които подкрепят всички родители и възрастни, полагащи грижи за децата, така че да им осигурят питателна и здравословна храна."  - допълни Ръсел.

Въпреки че недостатъчното хранене остава сериозен проблем сред децата под 5-годишна възраст в повечето страни с ниски и средни доходи, разпространението на наднормено тегло и затлъстяване нараства сред децата и юношите в училищна възраст. Според последните налични данни 1 на всеки 5 деца и юноши на възраст между 5 и19 години в световен мащаб – или 391 милиона – живее с наднормено тегло, като голяма част от тях вече са класифицирани като живеещи със затлъстяване.[1]

Докладът предупреждава, че ултрапреработените и бързи храни – с високо съдържание на захар, рафинирано нишесте, сол, нездравословни мазнини и добавки – формират хранителния режим  на децата не чрез личен избор, а  под влиянието на нездравословна хранителна среда. Тези продукти доминират в магазините и училищата, докато дигиталният маркетинг предоставя на хранително-вкусовата индустрия мощен достъп до младата аудитория.

Докладът посочва и добри практики – например в Мексико, където правителството забрани продажбата на ултрапреработени храни в държавните училища, за да подобри хранителната среда за милиони деца.

За да променят хранителната среда и да гарантират, че децата имат достъп до питателна храна, УНИЦЕФ призовава правителствата, гражданското общество и партньорите да предприемат следните спешни действия: 

• Въвеждане на всеобхватни и задължителни политики за подобряване на хранителната среда за децата, включително ясно и коректно етикетиране на храните, ограничения върху маркетинга на нездравословни храни, както и данъци и субсидии, насърчаващи здравословното хранене.
• Прилагане на социални инициативи и програми за промяна на поведението, които дават възможност на семействата и общностите да изискват и създават по-здравословна хранителна среда за децата. 
• Забрана на предоставянето или продажбата на ултрапреработени и нездравословни храни в училищата, както и забрана на маркетинга и спонсорството на хранителни продукти в училищата.
• Създаване на ефективни механизми за защита на процесите на обществената политика от влияние и намеса от страна на ултрапреработената хранително-вкусова промишленост.
• Укрепване на програмите за социална закрила с цел справяне с доходната бедност и подобряване на финансовия достъп до здравословни храни за уязвимите семейства.

[1] Счита се, че децата са с наднормено тегло, когато са значително по-тежки от това, което е здравословно за тяхната възраст, пол и височина. Затлъстяването е тежка форма на наднормено тегло и води до по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност и високо кръвно налягане, както и животозастрашаващи заболявания по-късно в живота, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак.