site.btaБАПЗГ: Кърменето като приоритет - да изградим устойчива подкрепяща среда

За съжаление в България акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, основен проблем е липсата на автономност в практикуването на професията

Изграждането на устойчива подкрепяща среда е основен акцент в Световната седмица на кърменето, която се провежда от 1 до 7 август тази година. За съжаление в България акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, основен проблем е липсата на автономност в практикуването на професията. За да се промени това, е нужна ангажираността на здравните институции, професионалните общности и обществото като цяло. Това стана ясно по време на пресконференцията на БАПЗГ, която се проведе днес в БТА. В нея участваха Райна Бояджиева, зам. председател на БАПЗГ, квота акушерки, Инна Ненова, член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова, председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ и IBCLC консултант по кърмене, Снежана Радева, директор дирекция ,,Ранно детско развитие " УНИЦЕФ за България и Ася Демирева, лекарски асистент, консултант по кърмене IBCLC.

Според СЗО кърменето е изключително важно не само до 6 месечна възраст, но и продължаващото кърмене до 2 години. Това е така, защото то помага за изграждането на микробиом в детето, на локален имунитет, понижава риска от диария, алергии, диабет, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, рак. При изключително кърмене не се препоръчва и прием на вода до началото на захранването. Налагането на кърменето в съвременните общества обаче зависи от отношението в тях към него. Затова е важно да има изградена устойчива подкрепяща среда за кърмене, което означава майките да получават последователна, научно обоснована, професионална и емоционална подкрепа от различни нива на здравната система – от бременността, през раждането и следродилния период. За да я постигнем, е необходимо акушерките да бъдат достатъчно обучени и овластени да действат автономно, да има изградени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в здравеопазването да признават стойността на кърменето и ролята на акушерката в него, да се инвестира в продължаващо обучение и междусекторно сътрудничество.

За съжаление в България акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, въпреки че акушерките имат образователната подготовка и професионалната компетентност да го прилагат. В последните години има инициативи от страна на професионални организации и самите акушерки за въвеждане на този подход – например чрез пилотни амбулаторни практики, индивидуални кабинети и патронажна дейност. За да се въведе този модел, са нужни нормативни промени, политическа воля и обществена подкрепа. 

В това отношение БАПЗГ е предприела нужните стъпки пред институциите за въвеждането на промени. Те включват създаване на правила за осъществяване на самостоятелни дейности по здравни грижи в амбулаторни условия, както и финансирането им от страна на НЗОК или МЗ. Засега обаче здравните власти не са имплементирани нужните промени. Надяваме се, че това ще се случи в рамките на 2025 и 2026 г. Стъпка в тази посока е отварянето на проекта за изграждане на амбулаторни практики по НПВУ. 

Други проблеми в налагането на добрите практики по кърменето у нас, са свързани със самата култура на специалистите към тази тема. 64,4% от акушерките не са сигурни, че има смисъл да спазват Кодекса за заместител на майчината кърма, а 32% смятат, че обучения за родители в разрез с него всъщност са позитив. Показателно е и че 69% от жените не са чували за Кодекса, а на 41% са рекламирани млека. 

У нас липсват и болници, сертифицирани по Baby Friendlу Initiative на WHO и UNICEF. Рутинна практика на първия контакт с бебето е тя да става в 82,6% от случаите в рамките на първите 6 ч или след това. В страната ни липсва прозрачност за резултатите по отношение на кърменето на отделенията - не се публикуват рутинно данни за успеваемостта при изписване или след това. Не се използва пълноценно потенциалът на доброволческите организации - Ла Лече Лига и Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”. Нито един IBCLC консултант не е назначен като такъв в българска болница. Разполагаме само с 13 IBCLC специалисти, 10 в София, като 5 са акушерки. 

Съществен проблем е, че в повечето учебни заведения, които подготвят сестри и акушерки няма дисциплина, посветена изцяло на кърменето в учебния план, избираемите дисциплини са вариант, но не и устойчив. Липсва добра практическа подготовка. 86% от студентите заявяват, че имат нужда от повече обучение по кърмене.

За да се промени това, е нужно да се реализират на национални политики за подкрепа на кърменето. Те са свързани с наличието на законодателство за защита на майчинството в Кодекса за социалното осигуряване и в Кодекса на труда, където да има 2-годишен платен отпуск по майчинство, почивки за кърмене на работното място, 15-дневен отпуск по бащинство. Нужна е нормативна промяна в Наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК с възможност за  въвеждане на услуги за домашни посещения от медицински сестри и акушерки. Също така да се въведе европейския регламент по отношение на изискванията към етикетиране на храните за кърмачета, да се привлече гражданския сектор в лицето на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, Ла Лече Лига България.

За реализирането на една цялостна политическа рамка в подкрепа на кърменето е добре да се създаде национален експертен орган, координиращ изпълнението на политиките. Както и да се възстанови модела „Болница – приятел на бебето“, да се наблегне на академичното и продължаващо обучение на медицинските кадри с въвеждане на минимален стандарт за до- и следдипломна учебна програма; въвеждащо и продължаващо обучение на работното място и т.н. Сред останалите мерки са развитие и подкрепа на общностните услуги – „Майки подкрепят майки“, по-пълно прилагане на Международния кодекс за разпространение на заместителите на майчина кърма.

Бележки за редактора:

Какво означава „устойчива подкрепяща среда“ 

Това означава майките да получават последователна, научно обоснована, професионална и емоционална подкрепа от различни нива на здравната система – от бременността, през раждането и следродилния период. За да я постигнем, е необходимо акушерките да бъдат достатъчно обучени и овластени да действат автономно, да има изградени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в здравеопазването да признават стойността на кърменето и ролята на акушерката в него, да се инвестира в продължаващо обучение и междусекторно сътрудничество.

Кои са добрите практики

За да се изгради наистина устойчива подкрепа за кърменето, е необходимо националните и международни добри практики в това отношение да се насърчават и предоставят като пътеводител на всички ангажирани с промоцията на общественото здраве и подкрепата за кърмене. Някои от най значимите акценти са:

Спазване на Кодекса, BFHI сертификация,

Рутинна практика на Първи контакт,

Достъпен Акушерски модел на грижа,

Статистика в подкрепа на информирания избор, 

Колаборация с организации в подкрепа на кърменето, доброволци и IBCL.

Каква е ролята на акушерката при кърменето

Акушерките в женските консултации са лесно достъпни, обучени и способни кадри. Те предоставят професионална информация, емоционална подкрепа и практическо съдействие при започване и поддържане на кърменето. Подкрепата за кърмене включва подготовка за кърмене още по време на бременността, обучение за правилна техника на засукване и позициониране на бебето, окуражаване на изключителното кърмене през първите 6 месеца, индивидуална помощ при възникнали трудности през първите 42 дни след раждането.

Защо е нужно акушерките да са автономни

Акушерките са високообразовани здравни специалисти, подготвени да се грижат самостоятелно за жената по време на бременност, раждане и следродилен период, когато няма усложнения. Автономията им не означава работа в изолация, а възможност да поемат пълната отговорност в рамките на своята компетентност. Така се подобрява достъпът до грижа, повишава се удовлетвореността на жените, и се облекчава натоварената здравна система. В много европейски страни това е реалност – време е и у нас да се признае ролята на акушерката като самостоятелен специалист.

Какво означава патронажна грижа и акушерски модел на грижа

Патронажната грижа осигурява безценна подкрепа в най-уязвимия период – след раждането. Много жени остават без нужната помощ и информация у дома, а това може да доведе до трудности с кърменето, следродилна тревожност или депресия. Акушерският модел на грижа е система на здравни услуги, в която акушерките поемат водеща роля в проследяването на жената по време на бременността, раждането и следродилния период – когато няма усложнения. Моделът се основава на философията за индивидуализирана, непрекъсната и неинвазивна грижа, която зачита естествените физиологични процеси и правото на жената да взема информирани решения.

Основни характеристики на този модел са:

Непрекъснатост на грижата – жената е проследявана от една и съща акушерка или малък екип;

Самостоятелна практика на акушерката – в рамките на неусложнени случаи;

Фокус върху превенцията и естествените процеси, вместо върху рутинните интервенции;

Силна връзка между майката и акушерката, основана на доверие и информираност;

Интеграция със здравната система – с ясно разграничени отговорности и възможност за насочване към лекар при нужда.

В страни като Великобритания, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия и Канада този модел е основа на акушерската помощ и води до по-добри здравни резултати, по-нисък процент цезарови сечения и по-високо удовлетворение от грижата.