site.btaОбщина Свиленград: Гост на тържеството за Деня на Тракия в Свиленград бе генералният ни консул в Одрин Радослава Кафеджийска

С почит към подвига и саможертвата на предците ни, бойната слава на българската армия и съдбата на тракийските бежанци община Свиленград отбеляза днес Деня на Тракия – 26 март. Тържествената церемония се състоя пред паметника на героите от щурма на Одрин в Градския парк.  На този ден се навършват 112 години от превземането на Одринската крепост от българската армия през 1913 година.

Гост на тържеството бе Радослава Кафеджийска – генерален консул на Република България в град Одрин, Република Турция. В събитието участваха кметът на общината арх. Анастас Карчев, представители на Общински съвет и Общинска администрация, Тракийско дружество „Тракия” – Свиленград, Фондация „Башклисе”, Руски клуб „Съотечественик”, ученици и преподаватели от училищата в Свиленград - Професионална гимназия по селско стопанство и икономика „Христо Ботев”, Средно  училище „Д-р Петър Берон”, Първо основно училище „Иван Вазов”, граждани. Всички те поднесоха венци и цветя пред гранитния монумент, издигнат в памет 1986 български офицери и войници, загинали в Одринската епопея.

За историческите факти от този период слово изнесе гл. асистент доктор Стефан Димитров – преподавател в ПГССИ „Христо Ботев” и член на Управителния съвет на Тракийско дружество “Тракия”- Свиленград.

„На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. с превземането на Одринската крепост, завършва една от най-блестящите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи. Крепостта е сред най-силните и добре укрепени в цяла Източна Европа. Според специалистите тя може да бъде превзета само след няколкомесечна обсада и то от пруската армия.

Свиленград е тясно свързан с тази победа. В продължение на 5 месеца тук е щабът на ген. Никола Иванов, главнокомандващ Втора българска армия. Именно тук той съставя своя план и предлага пряк щурм на Одринската крепост със силен артилерийски огън. Това смело предложение ген. Иванов прави въпреки съществуващите по онова време схващания във военното изкуство, че крепостите се блокират, а не се атакуват.

Още през есента на 1912 г. от летището до Свиленград българската авиация извършва бомбардировка над жп гара Караагач. На 30 октомври със самолет “Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, лети и медицинската сестра Райна Касабова - първата жена в света, участвала в боен полет. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.

Призори на 25 март атаката на предната позиция започва с бой „на нож”. Скоро съпротивата на противника е сломена. Настъпват и бойците от останалите сектори. Пленени са повече от 800 противникови войници, а 20 оръдия  и 6 тежки картечници са взети като трофеи. В резултат на неудържимите настъпателни действия на българите на 26 март 1913 г. противниковата съпротива е сломена. Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша е принуден да се предаде с целия си гарнизон – 14 генерали, над 2000 старши и младши офицери и повече от 50 хил. войници. Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. Над джамията „Султан Селим” редник Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк издига знамето на победата.

Превземането на Одринската крепост е един от върховете на българската бойна слава. С овладяването й са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война и освобождението на българите останали под османско владичество”, завърши словото си Стефан Димитров.

Като поздрав към всички прозвуча песента “Ясен месец” в изпълнение на вокална група към Тракийско дружество „Тракия”-  Свиленград. С поетичен рецитал в програмата участваха и възпитаници на ПГССИ “Христо Ботев”.

По-рано днес от името на признателните потомци венци и цветя бяха поднесени на паметниците на генерал Никола Иванов, на тракийските войводи Капитан Петко войвода и Димитър Маджаров и на паметник „Кръстно знамение” край река Марица.