Българската политика е интересно и жалко нещо. Защото много често с нея се занимават емблематични лаладжии, за които приказването по телевизията е еманация на жалките им мечти в и без това постния им житейски път. Подобни забавни, но вредни екземпляри обикновено се съсредоточават върху неща, които не зависят от тях, не разбират тематиката, но пък адски арогантно говорят глупости, затвърждавайки статута си на обикновени некадърници. Една такава тема в момента е преместването на домакинството на България за форума на ЮНЕСКО в Париж.
Какви са фактите?
Предложението България да поеме домакинството на 47-та сесия на Комитета за световно наследство (КСН) е изпратено с писмо от министъра на културата с изх. № 7-2365 от 29 юли 2024г. Повтарям 29 юли миналата година.
Решението в МС е взето, забележете, неприсъствено и, пак забележете – с финансова обосновка, която твърди, че приемането на домакинството не е свързано с последствия за бюджета! Което е пълна лъжа!
Сесията на на ЮНЕСКО е събитие, в което участват между 2000 и 4000 висши държавни представители, международни служители и експерти от цял свят, за които България трябва да осигури визи, зали за провеждането на сесията и съпътстващите събития, кетъринг и много други. Подготовката за събитие с такъв мащаб трябва да започне веднага след определянето на домакинството. А то е определено, повтарям го за пискащите политици, на 29 юли миналата година.
Какво е станало от тогава до сега? Може да се каже - абсолютно нищо. Нека вляза в подробности.
ПЪРВО. Оказа се, че няма цялостен бюджет и съответното финансово осигуряване. Разходите за организирането на форума в София биха били в размер на 4 млн. щ.д. само за техническата организация. За сравнение, за сесията в Ню Делхи през 2024 г. са изразходвани около 10 млн. долара! 10 милиона долара, скъпи лаладжии.
ВТОРО. Бившият министър на културата Найден Тодоров е внесъл доклад по темата в МС, казвайки на Министерство на финансите и служебния кабинет, че домакинството на сесията не е свързано с финансов ангажимент. Интересното е, че същият този Найден Тодоров пък в интервю на втори март миналата година е признал, че в бюджета за 2024г. действително „не е имало предвидени средства за ЮНЕСКО, защото е дошло малко изненадващо“.
В прав текст това звучи така – взето е решение за ЮНЕСКО без предварително обезпечен финансов капацитет. Същият този бивш културен министър, на практика, е подвел много депутати, включително и мен, както и много свои колеги, и благодарение само и единствено на личната си амбиция натовари държавата с огромен финансов ангажимент!
ТРЕТО! Няма подписано Споразумение за домакинството с ЮНЕСКО, което подлежи на ратификация от Народното събрание. Крайният срок за подписването е бил 6 ноември 2024 г., или 8 месеца преди началото на сесията. Но няма такова споразумение.
ЧЕТВЪРТО! Има необратимо забавяне в сроковете по организацията.
- Отчетените дейности са формално-технически само огледи на зали и онлайн разговори! И понеже няма бюджет – работата спира дотам.
- Чак в средата на ноември 2024 г. е направена ПЪРВАТА подготвителна мисия на експерти от ЮНЕСКО с членове на Организационния комитет, който повече НИКОГА не се събира и в който, забележете, няма представители на Министерството на финансите.
- Делегацията на ЮНЕСКО е поискала НДК да бъде преоборудван с нова озвучителна и светлинна техника, която да отговаря на изискванията. И как да стане това като няма предвидени нито пари, нито пък има време. За разлика от колегите лаладжии, ние сме организирали събития, които имат нужда от озвучаване и осветление, и знаем колко време и пари иска това. Докато издаването на звуци от трибуната не изисква усилия, защото еволюцията все пак ги е оставила с някакви речеви способности, макар че при тези екземпляри, те често граничат с обикновено мучене.
ПЕТО! Не са стартирани, нито дoри подготвени, процедури за обществени поръчки, които са необходими за обезпечаването на дейностите по организацията – настаняване, изхранване, транспорт, охрана, медицински услуги и много други. В България това се случва по Закона за обществените поръчки и обичайно изисква месеци за провеждането им – 4-5, а ако има обжалване - и до 8 месеца.
В тази заварена, идиотска ситуация на тотално бездействие и безхаберие Мариан Бачев, в качеството си на министър на културата, от месец и половина направи единственото възможно нещо. Оценката на ситуацията показа, че няма достатъчен капацитет и човешки ресурс, които могат да мобилизират в толкова кратък срок.
Партньорите ни от ЮНЕСКО проявиха пълно разбиране и подкрепа и незабавно започнаха консултации какво най-добро може да се направи за спасяването на българското домакинство на 47-та сесия на Комитета за световно наследство, защото категорично бе констатирано, че в този кратък срок никоя държава не може да се справи с изграждането на инфраструктурите, необходими за организирането на успешно домакинство на събитие от такъв мащаб. Повтарям на пискащите човечета, че това е и оценката на партньорите ни от ЮНЕСКО. За информация Ю. Корея иска да се кандидатира за сесията през 2026 г. и вече работи по организацията.
За неразбралите. И за трудно мислещите. И за обикновените некадърници. Резюмирам ви - очакваните разходи за провеждането на сесията в София възлизат на повече от 15 млн. лева без осигурено целево финансиране. 15 милиона лева!
Провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО в Париж, където има изградена инфраструктура, организационна база, съществуващи ресурси и логистика, на практика ще сведе до минимум разходите и те ще са около 5 млн. лева. 10 милиона е разликата, ако не може да смятате. Но дори и да ги имаше тези средства, няма никакво реално време за осъществяване на организацията.
За финал ще цитирам една народна мъдрост, която е емблематична за този случай. Лаладжиите няма да ме разберат, защото им липсва интелектуален потенциал, но пък останалите ще ме разберете.
Никога не се бори с прасе в калта, защото и двамата ще се окаляте, но на прасето ще му хареса.
news.modal.text
