site.btaБАН: Представяне на книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националният църковен историко-археологически музей при Светия Синод представят книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“.

Представянето ще се състои на 11 март 2025 г., от 18:00 часа, в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (ул. 15 ноември № 1).

Книгата е резултат от научноизследователската работа на голям екип специалисти (Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев) и е осъществена с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката. 

С изданието, посветено на 100-годишнината на Музея, се обнародва за първи път най-голямата колекция от иконописни произведения в България, представена почти изцяло в масивния том с над 700 фотографии и придружаващи ги научни статии. 

За изданието

„Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ (ISBN 978-619-7619-35-5) е с обем 548 с. и 733 ил., с автори Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.

Националният църковен историко-археологически музей притежава най-голямата колекция от произведения на християнското изкуство в България. Сред тях са и иконите от Иконографския отдел на музея. Става въпрос за значителен по своите мащаби и разнообразие фонд, с хронологични граници от края на XIII до края на ХХ в. Голяма част от тази колекция е съставена от иконописни произведения, които не са били експонирани, проучвани и публикувани. Във фонда са и едни от най-значимите образци на средновековното и възрожденското ни изкуство. 

В изданието са включени 600 иконописни произведения, като голяма част от тях се публикуват за първи път. Те са представени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII в., тези от XVIII в. и икони от края на XVIII до края на XIX в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите. 

Структурата на изданието е изцяло съобразена с характера на колекцията и отделните произведения, като същевременно отговаря на съвременните научни изисквания за анализ и публикуване на икони. Изготвените статии и анотации съдържат не само информация, свързана със спецификата на всеки обект, но и данни за неговия произход, постъпването му в музея, допълнителни сведения за предходни реставрационни намеси, участия в изложби, библиография и др. 

Направени са нови атрибуции, идентифицирани са нови зографи, непознати досега на науката, и са коригирани неточности, свързани с творчеството на някои популярни майстори. Към това е прибавен и епиграфски анализ на запазените надписи от всички икони, който позволи да бъдат възстановени важни сведения, свързани с тяхното датиране, произход и дарители.

В изданието е използван иновативен подход, специално за Възрожденския раздел, като иконите от него са представени не само в хронологична последователност, но са подредени по поколенията зографи и тяхната родова обвързаност. Този подход е свързан със спецификата на музейната колекция, която съдържа икони от всички краища на страната, а и извън нея и на практика се явява представителна извадка за иконописната продукция в българските земи под османска власт от края на XVIII и XIX в.

В допълнение, книгата съдържа и встъпителна студия, която проследява историята на Националния църковен историко-археологически музей от неговото основаване през 1923 г. до 1960 г. Акцентът е поставен върху дейността на протойерей Иван Гошев, основател и дългогодишен директор на музея. Изследването на процеса на формирането на колекцията в началните години от съществуването на музея също се прави за първи път в научната литература.