site.btaСлед окончателно решение на ВКС Здравко Дечкин ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за 16 години заради грабеж, придружен с убийството на Виолета Б. през 2009 г. в гр. Пловдив

С Решение № 674/20.12.2024 г. по наказателно дело № 865/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 22.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационна жалба на Здравко Дечкин срещу решението по в.н.о.х.д. № 244/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. С него е изменена присъдата по н.о.х.д. № 492/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта относно приспадането от наложеното наказание „лишаване от свобода“ на времето, през което подсъдимият е бил с мерки за неотклонение. В останалата част присъдата е потвърдена.  

С първоинстанционната присъда Дечкин е признат за виновен в това, че на 30.09.2009 г. в гр. Пловдив като извършител в съучастие с подбудителя Георги Балабанов (починал, син на ограбената) отнел чужди движими вещи (дамска чанта, мобилен телефон, документи, пари) на обща стойност 760 лв. от владението на Виолета Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Виолета Б., поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 16 години.

Според касационната инстанция жалбата е неоснователна. Съдебният състав на апелативния съд и в частност неговият председател не са били предубедени от изхода на делото, поради което не е проявено и основание за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. В мотивите на ВКС се казва още: „От начина на формулиране на експертните задачи и от подбора на експертния състав, който впоследствие бил преуреден, не се разкриват основания за предубеденост и заинтересованост на въззивния съдебен състав“.

Без основание касаторът упреква въззивната инстанция, че е приобщила показанията на свидетеля Тони М. (водач на предварително осигурения автомобил, който да изведе подсъдимия от местопрестъплението), без да направи опит да го открие и разпита лично. Не само първоинстанционният съд, но и въззивният съд са правили многократни усилия да издирят и призоват Тони М. за непосредствен разпит в съдебно заседание. Усилията им не били увенчани с успех. Твърдението на защитата, че по делото липсвали данни за провеждане на щателно издирване на основен свидетел и с това било нарушено правото на справедлив процес, се оказва несъстоятелно, категорични са върховните съдии.

Не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон, защото присвоителното намерение на дееца не било доказано. Доводът не се уповава на установената от съдилищата фактическа обстановка, пише в мотивите на ВКС. Според приетото от въззивния съд Дечкин нападнал пострадалата при влизане в сградата, на стълбищната площадка, като я заплашил с насочен към нея нож и започнал да дърпа чантата ѝ. Тя оказала съпротива, започнала да се дърпа назад и така двамата излезли на улицата, пред сградата. Нападнатата започнала да вика за помощ. В този момент подсъдимият взел решение да умъртви Виолета Б. и да отнеме чантата ѝ, преди някой да се притече на помощ. Нанесъл два удара с нож по лявата ръка, след което три силни удара в областта на корема. След това със същия нож срязал дръжката на чантата на жертвата си, грабнал чантата в ръка и побягнал към ул. „Антим І“ в гр. Пловдив. Касационната инстанция пояснява, че при така описаните факти причиняването на смъртоносните наранявания, довели до смъртта на пострадалата, са причинени по време на започнатия, но все още недовършен грабеж. Чантата с намиращите се в нея вещи са отнети от дееца, а смъртта на жертвата е следствие на упражнената спрямо нея физическа принуда (насилие). Ето защо грабежът на вещите е придружен с убийството на пострадалата, от която те били отнети. Правилно деянието е квалифицирано като грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, категоричен е съдебният състав на ВКС.  

Касационната инстанция не приема за основателни твърденията за явна несправедливост на наказанието. Делото не е разгледано в нарушение на изискването за разумен срок. Обвинителният акт е внесен през м. март 2020 г., присъдата е постановена през м. януари 2021 г., а въззивното решение е от м. юли 2024 г. Цялата съдебна фаза, заедно с касационното производство, е продължила 4 години и 9 месеца. От извършване на престъплението до постановяване на въззивния съдебен акт са изминали повече от 15 години, както се твърди в касационната жалба, но разследването спрямо жалбоподателя Дечкин е започнало едва през 2019 г., когато намерените на 30.09.2009 г. на местопрестъплението дактилоскопни следи са могли да бъдат свързани като изхождащи от него – преди 2018 г. в базата данни не е имало негови пръстови отпечатъци. В решението на ВКС се сочат изведените в мотивите към присъдата отегчаващи обстоятелства (планиране на деянието; избиране на подходящото време и място на местопрестъплението, когато жертвата се връщала от вечеря; сигурното знание за поведението на жертвата в конкретния ден; предварителното осигуряване на автомобил с водач Тони М., който да изведе бързо подсъдимия от местопрестъплението; интензивността на нападението; броят на нанесените по тялото на пострадалата удари;  силата на ударите и мястото на тяхното нанасяне), които завишават обществената опасност на деянието. Върховните съдии подчертават, че от значение за индивидуализацията на наказанието е продължителността на висящото наказателно производство спрямо виновния подсъдим или казано с други думи – срокът, в който подсъдимият е участвал в наказателното производство. Изтеклият преди това период от време, в който подсъдимият не е участвал поради това, че не е бил разкрит, не представлява смекчаващо наказанието обстоятелство.