site.btaИРПС: Колко работи ЦИК през 2024 г.

Последните парламентарни избори породиха сериозни съмнения по отношение на честността на вота. Както по време на изборите на 27-ми октомври, така и след тях, станахме свидетели на сигнали от независими наблюдатели и медии, свързани с проблеми в работата на секционните комисии. Депутати от различни формации пък сезираха Конституционния съд по отношение на изборния резултат. 

Организацията на изборния процес е основна отговорност на Централната избирателна комисия (ЦИК). От години обаче изборите у нас са коментирани през призмата на недостатъците в работата на Комисията – отсъстващо обучително звено и проблеми с подготовката на изборната администрация, неяснотите относно машинното гласуване, като знаков в това отношение бе и случаят с неговата отмяна от страна на ЦИК часове преди местния вот от 2023 г., и др. В последната предизборна кампания ЦИК бе включена и в разрешаването на споровете между двете фракции на разцепилото се ДПС. Всичко това се случи на фона на отминалите 7-ми парламентарни избори и възможните 8-ми такива.

В тази връзка екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи количествените данни за работата на Централната избирателна комисия. Колко заседания е провела ЦИК, какви решения е взимала Комисията и какви възнаграждения са получили членовете ѝ за работата си – на тези и други въпроси търсим отговор в публикацията. 

Как се формира ЦИК и какъв е съставът ѝ?

Според действащия Изборен кодекс ЦИК се състои от 15 членове и мандатът ѝ е 5-годишен. Членове на Комисията следва да се излъчват от парламентарно представените партии и коалиции, но съотношението в институцията не е променяно през последните 3 години. Поради това сегашният състав, назначен през май 2021 г., отразява разпределението на политическите сили, спечелили представителство през април същата година. Така в настоящата ЦИК, квотите на членовете са следните: четирима представители на ГЕРБ, по трима на „Има такъв народ” и БСП, по двама на „Демократична България” и ДПС и един представител на „Изправи се! Мутри вън!”. Председателката на Комисията, Камелия Нейкова, е номинация на „Има такъв народ”.

Така от назначаването му досега, този състав е организирал 6 парламентарни избора, 1 президентски, 1 местни избори и 1 избори за членове на ЕП. 

Колко членове на ЦИК участват в заседанията?

Екипът на ИРПС обработи данните от протоколите от общо 168 заседания на ЦИК от началото на годината до 12.12.2024 г. 

В началото на всеки протокол са посочени всички членове, присъствали по едно или друго време в съответното заседание. Много често обаче, не всички от тях се включват във всяко гласуване. Това е особено видно от началото на заседанията, когато в първото гласуване за деня участват доста по-малко от всички 15 представители на Комисията. 

В едва 4 заседания всички 15 членове на ЦИК са участвали в първото гласуване. Най-често в него се включват между 10 и 12 от тях. 

Протоколите на ЦИК дават и информация и за онези членове, които са отсъствали през целия ден на съответните заседания. Общият брой отсъствия на членовете на Комисията за 2024 г. е 292. Според информацията най-много заседания е пропуснал Цветозар Томов – 52, а пък Красимир Ципов и Ерхан Чаушев са на другия полюс – с едва 9 отсъствия. Обичайно членовете на ЦИК не се включват в заседания по уважителни причини –  поради използване на годишен отпуск или по болест. Важно е да отбележим, че те не се отразяват на възнаграждението на членовете на ЦИК.

Колко са продължили заседанията на ЦИК?

На страницата на ЦИК има раздел с архив на видеозаписите от техните работни дни. Екипът ни го прегледа, за да изчислим реалната продължителност на заседанията на Комисията без да се включват прекъсванията за почивка. Тази проверка показа, че през 2024 г. средното времетраене на заседанията на ЦИК е била 2 часа и 12 минути. Най-често те са започвали около 10.30 ч. сутринта. Единствените случаи, в които членовете на Комисията са се събирали по-рано (преди 10.00 часа), са 4 заседания в дните, в които се проведоха национални или частични местни избори. 

В следващата графика е представена повече информация за времетраенето на заседанията на ЦИК:

Някои от заседанията на Комисията пък са продължили едва по няколко минути. Често става въпрос за извънредни събирания, свикани по спешност, за да бъде прието дадено решение. Такъв е и случаят с най-краткото заседание за 2024 г., от 23-ти септември. То е продължило едва 6 минути и на него членовете на ЦИК са взели решение за сваляне на имунитета на Мюмюн Али Искендер – кандидат за народен представител в изборите за народни представители на 27-и октомври и кмет на община Минерални бани. Имунитетът му бе поискан от изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов. Припомняме, че Искендер беше единственият общински кмет от ДПС в област Хасково, който се обяви срещу Делян Пеевски и остана на страната на Ахмед Доган при раздора в партията.

За решенията на ЦИК през 2024 г.

Решенията на ЦИК се взимат с явно гласуване „за“ или „против“. Предложението се смята за прието ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите членове. В проведените 168 заседания, членовете на ЦИК са гласували общо 5 677 пъти. Преобладаващата част от тях – 4 579 (или 80.7%) са били за т.нар. “протоколни” решения.

Протоколните решения не се обявяват на сайта на ЦИК и в този смисъл не са публични. Такива например са решения свързани с писане на писма до различни институции, определяне на хонорари по граждански договори, одобряване на транспортни и дневни разходи при командировки, създаване на нови секции на страницата на ЦИК и др. По същество тези решения нямат отношение към организацията на изборния процес. Поради това с тях следва да се занимава администрацията на Комисията. 

Конкретен пример за протоколно решение показва следващата снимка. На свое заседание на 10-и декември Комисията отделя от времето си, за да вземе решение дали да бракува или да ремонтира свои “негодни за употреба дълготрайни активи и материални запаси”, сред които офис мебели.

Интересен въпрос е защо например протоколни решения са и тези, които засягат важна тема като медийните пакети, които ЦИК разпределя към различни доставчици на медийни услуги. Разходването на тези държавни ресурси от политическите формации е пряко свързано с протичането на кампанията, но решенията, с които Комисията гласува за насочването им към различни медии, не се публикуват. В свои доклади ЦИК е признавала, че не разполага с капацитет да проверява договорите между медии и партии по същество. Така например след изборите през 2021 г. ЦИК посочва*: „В краткото време между депозирането на договорите за одобрение от ЦИК и началото на предизборната кампания не беше възможно да бъдат оценени по същество големият брой договори… Централната избирателна комисия извършваше проверка на договорите от формална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни¨. Така, зад „протоколните” решения остава скрита информацията относно разпределението на този вид публични средства. На изборите през юни тази година ЦИК поне направи крачка в посока повишаване на прозрачността, свързана с тези средства, като публикува нарочен регистър за разходването им, обновяван по време на кампанията. За съжаление това се оказа еднократно усилие, което не се повтори в кампанията за парламентарните избори на 27-и октомври. Може би именно заради липсата на административен капацитет ЦИК публикува регистър с информация за разходването на бюджета за медийни пакети чак след края на кампанията. Това по същество не позволи на заинтересованите страни да проследят процеса, а последващият преглед отново показа проблеми с разходването им.

Това само показва колко съществен е въпросът за административния капацитет на ЦИК. Каква е числеността на работещите в структурата на ЦИК, запълнени ли са свободните позиции там, има ли нужда от увеличаване на заетите в Комисията – всички тези въпроси за повдигани многократно от експерти. Видно е, че членовете на Комисията продължават преобладаващо да се занимават с въпроси, които могат да се решат много по-бързо от работеща администрация. Вместо членовете на ЦИК да се занимават с организацията на изборния ден, да работят по отношение на повишаване прозрачността на изборите, на тях често им се налага да гласуват за изпращане на шаблонни писма до различни институции, заплащане на командировъчни или транспортни разходи и пр. 

От правилника на Комисията става ясно, че към единствената ѝ дирекция – „Администрация“, има 5 действащи звена. Това са „Правна дейност“; „Финансово-счетоводна и стопанска дейност“, „Административна дейност“, „Машинно гласуване“ и „Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и  обучение“. Информацията от страницата на ЦИК не показва в каква степен е попълнен съставът им. 

В правилника не е предвидено съществуването на самостоятелно обучително звено, което да се занимава със създаване и подобряване на обучителните материали на секционните комисии в страната. Такова задължение съществува в Изборния кодекс**, а от ИРПС многократно сме посочвали ползите от създаването на такъв капацитет. Звено „Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и  обучение“ ръководи международната дейност и комуникацията на Комисията с медии, институции, организации. В описанията на отговорностите му е добавено че то “при необходимост осигурява обучение за работа със софтуерните продукти” и “при необходимост организира специализирани и други обучения и семинари, за провеждането на които има решение на комисията”. От тази формулировка не изглежда то да се занимава с разработването на материали, анализи и подготовката на секционните комисии, а по-скоро с обучения на администрацията и самите членове на ЦИК и то в специфични случаи, когато Комисията се разпореди за това. 

Ако Комисията има добре развити и работещи административни звена, то тя ще може да прехвърли към тях голяма част от несвойствените ѝ задачи, свързани с логистични и технически дейности. Това ще позволи на ЦИК да отделя повече време за обсъждане и приемане на решенията, пряко свързани с организацията на изборния процес у нас. 

Какви възнаграждения получават членовете на ЦИК?

Дотук разгледахме детайли от работата на ЦИК през изминалата година. За своето участие в Комисията членовете получават възнаграждения, които са определени в изборното законодателство. Месечно възнаграждение на председателя е равно на месечното възнаграждение на министър. Възнаграждението на заместник-председателите и секретаря е в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на ЦИК, а това на членовете – в размер 85 на сто. Както вече бе споменато, неучастието в заседания не се отразява върху възнагражденията на членовете на Комисията. 

Публична информация за размера на възнаграждението на членовете на ЦИК може да се намери в регистъра за лицата, заемащи висши публични длъжности, поддържан от КПКОНПИ. Данните в него са с актуалност към предходната календарна година. Прегледът им показа, че за 2023 г. членовете на ЦИК са получили като трудови доходи близо 2 мил. и 400 хил. лв. за цялата година. Средното месечно възнаграждение на член на ЦИК е около 13 000 лв. В тези сметки не са включени допълнителни средства за командировки, други представителни разходи и т.н. 

Възнагражденията за лицата, заемащи висши длъжности, са в съответствие с техните отговорности. Те от една страна са отражение на високото обществено значение на работата им, а от друга – имат възпиращ ефект по отношение на възникването на корупционни зависимости. В същото време обаче високите възнаграждения изискват и висока добавена стойност. Сегашната организация на работата на ЦИК прави невъзможно последното, тъй като членовете ѝ се занимават с административни задачи, често без отношение към подобряването на изборния процес. 

Прегледът на работата на Комисията очертава хронични проблеми. Необходими са повишаване на прозрачността на решенията на Комисията и реално функционираща администрация към нея. Това трябва да залегне и в основата на всички бъдещи дебати за състава, числеността и начина на конституиране на ЦИК, както и за гарантиране на безпристрастността на нейните решения. Нещо, което във внесените към момента два законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, не е споменато.

 
*Доклад за изборите произведени през 2021 – приет с протоколно решение 31.05.2022 г.

**Обучително звено

Чл. 56. (1) Централната избирателна комисия създава обучително звено, което организира и провежда обучението на членовете на избирателните комисии.

(2) Съставът, начинът на формиране, функциите на звеното и планът за обучение се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на интернет страницата на комисията.