site.btaСдружение "Клуб Сенатор": Национална среща "Клуб Сенатор и Приятели"

Поканата за започване на преговори с Европейския съюз получена на десети декември 1999 г. е резултат от стратегическо планиране и организация на управленския процес в държавата, които нямат аналог в новата ни история

София, 14 декември 2024 г.

Експерти от различни области и политици обсъдиха на Национална среща „Клуб Сенатор и приятели“ реформите в България довели до получаване, преди 25 години, на поканата за започване на преговори с Европейския съюз. Срещата беше посветена именно на тази годишнина, която е ключова за България.                                                                                                                                                                  

„Клуб Сенатор“ е единствената организация, която чества тази дата, въпреки че голяма част от обществото се ползва от огромните възможности, които дава членството в Европейския съюз.

„Клуб Сенатор“ е  регистрирано сдружение  по ЗЮЛНЦ, независима демократична организация, изразител и защитник на десните и десноцентристките политически идеи в гражданското общество.За неговите основатели, членове и приятели клубът е общество за дискусии и споделяне на опит. Създаден е и развиван от хора с богат политически и управленски опит. Разполага с личности и знания във всички области на управлението. Това позволява организиране на дискусии и форуми на високо експертно и политическо ниво.

В Националната среща участваха членове на „Клуб Сенатор“ и приятели на клуба, сред които Захари Желязков – председател на клуба,   д-р Ева Жечева,  д-р Светлана  Дянкова, доц. д-р Пламен Орешарски, проф. д-р Александър Тасев, д-р Илко Семерджиев, Йордан Нихризов, д-р Иван Колчаков, Стоян Райчевски, Илиян Попов, проф. Вили Лилков, адв. Петър Славов, Анатолий Величков, проф. Здравко Попов и много други.Обсъждаха се темите: Как станаха възможни реформите в България, как се формира реформаторското мнозинство и какво се случи с него? Промени ли се ЕС и в каква посока? Каква е актуалната политическа обстановка в България, как мафията завладя политиката и държавата и какъв е изходът? Светът , къде е мястото на България в него?  Какво е миналото, настоящето и бъдещето на „Клуб Сенатор“.  За инициативата на „ Клуб Сенатор„ -  в началото на 2025 г. да предложи дебат за  приемане на Национална доктрина на България .

Срещата бе открита от Захари Желязков, председател на клуба. Основни акценти от неговото изказване:

Срещата се посвещава на 25-та годишнина от получаването на поканата за започване на преговори с Европейския съюз / Европейската общност /.

А също така на труда и усилията и енергията на стотици, а може би и хиляди хора, които работиха за това. На първо място министър председателите – Стефан Софиянски и Иван Костов, вицепремиерите Александър Божков и Евгени Бакърджиев,  две правителства – служебното и редовното, народните представители от ОДС, голяма част от администрацията – първата администрация, която работеше с международни структури .

Тези усилия не бяха оценени от обществото, въпреки че голяма част от него се ползва от огромните предимства на членството в ЕС!

Нека разгледаме само два безспорни факта, каза Захари Желязков:

Първият безспорен факт! Нашата държава е единствената, която за 6 години фалира два пъти – веднъж при Луканов и веднъж при Виденов. През 1997 г. служебното правителство и правителството на ОДС наследиха напълно фалирала държава - фалира държавата, банките, държавните предприятия, общините и гражданите.

Вторият безспорен факт – в края на 1999 г. получихме покана за започване на преговори с ЕС. ЕС не преговаря с държави които са фалирали, той не преговаря и с държави в преход. Ние се качихме не на последния влак, не на последния вагон, а буквално се качихме в движение. След това ЕС се затвори  и е затворен и досега. Приета беше само Хърватска . 

Ако България не беше получила поканата за започване на преговори в края на 1999 г. тя нямаше да стане член на ЕС! Днес това е повече от ясно.

Твърденията, че са ни приели в ЕС само по геополитически причини без да отговаряме на необходимите условия са лъжа. Приеха ни заради  реформите, които само за година и половина промениха облика на държавата. От днешна гледна точка, когато наблюдаваме  пълна немощ на държавните институции,  тези реформи  изглеждат невъзможни.  Те са резултат на добър анализ, поставяне на цели, средства за изпълнение на целите и контрол върху изпълнението им и нямат аналог в новата ни история .

Поканата, която получихме на 10-ти декември 1999 г е едно най значимите събития, най-малко по две причини:

1. Това е признание за реформите извършени от 1997 до края на 1999 г.

2. Заради огромните възможности ,които се откриха от членството в ЕВропейския съюз.

Защо получихме поканата? Икономическите и финансовите постижения през 2 –те години на управлението на ОДС, определени като успехи в тези области. Как се създаде среда за бъдещ икономически растеж? – част от темите, по които говори проф. д-р Александър Тасев – заместник министър в двете правителства на служебното на Ст. Софиянски и  на  редовното на ОДС. Кои са изключителните заслуги на България и правителството преди тази дата, които преодоляха анархията при Жан Виденов, създадоха административната организация, финансовата стабилност и приеха валутния борд. Какво направи служебният кабинет на Софиянски: овладяха се силовите групировки, регулираха са цените и се доведе докрай битката за либералния пазар. Отключиха се затлачените преговори за зоната за свободната търговия, постигна се удовлетворяващо споразумение с МВФ. Структурната реформа в България стартира с летящ старт и са поставени истинските основи на пазарната икономика. 

„Задължителните реформи, реформаторското мнозинство, неговото разпадане и последствията от това“ – темата на д-р Светлана Дянкова – зам. председател на  групата на ОДС, два пъти заместник – министър на труда и социалната политика. Две години преди датата 10 декември 1999 г., на 19 април 1997 г. ОДС печелят парламентарните избори. В  XXXVIII- то Народно събрание парламентарната група на ОДС наброява 137 народни представители. Мнозинство, достатъчно, за д се заеме с трудните реформи във вътрешно политически план и с тези, касаещи получаването на покана за присъединяване на България към ЕС – заяви д-р Дянкова. „Ние бяхме отбор, стояхме като един зад нашето правителство. Парламентарната група и правителството бяха един голям екип, който работеше с политическа отговорност и вътрешно спокойствие и убеденост, че правим най-доброто за обществото ни и за държавата. Ние търсихме и намирахме съюзници. Така с хиляди хора, с голяма част от обществото проправяхме пътя на България към ЕС.“ Част от изказването на лекторката. Този политически акт, заедно с напрежението от преминалите през есента на 1999 г. избори за местна власт и няколко изказвания на Президента Стоянов, доведоха до трудни и необратими процеси в реформаторското мнозинство. Независимо от огромната работа, която беше свършена, заради трусовете в мнозинството, парламентарните избори през 2001 г. бяха загубени. СДС никога повече не успя да спечели избори“.

В дискусията след тази точка се включиха: д-р Илко Семерджиев, д-р Иван Колчаков, Димитър Иванов, д-р Васил Михайлов, Д-р Михайлов заяви: „Това е на-добрият момент от нашия живот, невероятен скок в историята на България. Спомнете си и митинга на 14 декември  пред народното събрание – нашата социална революция. Това е историзъм, който проследяваме“.

Лектор във втората част „Актуалната политическа ситуация в България. Как мафията завладя политиката? Политическа криза или криза на политическата система?  Възможности за изход!“ бе Илиян Попов – председател на Постоянната комисия по регионална политика и местно самоуправление в XXXVIII-то народно събрание. Той очерта една историческа нишка до днес, в която засегна и подмяната на българската памет, частният монопол, който замести и завладя държавата, кризата в основите в българското общество. Предложи няколко решения на залата, сред които е и започване на процес на подготвяне и обсъждане на Национална доктрина на България, тема, по която специално говори и Захари Желязков. Липсата на национални идеали не спъва по общият път, по който трябва да вървим. 

Изключителна лекция на проф. д-р Здравко Попов, която предизвика голям интерес, бе за Светът и съвременните тенденции в него, както и мястото на България. Той започна от времето на зараждането на идеята за европейска общност, още от 17 век, до сега, за силата на големите държавници, политици и философи, спря се на позициите на Жан Клод Юнкер за бъдещето на Европейския съюз, който безспорно е в криза. Очерта създаването на нациите и националния идеал, говори за периодите на европеизма, които първо започват с икономическата интеграция. „Европа никога може да стане Америка, защото е създадена от историята, а Америка от философията“, което влияе върху процесите в тях. Защо през 2005 г. бе отказано от държавите да се приеме Конституция на ЕС, има съпротива срещу интеграционната политика. Проблемите на консерватизма, на либерализма, които имат исторически базови противоречия. Отдели значително време на визията на  Доналд  Тръмп, за  Америка и света, на програмата на републиканците и направи неблагоприятна прогноза за бъдещето на  ЕС  и за България. 

Анатолий Величков, продължи темата за либерализма и консерватизма, спря се на характеристиките на неолиберализма и неговите прояви. Според него либералите не могат да проведат битката с мафията, само консервативните граници могат да наложат нов ред. 

Захари Желязков зададе въпроса „Може ли да се прави икономика без национален суверенитет?  В дискусията „Изборите за   Европейски Парламент и Бъдещето на ЕС„ ние направихме прогноза за бъдещето на ЕС и тя се оказа вярна. Хората, които доведоха до кризата в ЕС начело с Урсула фон дер  Лайен  ще го ръководят отново  и това ще доведе до нейното задълбочаване. Не е възможно да има  Европейска федеративна държава по подобие на  САЩ, защото няма европейска нация. Изказвания от залата направиха Николай Чирпанлиев, Даниел Минов, Илко Семерджиев, Илко Семерджиев и други. 

В края на срещата Председателят на клуба говори за миналото, настоящето и бъдещето на „Клуб Сенатор„ .

Клубът съществува повече от 21 години. В него  членуват  предимно бивши народни представители и лица, които са заемали висши политически и административни длъжности. Клубът е жив спомен за това,  че имаше  време , когато Държавата се управляваше по смислен начин,  поставяше си стратегически цели и ги изпълняваше.                                                                                                         

Клубът има 79 члена. Освен това, в нашата база данни има още над 120 личности - приятели на „Клуб Сенатор“, които са или с доказан опит в управлението или се занимават с научна работа в тази област.  Членовете на клуба и нашите приятели образуваме „Дискусионно общество „Клуб Сенатор“ -  среда за общуване и споделяне на идеи от всички сфери на управлението, между личности, граждански организации и  партии, с доказан  опит и знания в управлението, с различни убеждения, на основата на парламентаризма  и сенаторския дух, на уважение към партньора,  опонента  и чуждото мнение .

Клубът разполага с експертен потенциал, какъвто няма в нито една партия, разпределен в 14 политико- експертни области и 29  секторни политики- повече от 70 човека .

В началото на 2025 г. клубът ще предложи инициатива за приемане на Национална доктрина на България.