Софийска опера и балет: За „Реквием“ в Софийската опера на 15 ноември

Снимка: Софийска опера и балет

16.11.2024 12:41

На 15 ноември в Софийската опера под диригентството на Даниел Орен беше изпълнен „Реквием“ от Джузепе Верди с участието на Марианджела Сичилия, Екатерина Семенчук, Щефан Поп, Дмитрий Улянов, оркестър и хор на националната опера, диригент на хора Виолета Димитрова.

Дълго след последния акорд, притихнала, публиката преживяваше свещенодействието, което сътвориха всички музиканти на сцената. „Избави ме, Господи“ продължаваше да отеква в душите на стотиците зрители. Последвалите аплодисменти отприщиха вълната от емоции. Хората трудно намираха думи, за да изразят възхищението си от емоционалната и дълбоко проникновена интерпретация.

Ето какво написа специално за българската публика Маестро Даниел Орен:

„Messa da Requiem („Заупокойна литургия“) на Джузепе Верди, композирана от маестрото през 1874 г., е произведение, което съчетава духовна дълбочина с типичната драма на композитора; това не е просто пиеса от сакрална музика, а размисъл върху човешкото съществуване, болката и търсенето на изкупление, в който Верди изследва общочовешки теми като живота, смъртта, надеждата за спасение и несигурността за получаването ѝ.

Сред музикалните аспекти бих искал да подчертая емоционалните контрасти,

предадени в партитурата чрез много цветове и ефекти, които оказват голямо въздействие върху слушателя.

Според мен, за да предадат най-добре намеренията на композитора, задължение на изпълнителите е да им посветят голямо внимание, с почти болезнено съсредоточаване.

Друг много важен аспект според мен е, че Верди избира да придаде решаващо значение на хора, който става активно действащо лице в повествованието, точно както солистите. На всеки е дадена интензивна, а не пасивна функция.

Реквиемът на Верди е произведение, което нарушава конвенциите на сакралната музика като такава, правейки я по-земна и драматична. Големият гений на Верди, както обичам да го наричам, е сътворил нещо толкова дълбоко, че дори надхвърля религиозните бариери: не е съвпадение, че 1874 г. е време, когато самият той е най-отдалечен от религиозната вяра.

Няма значение дали сте християнин, евреин, мюсюлманин: винаги ще има място за молитва. Помага да се чувстваме по-малко самотни. Всеки път, когато дирижирам този шедьовър, за мен е възможност да се моля заедно с музикантите и публиката: изпитвам много дълбоки емоции и се чувствам много близо до Бог, по-близо, отколкото мога да се чувствам по друг начин.

Спомням си с голяма радост последния Реквием, който дирижирах в Дрезден миналия май, както и онзи, който дирижирах в Националната Академия „Санта Чечилия“ преди няколко години; и всеки път за мен това е откритие, всеки път благодарение на тази музика излизат наяве различни аспекти на човешкото ни съществуване, което остава центърът на цялата композиция.“