site.btaСлед окончателно решение на ВКС журналистът Огнян Стефанов е оправдан по обвинение за укриване на данъци

С Решение № 261/25.04.2024 г. по наказателно дело № 931/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 586/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС).  Решението не подлежи на обжалване.                                                                                                                                             

Делото е образувано по касационен протест срещу решението по в.н.о.х.д. № 586/2023 г. на Софийския апелативен съд.

С присъда по н.о.х.д. № 1846/2018 г. на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Огнян Стефанов е признат за невиновен в извършването на продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК (избягване на установяване на данъчни задължения в особено големи размери). С въззивното решение на САС, образувано по протест в частта относно оправдаването на подсъдимия по пунктове 3 и 4 от продължаваното престъпление по първоначално повдигнатото му обвинение, е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

Прокурорът от Върховната прокуратура не поддържа протеста през ВКС.

Съдебният състав на ВКС приема, че протестът на прокурора от апелативната прокуратура е неоснователен. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата от въззивния съд, за каквито се твърди. Събраният по делото доказателствен материал е анализиран в неговата цялост, а доказателствата са тълкувани според действителното им съдържание.

От анализа на доказателствената съвкупност е установено по несъмнен начин, че на инкриминираните дати по пункт 3 и пункт 4 от обвинението подсъдимият Стефанов е получил сумите от 100 000 лв., респективно 150 000 лв. в брой от свидетелката Ю. И. В производството пред първата инстанция е назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи съответствието на декларираните от подсъдимия и неговата съпруга доходи за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. с направените разходи, както и дали има недекларирани доходи, поради непълно заключение на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното производство, продиктувано от формулираната задача – за изследване на доходите само на подсъдимия. Апелативният съд се е солидаризирал със становището на СГС, с което е ценено с доверие заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза – че няма несъответствие между декларираните доходи и разполагаеми наличности в режим семейна имуществена общност и направените разходи от подсъдимия и неговата съпруга през инкриминирания период. С оглед на това и поради неувеличаване на патримониума на подсъдимия с конкретните инкриминирани доходи по пункт 3 и пункт 4 от обвинението, отнасящи се до данъчните 2013 и 2014 г., не е възникнало задължение за внасяне на данък върху тях. Това е така, тъй като, както е установил и въззивният съд, не са налице категорични и безспорни доказателства, които да аргументират извод, че посочените парични суми от касата на „Фирмата“ (наименование, което според обвинителния акт визира „групата на контролирани от Ц. В. фирми“) действително са били получени в патримониума на Огнян Стефанов като физическо лице, за да следва да се включат във формирането на облагаемата годишна данъчна основа за 2013 и за 2014 г. и да се декларират от подсъдимия като източници на доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Според върховните съдии не отговаря на действителното положение и твърдението за избирателно кредитиране на гласни доказателствени средства. Относно обстоятелствата, свързани с предаването на инкриминираните суми на подсъдимия Стефанов са откроени две групи противостоящи си гласни доказателствени източници – от една страна обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ц. В., разпитан по делегация в изпълнение на съдебна поръчка до компетентните съдебни власти на Република Сърбия, а от друга – показанията на служителите във „Фирмата“ Л. и И. В мотивите на въззивното решение е извършена съпоставка на съдържанието им, като са изложени ясни съображения защо съдът кредитира втората група гласни доказателствени средства и не дава вяра на първата. В мотивите на ВКС се казва, че изтъкнатите в протеста съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с непровеждането на очна ставка за изясняване на противоречията, не могат да бъдат споделени. От принципна гледна точка извършването на това процесуално действие е предвидено само като възможност, а в конкретния случай е лишено от смисъл, тъй като съдебните инстанции са дали вяра именно на посочените от прокуратурата свидетели Л. и И., като са приели, че паричните суми по п. 3 и п. 4 от обвинението са били предадени на подсъдимия Стефанов. Провеждането на очна ставка не би довело до запълване на доказателствената празнота относно основанието, на което посочените суми са били предадени на подсъдимия, тъй като, както е изтъкнал въззивният съд в мотивите си – никой от свидетелите не се е ангажирал с информация относно това. Липсата на доказателства за основанието за придобиване на инкриминираните суми, както и на такива кой е крайният получател на средствата, не позволяват да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че същите е следвало да се включат във формирането на облагаемата годишна данъчна основа за годините 2013 и 2014 и да се декларират от подсъдимия като източник на доходи по чл. 35, т. 6 вр. чл. 10, ал .1, т. 6 от ЗДДФЛ.

В решението на ВКС се казва: „Тъй като е недопустимо осъждането да почива на предположение (че получените на ръка суми „не могат да бъдат друго, освен доход“, стр. 15 от въззивния съдебен акт), касационният съд намира, че въз основа на приетите от двете инстанционни съдилища факти съставът на апелативния съд е направил обоснован извод за липса на осъществено от подсъдимия престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК“. Върховните съдии напълно се солидаризират и с изложените от въззивния съд съображения за тежестта на доказване, която не може да бъде прехвърляна върху подсъдимия, тъй като обратното би противоречало на основен принцип от наказателно-процесуалното право и в частност на разпоредбата на чл. 103 от НПК. Вярно е, че няма изискване с какви доказателства следва да се установи виновността и авторството на подсъдимия – преки или косвени, но тяхната съвкупност следва да доведе до един-единствен извод, който да изключва каквито и да било колебания относно авторството на деянието.